20 юли 2008

Брюкселска градушка удари София




Едно мнение, което напълно споделям:


Седмицата преди доклада на Европейската комисия идната сряда, се оказа особено буреносна за управлението в България. Брюкселската „градушка” от разкрития и предстоящи санкции унищожи и малкото, покълнало след влизането на страната в ЕС, се казва в коментар на „Дойче Веле“, цитиран от БГНЕС. Тежко се оказа тазгодишното лято за управляващата коалиция и нейния главен спонсор – Георги Първанов. Ударите върху президентската и изпълнителната власт заваляха подобно на градоносна лятна буря, зародила се този път не от обичайните шумни, но „слабосилни” напъни на местната опозиция, а от неразбираемата все още за българския политически манталитет система, наречена ЕС.

Вечният национален „Андрешко”, който крадеше умерено и мамеше доста успешно държавата по време на тоталитарното управление, през последните 15-тина години направи опит да се трансформира в европеец. Той дори си въобрази, че е успял в глуповатото си начинание, след като преди две години внезапно разбра, че държавата му е приета в ЕС. Не „влязла” , а приета с великодушната „Жан Валжановска” презумпция от „Клетниците” на Юго, че и най-закоравелият престъпник би могъл да се превърне в порядъчен индивид, ако попадне в средата на цивилизовано и толерантно демократично общество. Това, естествено, не се получи.

Оказа се, че за 18-те месеца членство в „Клуба на богатите” България, освен най-бедната и недоволна от управлението си държава, си остана и най-корумпираната клубна членка, която броени дни преди очаквания унищожителен доклад на ЕК за „Напредъка на страната в борбата срещу корупцията и организираната престъпност”, нахълта в минното поле на собствените си престъпни грехове и съвсем логично нейното сегашно управление започна методично да се самовзривява, се казва в коментара на „Дойче Веле“.

Социолози: Докладът на ЕК е разказ за непроменения български чип

Докладът на Европейската комисия може да се прочете и като разказ за непроменения български чип, каза същевременно при откриването на кръглата маса „Пътят в Европа: новата крачка“ директорът на Института за социални изследвания и структури „Иван Хаджийски“ проф. Петър-Емил Митев. Според него година и половина след стъпването ни на пътя към Европа сме стигнали до кръстопът. “В това е основният смисъл на доклада на ЕК, доколкото имаме информация за съдържанието му”, коментира професорът.
“В началото на пътя към Европа ние се оттласквахме от тоталитарното си минало, а движейки се по пътя вече в Европа, ние трябва да се отблъснем от прехода”, добави Петър-Емил Митев. Според него това се отнася за управляващите и опозицията, за институциите и организациите, за фирмите и обикновените граждани. “Преходът наистина свърши и това означава, че европейска България не може да търпи корупция по етажите на властта и да оставя ненаказана организираната престъпност - на сенчестия бизнес трябва да се покаже, че риболовът в мътна вода е забранен”, обобщи социологът.
Митев съобщи, че според проучване на общественото мнение граждани са близо до единодушие, че оценките в доклада ще бъдат солени и че трябва да бъдем наказани. В допитването хората иронизирали факта, че управляващите ще бъдат обявени за некадърни, а опозицията – за чиста и почтена. Доминиращото мнение било, че политиците сега ще се замерят с обвинения, докато се забрави предмета на спора. За вота на недоверие пък хората са на мнение, че и сценарият, и резултатът са им познати до болка. Тези вотове са упражнение по риторика, средство на десните партии да покажат, че ги има, е оценката на интервюираните.

неделя, 20 юли 2008,
"Всекиден"

14 юли 2008

Франция, като никоя друга



Днес е 14 юли, денят на щурма на Бастилията, на избухването на френската революция, националният празник на Френската република. Струва ми се, че именно този ден е повод, да споделя няколко неща, заради които имам това силно отношение, респект, дори особена форма на привързаност към Франция, която приятелите ми и хората около мен добре познават.
Харесвам Франция, не просто защото е една изключително красива страна, безвъзвратно наложена като място, което всеки, който обича да пътува не може да не посети. Има и други такива страни…Харесвам Франция, защото Франция е страна с изключителен собствен облик, специфичен заряд и особено място в развитието на Европейското общество и съвременната цивилизация.
Харесвам Франция, дори на някой това да прозвучи тривиално, защото с нейните мислители, обществено развитие и исторически път, тя е неразривно свързана с утвърждаването на свободата на личността, правата на човека, светското начало в обществото, демокрацията и републиканското управление в съвременния им вид. Да, в една или друга степен и други западни общества имат своето отношение и принос затова. Но именно и точно във Франция, борбата за тяхното отстояване се издига в основна ценност, именно във Франция това се явява достатъчно основание, за да се вдигне един народ и да срине из основи съществуващия ред. Да запази и до днес, този неповторим инстинкт и сила да защитава решително, солидарно и докрай интересът и мнението на гражданите, дори с цената на прякото противопоставяне на държавата.
Харесвам Франция и заради нейното изключително културно наследство, заради особеното отношението, което и до днес имат във Франция към културата. Като към нещо основоположно, определящо идентичността, даващо лицето на един народ. Нещо, което не е просто пазар, което не може да съществува истински в унифицирания, опосреден и превърнат във форма на конвейрно производство задокеански културен модел.
Харесвам Франция и заради нейното място в сърцето на европейското обединение, във формирането и отстояването на основния кръг от принципи и ценности, на който то почива. В утвърждаването на разбирането за Обединена Европа като ценностен социален проект, а не просто като една по-усложнена форма на зона за свободна търговия.
Харесвам Франция освен това, защото въпреки, че е бивша световна империя и в някои отношения и досега е запазила определени имперски рефлекси, във външната си политика днес френската република е фактор за развитието на глобалните отношения по посока на един многополюсен свят, в който, макар и постепенно, Западът следва да преодолее лицемерното си отношение към развиващите се страни и да даде своя реален принос за преодоляване на мизерията, за утвърждаване на правата на човека и опазването на околната среда, като императиви на световния ред.
Харесвам Франция и защото тя е емблематично доказателство затова, как една пазарна икономика, може да не бъде пазарно общество, как в една пазарна икономическа система, отношенията в обществото могат да останат подчинени на нематериалното начало, на определен кръг от идеали и ценности, които не са функция на икономическия прагматизъм. И как дори тези идели и ценности да не са напълно реализирани, дори в реалността да има известна доза относителност, понякога може би дори лицемерие, стремежът към тяхното постигане да бъде един ярък предел на хоризонта, споделен искрено в обществото, който дава смисъл системата на обществени отношения, към който винаги следва да се върви напред.
На някои тези редове могат да се сторят прекалено патетични, излишно романтични, наивни. Мисля обаче, че във времето на бездуховност, мащабна социална деградация, всепроникващ меркантилизъм и войнстваща посредственост, в което се е потопила България днес, примерът на Франция е нещо, на което си заслужава да се обърне внимание. Още повече, че по своя дълъг и нелек исторически път, България се е приближавала по-малко или повече до смисъла на тези непреходни ценности, който дават неповторимия образ и място на Франция в развитието на съвременния свят.

11 юли 2008

Отново посягат на Странджа!



След като през миналата година опитите за превръщане на крайбрежието, след Царево, влизащо в пределите на Парка Странжда, в бетотен шедьовър на мутробарока се провалиха, тази година предприемчивият кмет на общината Царево Петко Арнаудов, отново се опитва да даде зелена светлина за унищожаване на едно от последните незасегнати от дивашкото презастрояване места по Черноморието. Този път маневрата е свързана с промяна на общия градоустройствен план на Царево и с включването в рамките му на части от територията на природния парк.



Явно и през новия си мандат, кметът с още по-голямо усърдие се е заел да прилага добилия обществена известност принцип: "Давай да правим някакви далавери, че не е ясно дали ще ме презиберат следващия път...".



Ако някой е пропуснал или позабравил какво се случва в Царево и околиятa, ето няколко материала от едно журналистическо разследване във в. "Политика" от миналата година:

http://www.politika.bg/article?sid=&aid=4737&eid=75

09 юли 2008

Реформирането на българската политическа система...

Ето че най-накрая, след като повече от пет години различни обществени субекти, анализатори, медии, външни наблюдатели, поставяха настоятелно въпроса за наличието на симптоми на болестно заболяване в българската политическа система и аргументираха необходимостта от нейното реформирането, официалното българско политическо статукво призна, макар и с половин уста, същестуването на проблема.

Засега дебатът, доколкото има такъв, върви в една по-скоро опитомено-заместителна версия, между разни актьори, които отдавна доказаха, че изобщо не искат българската политика да функционира по различен начин, но все пак темата за кризата на политическия модел и нуждата от нови решения проби в полето на официалната политическа комуникация.

В тази връзка, си струва да се направят няколко ремарки. На първо място, наистина промяна в избирателната система е ключов елемент на политическата реформа, от която се нуждае България, но съвсем не е едиснтвеното необходимо решение. Да, преодоляването на феодално-централиситчния модел на твърдите партийни листи и засилването на връзката между граждани и представители е повече от необходимо. Дали това ще се извърши чрез въвеждане на чист мажоритарен модел или чрез реален механизъм на преференциално гласуване в рамките на пропорционалните листи не е толкова важно. По важно е, да не оставяме дебатът за реформирането на политическа система да се сведе до изкуственият спор мажоритарна-пропорционална система. Защото, ако не бъдат направени промени по останалите линии на кризата, все тая каква ще е избирателната система.

Всъщност, най-съществената част от заболяването на българската политика е свързана не толкова с реда на избор на политически представители, колкото с начина на финансиране на политически дейности и с налагането на корпуцията и злоупотребата с публична власт в същност и логика на политическия живот. Затова, когато се повдига въпросът за необходимите промени в политическия модел, този въпрос на първо място изисква да се намери решение как да бъде прекъснато финансирането на политическите партии под масата и как да бъде ограничена корупцията, казвам ограничена, защото да бъде премахната корупцията на фона на вакханалията, която се разиграва днес надлъж и нашир в България, звучи направо като научна фантастика.

С оглед на това, практиката е доказала ефективността на няколко не особено сложни решения - публично финансиране на партийте, забрана на даренията от юридически лица, стриктен контрол, прозрачност и лимитиране на даренията от физически лица, реално работещо законодателство, което препятства и наказва сурово ситуациите на конфликт на интереси. И ефективни действия за борба с корупцията, например чрез концентриране борбата с тежките случаи на корупция в специален ред на разследване и правораздаване. Една идея, която струва ми се е на път да отиде нахалос у нас, с невижданото творение на българското политическо генно инженерство, наречено ДАНС...

Някъде встрани, в дебата остава въпросът за формите на пряка демокрация и реално гражданско участие, смекчаване режима на свикване на референдуми, предостяване право на гражданска инициатива в законодателния процес, въвеждането на механизъм на законодателен реферндум чрез подписка на част от народните представители или минимален брой граждани относно влизане в сила или отмяна на законодателни актове.

И накрая, макар този проблем да се заобикаля най-старателно от всички, не може да има реформа на политическата система, без гарантиране на определена по-висока степен на демократичност в медийното пространство, без пресичане на механизмите на пряка финансова зависимост и контрол на политическите комуникации, на плащане за страница отразяване и изключване от комункикационната среда на всичко, за което не се плаща. Защото в крайна сметка за каква демокрация говорим, ако свеждаме медйното отразяване на политическия живот до най-обикновен квартален пазар, па макар и с милиони оборот...

В заключение, поне на мен, дебатът за реформирането на политическта система, поне засега ми звучи доста привидно и изкуствено. Някак си доста въобръжение липсва в това, да пратиш да правят политическа реформа точно тези, които са символ, същност, неразделна част от превръщането на българската политика в това зловонно блато, което е днес. Да се въртят все същите социолози и политолози, по съвместителство създаващи държавни голф компании или участваши в разни ченгеджийски кръгове. А отзад да стоят все така разни предприемчиви бизнесприятели, които печелят нагласени обществени поръчки и придобиват държавни активи на безценица. Добре е сценаристите, режисьорите и основният актьорски състав на сапунения сериал, който се върти от 2000 година насам да осъзнаят навреме това, защото догодина току виж избирателната активност паднала още по-надолу, а като естествен израз на целия фарс, ДПС вече официално да стане "първа политическа сила", което всъщност на тази политическа система може би най-приялага...