13 декември 2014

Когато злото се превръща в баналност

Десет дни след като френския посланик повдигна за публичното пространство завесата над това, което се случва в българската съдебна система, злото се превръща в баналност пред погледите и със съучастието ни.

Съдии от най-важния български съд вършат системно безобразия. Тези безобразия, освен, че са широко известни на юридическата гилдия, вече са пред погледа на цялото общество. Софийският градски съд е дискредитиран и компрометиран като място, където се манипулират дела, където срещу съответната сума пари всяко беззаконие може да придобие привидно законна форма. Проблемът с изродените магистрати, които превръщат правораздаването в престъпен произвол, окончателно утвърждава образа на страната ни като свърталище на мафиотски схеми, корупция и беззаконие, облечено във власт.

Липсата на адекватна реакция от страна на Висшия съдебен съвет и прокуратурата е плашеща. Тя показва, че очевидно тези практики и зависимости, които предизвикаха публичната реакция на посланика на Франция, вече не са изолирано явление, свързано с един или друг отделен магистрат, а представляват доминираща статуквото реалност в съдебната власт.

Преобладаващата част от магистратските среди, а и от юридическата гилдия не реагира на проблема. Героините на тъзи тъжна сага получават призове и провеждат срещи на най-високо ниво. Ние си караме както си знаем, в очакване на 'светлия празник Коледа'. Защо всъщност да си нарушаваме личното рахатно положение, да рискуваме постове, заплати, бонуси, командировка в чужбина или да поставяме под въпрос планове за кариера, за доходна адовкатска практика, почиваща на добри отношения със статувкото в системата?

Мрежите на контраживота, включващи обчайните безскрупулни манипулатори, ченгета-журналисти и обикновени продажници са вдигнати по тревога и се редуват в познатите кафеви издания и студия, за да размиват здравия разсъдък на обществото, да замазват проблема и да налагат опорните точки на задкулисната мафиотска власт. И ние отново си казваме, какво пък толкова, навсякъде е така, винаги е имало такива игри, ще ги има и за напред...

Мили хора, стъпка по стъпка, ето така злото се превръща в баналност. Пред очите ни се случват страшни неща, но ние вече свикваме с тях и започваме да ги приемаме за нормална част от потока на нашето ежедневие. Не реагираме на тях и те започват да се случват все по-често и във все по-големи мащаби. Страшно е, че в българския съд все по-често няма правосъдие. Страшно е, че в него се манипулират, купуват и продават дела. Страшно е, че вече не вярваме на този съд. Страшно е, когато това става обществено достояние, а овластени да реагират се опитват да замажат, размият и потулят проблема. Страшно е когато се оказва, че всъщност в един момент самите ние се правим, че такъв проблем не съществува и че дори да съществува, това няма значение за нас. Това е баналното зло. И баналното зло е възможно точно там, където обществото няма имунната сила да се изправи срещу него.

Когато злото се превръща в баналност обаче, трябва да си даваме ясна сметка за едно. То има една характерна особеност - когато бъде отключено и когато не бъде навреме спряно, рано или късно потапя всичко и всички в Ада. Ако не намерим сили и воля да спрем превръщането на съдебната система в облечено в законна форма безобразие и произвол, рано или късно и като индивиди, и като общество, ще изпитаме унищожителния ефект от разпаденото на правовата държава, от загубата на чувството за добро и справедливост, от потъпкването на вярата, че животът ни може да почива на един нормален порядък на правила, ред и отношения.

30 ноември 2014

Пътят продължава

Снощи се събрахме с приятели, за да отбележим една годишнина и да поговорим за пътя, който сме изминали заедно. Преди 20 години, в края на ноември 1994 като част от заявените мерки за реформиране на БСП и лявото в България беше създадена Българска социалистическа младеж, като външна и юридически независима от партията младежка организация. В продължение на близо 15 години БСМ обединяваше немалко за мащабите и реалностите на България млади хора и се опитваше срещу вятър и бури да работи за превръщането на БСП в европейски тип лява партия. Позициите, които БСМ отсотяваше, я направиха невъзможна и несъвместима с БСП по пътя, в който официалната левица остана. Оказа се, че за статуквото в БСП отстояването на категорична и безкомпромисна проевропейска и прозападна ориентация е проблем. Оказа се, че е е проблем искането да се постави ясна граница с времето на тоталитарния комунизъм и да се осъди без недомлъвки комунистическият режи, потъпкал свободата на личността и българското обществото. Оказа се, че е проблем да се отстояват като основна ценност недискриминацията и политиката в защита на хората с различна сексуална ориентация. Оказа се, че е особено голям проблем да се заяви открито, че в България се наблюдава мафиотски феномен и формиране на олигархия, да се предлагат мерки за противодействието на това. Оказа се, че е особено голям проблем да се каже, че всички, които по един или друг начин са били свързани с тоталитарното минало и с мрежите на ДС нямат какво да правят в една истинска демократична левица…

След години на окопна война със статуквото в официалната левица и след няколко неуспешни опити БСМ да бъде превзета, през 2009 БСП реши да си направи нова вътрешна, подчинена и послушна организация от млади готови на всичко кариеристи, от кухи партийци без никакво ценностно съдържание. Обективността предполага да се признае, че това всъщност беше закономерно, предвид отказа на партията да се реформира и всичко останало, което се случваше от 2001 година насам.

Въпреки превратностите на времето, въпреки предателствата, ударите и моментите на огорчение, не съжалявам за годините, в която бях част от организацията. Не съжалявам за нито една битка, която съм водил. В БСМ срещнах някои от най добрите си и истински приятели. Наред с всички, които прегазиха принципи, граници, приятелства, за да се впишат в схемата, за да направят партийна кариера, за да станат чиновници, дептутати, министри, наред с тези, които предадоха каузата на промяната вляво, в годините, когато бях част от БСМ, срещнах и много хора, които не можаха да купят с каквито и да е предложения за кариера, които се бориха до последния възможен момент, които не отстъпиха и не се огънаха пред партийната машина. Научих много за отношенията между хората, за реалностите на обществото и политиката. Познах чувството на човешката съпричастност, изпитана в отстояването на обща кауза…а това чувство е едно от най-хубавите чувства, което човешката личност може да има.
Днес БСП въврви към своят логичен и заслужен край. Лявото е банкрутирало, не само като политическо, но и като интелектуално присъствие в България. Много хора имат принос и носят отгворност за това. Всички, които и днес са в БСП, до един. Всички "интелектуалци“, политолози, социолози, историци, които слугуваха на всички безумия на върхушката на БСП и на метастазите на ДС.  Разбира се, има две-три имена които заслужават да бъдат подчертани дебело – Георги Първанов, Сергей Станишев, Румен Петков, Румен Овчаров…Всички останали знайни и незнайни партийни герои, които им помагаха да превърнат думата „ляво“ в синоним на ретроградност, безпринципност, конформизъм, връзки с олигархията, хортуване с мафията, примитивно преклонение пред руския депотизъм, всички тях не виждам смисъл да изреждам…те всички трябва да знаят едно, колкото и да продължи агонията, с левицата в тази й форма е свършено. И ще имат заслужено място на бунището на политическата история на България.

Има ли път напред? Невъзможно ли е социалното измерение в българското общество? Не съм сигурен, че знам отговора на този въпрос. Знам обаче, че демокрацията не е възможна само с едно единствено измерение на мислене, разбиране и с една линия на политика в обществото. Знам също, че лявото, социалното, прогресивното измерение, както и да го наречем, това измерение на мислене, ценности, политика, което поставя общото над частното, обществения интерес над личния и което стъпва на разбирането, че обществото не може да се развива положително без механизми на общо регулиране, че свободата на личността и обществото не е възмножна без създаване на необходимите материални предпоставки за това, това измерение на ценности, мислене и обществено присъствие е едно от най-значимите достижения в еволюцията на човечеството. И то е в основата на огромния скок в социално-икономическото и културното развитие, осъществено през последните 100-150 години в свободния свят, в същата степен, в която свободата на частната инициатива и гарантирането на основните права на личността. Сигурен съм също, че сам по себе си пазарът и абсолютната доминация на частния интерес не може да гарантират устойчиво възходящо развитие на обществото и повечето хора. Сигурен съм, че налагането на този тип модел за обществото и отношенията в него води до една реалност на меркантилизъм, консумеризъм, обездушаване на хората, до загуба на представа за общите интереси и ценности, на които почива едно общество. Сигурен съм, че бедността не може да изчезне от само себе си, само защото пазарът работи. Сигурен съм, че налагането на пазарната логика като основа и абсолютен определящ елемент на съществуването и функционирането на едно общество, има разрушителен ефект за обществото в дългосрочен аспект и води до изпразване на повечето хора от тяхното духовно и ценностно измерение. Сигурен съм, че обществото няма как да върви напред, ако в основата на обществените връзки не са поставени нематериални ценности, без да съществуват механизми на солидарност, без общо действие за решаване на общите проблеми и без да бъдат изградени пълноценни форми на усвояване и преразпределение на материалното богатство, по начин, който гарантира осъществяването на обществения интерес и наличието на условия за пълноценното реализиране на всеки индивид в едно общество.
Поради това вярвам, че въпреки всичко, което БСП и официалната левица, заедно с прилежащия й слугинаж от хранени хора, "интелектуалци", журналя и "леви мислители" направиха, за да стане лявото обидна дума за всеки нормален, свободомислещ и принципен човек в България, социалното измерение има своето значение и своето бъдеще, за да има демокрация в България и за да се развива българското общество. И мисля, че е въпрос на лично себеуважение и отговорност за всеки, който носи в себе си социално мислене и ценности и не си е тръгнал от тук, да намери своя начин да допринесе за това, социалното измерение в България да бъде преоктрито.    

17 октомври 2014

Необходими са не компромиси, а радикално скъсване с модела на изминалите години

В живота, обществото и политиката е необходим минимален интегритет на позиции и действия, за да има доверие, за да съществуват базисните връзки на сигурност и порядък в отношенията между хората, за да съществява вярата в доброто и справедливостта, за да се спазват правилата от достатъчно много хора. Тази базисна необходимостта беше потъпквана години наред в България, за да стигнем до отвращаващата вакханалия на управлението на БСП-ДПС със златния пръст на Атака, за да изпаднем в състояние на общесвен разпад, при който мафията обладава официално държавата.

След събитията от изминалата година, много ми се иска да вярвам, че сме си извадили определени поуки, че ще тръгнем по друг път. За огромно съжаление обаче се оказва, че след една година на граждански бунт и въпреки всичко, което беше дадено като вяра, надежди и себеотдаване, много важни уроци не са научени.

Няма как да излезем от срива на публичното, няма как да върнем в здраво състояние българската демокрация, няма как да станем нормална европейска държава, ако не гарантираме минималния интегритет на позиции и действия в публичната сфера, ако не се придържаме към принципите и позициите, които заявяваме. Ако не спре връщането с формални аргументи на компрометирани фигури на водещи позиции в публичната власт. Ако продължи назанчаване на всякакви калинки-малинки на отговорни позиции, заради елементарна партизанщина, шуробаджанащина или клиентелизъм. Ако отново всеки ден, всяка сутрин ставаме свидетели на войнстваща профания в публичното пространство, на налагането на стил на арогантно и безпарданно политическо поведение. Ако се оказва, че в името на властта можем да се годиме и с Дявола. Ако, след като една година бяхме по площадите и улиците, днес няма конкретни мерки за борба с мафита, няма отговор на проблема КОЙ, няма проблем да си хортуваме с Доган-Пеевски, ПФ, ББЦ или която и да е друг девиантен политиески субект, само, за да бъдем на власт.

И всеки, който е носил и носи доверието на хората, вярващи, че можем да бъдем нормална европейска държава и предаде техните очаквания, вписвайки се в статкувото, няма никакво оправдание, защото така забива последните пирони в ковчега на българската демокрация. Единствено радикалното скъсване с модела на обществено-политически отношения от последните 20 години ни дава шанс за промяна. През каквото и да трябва да преминем, за да се състои тази промяна. Защото днес в Европа сме никъде.

10 февруари 2014

Без свободни медии няма демокрация

Случващото се в бТВ тези дни отново идва, за да ни напомни, че без свободни медии, няма демокрация. Звучи банално, но очвидно въпреки баналността на това положение, българското общество не успя да се предпази от опасността медиите да бъдат здраво оплетени в пипалата на родния Октопод.

Медиите не са пазарни сергии, те са институт на демократичната организция на обществото. Още преди 10 години се появиха първите тревожни сигнали и първите предупреждения, че липсата на ефективни законови гаранции за прозрачност на собствеността, за ограничаване концентрацията на собственост, за регулация на рекламния пазар, за независимост на редкационната политика и журналистическата работа от собствеността и рекламите, ще доведат до израждане на медийния сектор. Днес бедата е факт.

1. Преобладаващата част от българските медии са под контрола на скрит собственик и биват превръщани в маши за обслужване на сенчести интереси.
2. В преобладаващата част от българските медии се води чиста гьобелсова пропаганда, пред която епохата на 'Работническо дело' изглежда като тържество на обективната журналистика.
3. Печатните медии в България са мъртви. С няколко малки изключения. На хартия излизат един набор кенефни вестници, с които не е достойно човек да си обърше дори задните части, камо ли да ги чете. В интернет е създадена зловеща мрежа от кенефени сайтове, които бълват лъжи и ментална отрова, създават паралелна реалност, стимулират профанизацията на българското общество, унищожавайки последните останки от нормална комуникацонна среда и здрав разум в България.
4. Рекламата в медийния сектор се използва като инструмент за контрол над редакционната политика. Съществува порочна схема на манипулация, съчетаваща пийпълметрията (уж обективното измерване на медийното влияние) на същите голф-социолози, които ни набиват в главите колко е хубав Бареков и колко е безалтернативно управлението на мафията, с разпределяне на реклама от предприемачи с пагони от времето на Народната Република и ДС.
5. Публичните медии се държат на къса каишка, да не би случайно работещите в тях журналисти да проявят малко повече свобода от минимално необходимото, за да се имитира плурализъм.

Бедата е факт. Българската мафия контролира основната част от българските медии и това е заплаха за демокрацията. Реална и съществена. В България се развива класически мафиотски феномен, при който едни скрити зад сцената хора, контролират бизнес, политика, структури за сигурност, правосъдие и все повече медии и изсмукват публичния ресрус и живите сили на обществото.  В този социален феномен ключовият момент е именно контролът върху медиите. Защото когато имаш материалния ресурс (и продължаваш да черпиш от държавния бюджет), контролираш в една или друга степен формалните власти, когато купушваш или унищожаваш хора наред, остава един риск – хората, обществото, тези които все още имат разбирания за добро и зло да научават какво правиш, какво се случва, как един български Октопод е оплел цялата държава в своите пипала, да коментират свободно това, да формират мнение в съответствие с тези прости, старички колкото света ценности и разбирания за добро и зло, за правилно или неправилно…За да елиминраш този последен рисков фактор, за да налагаш паралелна реалност, за да превърнеш „1984“ в реалност ти остава тази последна задача – да установиш абсолютен контрол над медиите. На път са да успеят…

Затова, оттук нататък, за тези, които искат България да бъде по-малко или повече европейска демокрация, реакцията срещу узурпирането на медиите от българското задкулисие, предизвикването на намеса на европейските инситуции, приемането на ново медийно законодателство, което гарантира, че медиите ще бъдат същински институции на демокрацията, а не бухалки в ръцете на мафията, трябва да бъде абсолютен приоритет. И особена отговорност в това отношение имат тези последни нормални и истински журналисти, които са останали тук таме. Без тяхното истинско ангажиране за каузата на свободните медии, без те да излязат и разкажат какво се случва зад екрана, без те да участват в мобилизацията на гражданското общество срещу тоталния контрол на мафията над медиите, всичко е обречено…

02 февруари 2014

ДС или другото име на българската мафия...

Днес, при поредния си гастрол в сутрешния уикенд формат на бТВ, последният шеф на политическата полиция на комунистическата диктатура в България Димитър Иванов, направи едно може би непремерено, но изключително важно откровение - по памет, той определи Държавна сигурност като социално явление, като социална стурктура. Неочаквано точно опредление. ДС е била именно това преди 10-ти ноември - особена социална структура, държава в държавата, паралелна на официалните властови структури на режима мрежа за контрол на обществото, извън общата правна уредба дори на правния ред на самия комунистически режим. Апарат за таен контрол извън познатия закон, извън контрола дори на формалните структури на комунистическата власт...

И което е още по-важно, когато една подобна социална структура, след края на режима, трансоформира своите инструменти, зависимости и мрежи за контрол на обществото в скрити механизми за господство над бизнеса, политиката, медиите, правосъдието, тя се превърща в добре познат от не толкова далечната ни Италия социален феномен - тя се превръща в мафия! 

Точно това е в основата на всички български беди след 10-ти ноември, в изсмукването на публичния ресурс през корупционни и клиентелистки схеми, в липсата на реална конкурентна среда, в порочното функциониране на публичните институции, в назначаването на сламени хора, в превръщането на медиите в пропагандни маши на задкулисието. Всичко това е продукт на трансформацията на мрежите на Държавна сигруност в българска мафия! Това е проблемът, който трябва да решим, ако искаме да бъдем истинска европейска демокрация!