За Френската с любов

За мен е особено удоволствие да бъда на днешната 20 годишнина на Френската езикова гимназия. Не само защото това е ценен повод да срещна приятели, които не съм виждал отдавна, да видя хора, с които ме свързват спомени от щастливи години, а защото годишнината на училище като нашата Френска гимназия е събитие от особено значение. Някои ще кажат, че 20 години не са толкова много. И формално може би е така. Но въпросът е не толкова колко години са минали от съществуването на едно училище, а какво то е изградило през тези години. А за своите 20 години нашата гимназия постигна немалко. При това във време смутно. Когато образованието и знанието съвсем не бяха, а и все още не са приоритет на публичното действие в нашата страна.

Докато търкаме училищните чинове, докато дните и седмиците се нижат между уроци, нови думи, изпитване, контролни, в очакване на ваканциите, на завършването и абитюрентската, ние едва ли си даваме сметка, колко ценна част от живота на всеки от нас са годините в гимназията. Не само заради безгрижните мигове на детството, екскурзиите, купоните, заради приятелствата, неподвластни на времето, които се създават именно в тези години. А и защото именно този период от живота определя в много голяма степен, и с това, което сме научили, и с това, което сме пропуснали, какъв ще е нашият път в годините след гимназията. Не просто като знания, компетентност, работа, кариера. Но също като това, което всеки от нас е като характер, личност, човещина, част от обществото.

А ние, които сме минали през Френската гимназия в този основополагащ етап от нашия път, сме имали шанса да направим това в училище, което не е като всяко друго. Не толкова, защото Френската гимназия има авторитета на престижно учебно заведение, не защото сме били изправени пред сериозното изпитание на кандидатските изпити преди да прекрачим прага на гимназията, има и други такива училища. Нашата гимназия не е като всяка друга, защото тя дава нещо много ценно, което друго училище в Пловдив не може да даде – ключът към Франция и френската култура. Ключът към ценности, мислене, стойности на обществени отношения, които са ядрото на съвременната цивилизация, на развития свят, на това, което е Обединена Европа. Защото благодарение на френския език, благодарение на чувството за Франция, на погледа към света през призмата на „френското изключение“, ние имаме шанса да не бъдем част от всепроникващия модел на примитивен меркантилизъм и доволна посредственост, окъпана в полуфабрикатна музика, телевизия, филми и шоу програми. Затова ние, които сме минали през Френската гимназия през тези 20 години и вие, приятели, които сте днес в нея, има защо да отбележим по подобаващ начин този юбилей. Това не е ден като всеки друг, защото Френската не е гимназия като всяка друга, защото нашето училище стана това средище на франкофонията в Пловдив и България за сравнително кратък период от време.

На този празничен ден, особено внимание дължим на нашите учители! Защото успехът на Френската гимназия е тяхно дело. Защото учителите са тези, които освен знанията по френски и всички други материи, които дават, и без които гимназията не би могла да е на висота, учителите са тези, които създават особената среда на човечността и духа, която за мен, а сигурен съм и за много други е била Френската гимназия. Затова позволете ми привилегията, бидейки пред микрофона, да им благодаря за всичко, което са направили и правят, и да ги поздравя с 20 годишнина на гимназията! Уважаеми учители, този празник е пред всичко ваш празник! Нашата признателност е най-малкото, което можем да дадем затова, че въпреки всички трудности на времето, в което живеем, сте избрали и вървите по трънливия път на призванието да бъдеш учител!

И преди да завърша, бих желал да се обърна към официалните гости на нашата годишнина. Надявам се искрено, че за вас това не е просто поредното медийно събитие. На днешния ден лично аз, а мисля и много други хора в тази зала искат да знаете едно: нашият град и нашата страна имат нуждата от училища като Френската гимназия. Имат нужда от достойна учителска професия, от мотивирани учители, от добри материални условия в училищата. Имат нужда на образованието не само на думи и по официални поводи, да се отдава поне толкова значение, колкото на строежа на поредния лот от магистрала, на поредния мол или инвестиционен проект. Без такива училища България е обречена да бъде призрак от отминало време, тъжен пример как една държава, проправила си път в историята благодарение на просветата, културата и духовността, може да пропадне точно благодарение на загърбването на този жив огън, до място на картата, където някакви хора живеят едновременно без общи ценности, без солидарност, неспособни да вървят заедно напред. Ваш дълг е да не допускате това! И едно от големите постижения на Френската гимназия е, че въпреки всички превратности на времето, всички антиусловия на работа, от нашата гимназия излизаха и продължават да излизат подготвени личности, способни да вървят напред не само за себе си, но и за другите.

Това, което искам да пожелая накрая, защото няма юбилей без пожелания разбира се, e Френската езикова гимназия „Антоан дьо Сент-Екзюпери“ да остане това средище на знанието, на франкофонията, на будните личности, което беше през изминалите години! Но също така, искам да пожелая, тези будни личности, които завършват гимназията, да има защо да останат да живеят в Пловдив, в България! И един ден децата им, нашите деца да получат от Френската гимназия това, което получихме ние!

Честит празник на всички!

Пловдив, 20 май 2011 г.

P.S.Това е словото, което имах честа и удоволствието да произнеса по повод 20-та годишнина на ФЕГ "Антоан дьо Сент-Екзюпери" на официалното честване, организирано в Театъра в Пловдив.