06 август 2008

Когато не се помни, историята се повтаря...


Вечера съсвсем случайно се натъкнах на един факт, който ме потресе. Един много близък приятел, повече от интелигентен човек, в завързал се между нас разговор между другото, не можа да се сети какво е Аушвиц-Биркенау….

Това ме стресна, така както отдавна нещо не ме е стряскало. Щом е възможно, днес в България, една европейска държава, интелигентните хора, да не си спомят за изродските зверствата на нацистка Германия, за организираното в индустриален порцес мъчение, опити, експлоатация и изибиване на хора, кавко остава за останалите, защото за съжаление съвем не всички са интелигенти…в какво време живеем…къде е хуманността ни и имаме ли изобщо такава….

Сигурно е по-лесно и приятно да махнем с ръка, да не вгарчаме сладкия вкус на консуматорското си блаогденствие с подобни теми…това ше бъде жестока грешка, нещо много нечовешко. Не може толкова лесно да оставяме зад нас адскта трагедия на няколко милиона души, не можем да оставим тяхната жертва да остане някъде между намаленията, припичането по летните плажове, ските, новия албум на любим певец, кариерата ни, новата кола…

Навярно на някой тези мои размисли ще се сторят като особена форма на садомазохизъм в слънчевите, жизнерадостни августовски дни…Уви, има такива човешки дела и то не толкова отдавна…страшно е, че толкова бързо ги забряваме…една максима казва, че когато историята не се помни, тя се повтаря….дано тази максима да не е вярна…