24 юни 2015

За същността на проблема отвъд стереотипите, профанията и обикновената блъсковщина...

Осем години след присъединяването към ЕС и двадесет години след присъединяването ни към ЕКПЧ, България продължава да допуска и толерира дискриминация на основа сексулна ориентация. Казионните социалисти и либерали, БСП и ДПС, които принадлежат към тези политически семейства в Европа, които са естествен носител на политиката за недискриминация и равно третиране, не правят нищо за решаването на този проблем. От различни медии, някои от които претендират да не са обикновени лайномети, редовно се лее омраза и безнаказано се подстрекава към потискане и преследване на хора поради тяхната сексуална ориентация. Цели политически партии системно посягат дори в рамките на парламента на човешкото достойнство на хората с различна сексулна ориентация. Към темата се подхожда по профански начин, с нелепи говорители, които в друга европейска държава не биха били пуснати на километър от микрофон или камера, а в редица от тях биха отлежали някоя и друга година затвор за сеене на омраза и подриване на конституционите устои на правовата държава. На този фон, много хора робуват на стереотипи и примитивизми, и не се опитват изобщо да осмислят проблема в неговата същност. Или в най-добрия случай, нещата минават по формулата: абе няма проблем, стига да не се показват...

Не, мили хора, проблем има. Проблем има, защото там където има дискриминация, няма зачитане на човешкото достойнство, няма реална свобода на личността, има обективни пречки пред пълноценното осъществяване на човешката личност и пред развитието на едно общество с целия потенциал на неговите членове. Проблем има, защото това отношение поставя немалко хора в положението да бъдат втора ръка хора, да не могат да бъдат докрай себе си, да не могат да бъдат истински щастливи. Проблем има, защо живеем в 21 век, в Европа, претендираме да сме цивилизована и свободна държава. И да сме много по-по-най по всякакви теми и въпроси. Затова, вместо за поредна година да водим безумния спор трябва или не трябва да има гей-прайд, при това с участието на доказани боклуци и деградирали типове, проводници на профанизацията на българското общество, е крайно време да осмислим проблема в същината му и да гарантираме, че всеки може да живее свободен и щастлив в България, независимо дали обича жена или мъж. Затова, вместо да се потапяме в интелектуалната отрова на Блъсков, Москов, Симеонов, Волен Сидеров и т.н. да бъдем човечни хора, да бъдем свободни хора и да не позволяваме да се посяга на свободата на другите, защото са различни.