21 август 2013

Който се опитва да задушава гражданското общество, посяга на демокрацията

Съществуването на същинска демократична държава не е възможно без наличието на живо и пълноценно гражданско общество, без силни форми на гражданска активност и участие в обществения дебат и в процеса на решаване извън класичиеските формии на политика и политическите партии. В страна, която не е минала дълъг път на демократично изграждане и в която липсват стабилни демократични традиции и устойчива гражданска култура, оформянето на пълноценнен граждански сектор, постигнаето на траен граждански активизъм и разгръщането на работещи форми на гражданко участие е една от най-трудните и важни задачи в процеса на утвърждаване на демокрацията.
Периодът след началото на демократичните промени у нас също илюстрира с колко усилия,  неизвестни и изпитания е свързано израстването на гражданското общество. Дълго време именно липсата на силно и динамично гражданско измерение на обществено-политическия живот беше един от съществените недостатъци на демократичния процес, който в една или друга степен позволи и редица аномалии във функционирането на политическата система.
През последнит години обаче сме свидетели на все повече обнадеждаващи прояви на живо гражданско общество, силен граждански активизъм и целенасочено действие за решаване на значими за широк кръг граждани въпроси, за защита на жизнени обществени интереси, независимо от класическите форми на политическия живот и политическите партии. Обнадеждаващи примери в това отношение бяха екологичните инициативи в защита на Витоша, Рила, Пирин, Иракли, Странджа, формите на гражданска реакция срещу злоупотребата с надмощно положение в отношенията с потребителите от страна на различни доставчици на мрежови услуги, протестите срещу неефективността на публичното регулиране в енергетиката от тази зима. Без съмнение обаче най-мащабната и впечатляваща реакция на гражданско действие, която показа, че след 24 години демократичен процес в България вече е израстнало същинско гражданско общество, са протестите срещу назначаването на Делян Пеевски за председател на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС) и срещу наличието на все по-стряскащи мафиотско-олигархични зависимости в упражняването на публичната власт. Вълната на гражданска реакция ДАНСwithme обедини по естествен и присъщ за една европейска демокрация начин много широк кръг граждани, с различни идеи, социална позиция, житейски път, извън досега познатите форми на партийна мобилизация, на база осъзнаването на критичната необходимост да бъде защитена правовата държава и европейското бъдеще на България, да бъде спрян процесът на овладяване на публичния апарат от мрежи на зависимости с мафиотско-олигархичен характер.
В същото време, през последните месеци сме свидетели на особено притеснителна тенденция в стъпките на управлението на БСП, ДПС и Атака, излъчено след изборите от 12 май тази година. Наблюдават се целенасочени действия за продуцирана и режисирана от партиите на управлението симулация на гражданска активност, насочена към обезмисляне на формите на гражданско участие, към обезличаване на същинското гражданско общество. Представители на управлението в Народното събрание системно имитрат консултации с граждански организации и представители на гражданското общество по промените в изборното законодателство, използвайки поставени лица свързани със самите партии, формиращи действащото управление. Министър председателят провежда регулярно срещи с идентичен кръг субекти, представящи се за „граждански организации“ и „протестиращи“, които също се оказват свързани с управляващите, с медии, които провеждат откровена проправителствена пропаганда, дори с форми на организирана престъпност, които явно имат пресечна точка с действащото управление.
Връх в този подход на диверсия срещу гражданското общество беше „спонтанната гражданска подкрепа“ за управлението при гласуването по наложеното от президента вето върху измененията в държавния бюджет, от хора, докарани под строй с автбуси, по видимо предварително подготвена схема, срещу заплащане, с доставка на храна и напитки. Нещо повече, голяма част от тези хора показаха крещяща форма на обществена неграмотност, а немалко открито признаваха, че са организирани от активисти на партиите от упралението. Особено стряскащ факт беше ангажирането на деполитизираните по закон структури на Министерство на вътрешните работи с обезпечаването на схемата за „спонтанна“ и „неорганизирана“ гражданска подкрепа на действащото управление. Без аналог в 24-те години от началото на демократичните промени е поставянето на органите на националната полиция в подчинение на политически гаулайтери, които дават указания на полицаите как да изпъляват задълженията си по опазване на обществения ред и сигурността, кого да пускат и кого да не пускат да се движи свободно в центъра на София.
В светлината на визираните факти се налага заключението, че сме изправени пред преднамерен опит за задушаване на гражданското общество и обезсилване на гражданското измерение на демократичния процес. Пододобни действия са абсолютно несвместими с развитието на България като европейска демокрация. Визираните форми на посегателство над гражднаското общество недвусмислено говорят, че в действащото управление господства разбиране за обществените отошения и упражняването на публичната власт, което крие много сериозни рискове пред демократичното развитие на страната.

След разгръщането на купуването на гласове и контролирания вот чрез работодатели и използване на социални зависимости, симулирането на гражданска активност от клакьори на управляващите партии и поставени лица, платени от мафиотско-олигархични мрежи, представлява особен риск пред развитието на България като част от Обединена Европа и свободния свят.   В този контекст същинското гражданско общество трябва да прояви особено внимание и да реагират категорично и безкомпромисно на опитите на действащото управление да обезмисли и обезсили гражданкото участие и гражданската активност. Необходимо е привличането на международно внимание върху визираните порочините практики. Стои въпросът да бъдат алармирани европейските институции за това, че управляващите провеждат целенасочена операция за ерозия на гражданското измерение на демокрацията. Всеки от нас, който се чувства свободен човек и гражданин е длъжен да бъде по-активен, отколкото досега, за да запазим България като европейска демократична държава, основана на правата и интересите на гражданите и върховенството на закона. 

01 август 2013

И още веднъж по въпроса за легитимността...

Последните дни видни представители на бесепарския гьонсуратлък в лицето на товариш Сергей Димитриевич и неговите клакьори воглаве с върха на анти-интелекта Антон Кутев, за пореден път показаха безмерния си цинизъм, като отказаха публичен дебат относно ситуацията, в която се намира обществото ни от вече близо два месеца насам. Нещо повече, другарите бесепари обосноваха това със знаменателното твърдение, че видите ли, те са нейде на Олимп, облечени в демократична представителност, а гражданите, които ги поканиха на дебат (Антоанаета Цонева, Стоян Радев, Георги Близнашки, Асен Василев) са никои в нашата родна демокрация и те няма какво да дебатират с тях...Ако някой обаче има проблем с демократичната легитимност днес, то това е именно порочната власт на другарите бесепари и техните саучастници. Защо?

Първо, тази власт е функция на изкривяването на механизма на демократично представителство в България, вследствие запушването на политическата система. Тя почива на упражнения глас на около 1/5 от пълнолетните български граждани, които могат да формират политическо представителство.

Второ, тази власт почива на повече от мръсна скрита сделка между БСП/ДПС и неофашистиката антидемократична партия на лицето Сидеров. Само това е достатъчно дори за нагли бесепари да спрат на секундата да говорят за 'демокрация' и 'демократична легитимност' в някаква релация със сегшаното правителство...Това е все едно да управляваш с подкрепата на Хитлер и да претендираш, че си изразител на човеколюбие и толерантност, в частност спрямо евреите...

Трето, това управление не разполага с демократична легитимност и защото от първия ден на своето съществуване, с всички свои действия то погазва прозрачността като основен елемент на упражняване на публичната власт в демократичната държава. Достатъчно е да си спомним как се вземат решения за ключови назначения, за стратегически проекти като Южен поток, за обвързването ни с нови милиардни дългове...

Четвърто, не може да претендира за демократична легитимност власт, която се намира в тежка зависимост от фактори зад сцената, от мрежи на организирана престъпност, от сиви кардинали, които раздават роли в политиката, в бизнеса, в медиите от двадесет години насам...в Италия, подобна реалност се нарича с добре познатата ни дума 'мафия'. Не може да претендира за демократична легитимност, този който обслужва мафията, който е част от нея...

Пето, това управление е лишено от демократична легитимност и защото то погази обществения договор, на който почива публичната власт в една демократична държава. Погази го по най-безпардонен начин, като се опита да постави начело на специалните служби за сигурност фигура, която в най-изчистен вид изразява всичко, което поставя под въпрос съществуването ни като демократична европейска държава. И си опита да защити това с безмерен цинизъм и претенции за 'катарзис'...Именно това предизивика безпрецедентната по мащабите си реакция на свободните граждани в България, на живото гражданско общество, което излезе, за да покаже, че обществения договор за управление на страната вече го няма и да защити устоите на демократичния ред у нас. 

Затова, другарите бесепари и прочие съучастници, които смятат, че демокрацията е просто гласуване в контролирана и манипулирана среда веднъж на четири години, а след това неконтролируемо безчинство с публичните ресурси на добрали се до властта тарикати, конформисти и потомствени обществени паразити, са последните в тази държава, които имат правото да споменават думите 'демокрация' и 'легитимност'.  И за да имаме шанс за нормално функциониране на демократичната държава у нас, именно тези другари трябва да изпратим на заслужен отдих далеч, далеч от всякаква форма на публична власт.