10 февруари 2014

Без свободни медии няма демокрация

Случващото се в бТВ тези дни отново идва, за да ни напомни, че без свободни медии, няма демокрация. Звучи банално, но очвидно въпреки баналността на това положение, българското общество не успя да се предпази от опасността медиите да бъдат здраво оплетени в пипалата на родния Октопод.

Медиите не са пазарни сергии, те са институт на демократичната организция на обществото. Още преди 10 години се появиха първите тревожни сигнали и първите предупреждения, че липсата на ефективни законови гаранции за прозрачност на собствеността, за ограничаване концентрацията на собственост, за регулация на рекламния пазар, за независимост на редкационната политика и журналистическата работа от собствеността и рекламите, ще доведат до израждане на медийния сектор. Днес бедата е факт.

1. Преобладаващата част от българските медии са под контрола на скрит собственик и биват превръщани в маши за обслужване на сенчести интереси.
2. В преобладаващата част от българските медии се води чиста гьобелсова пропаганда, пред която епохата на 'Работническо дело' изглежда като тържество на обективната журналистика.
3. Печатните медии в България са мъртви. С няколко малки изключения. На хартия излизат един набор кенефни вестници, с които не е достойно човек да си обърше дори задните части, камо ли да ги чете. В интернет е създадена зловеща мрежа от кенефени сайтове, които бълват лъжи и ментална отрова, създават паралелна реалност, стимулират профанизацията на българското общество, унищожавайки последните останки от нормална комуникацонна среда и здрав разум в България.
4. Рекламата в медийния сектор се използва като инструмент за контрол над редакционната политика. Съществува порочна схема на манипулация, съчетаваща пийпълметрията (уж обективното измерване на медийното влияние) на същите голф-социолози, които ни набиват в главите колко е хубав Бареков и колко е безалтернативно управлението на мафията, с разпределяне на реклама от предприемачи с пагони от времето на Народната Република и ДС.
5. Публичните медии се държат на къса каишка, да не би случайно работещите в тях журналисти да проявят малко повече свобода от минимално необходимото, за да се имитира плурализъм.

Бедата е факт. Българската мафия контролира основната част от българските медии и това е заплаха за демокрацията. Реална и съществена. В България се развива класически мафиотски феномен, при който едни скрити зад сцената хора, контролират бизнес, политика, структури за сигурност, правосъдие и все повече медии и изсмукват публичния ресрус и живите сили на обществото.  В този социален феномен ключовият момент е именно контролът върху медиите. Защото когато имаш материалния ресурс (и продължаваш да черпиш от държавния бюджет), контролираш в една или друга степен формалните власти, когато купушваш или унищожаваш хора наред, остава един риск – хората, обществото, тези които все още имат разбирания за добро и зло да научават какво правиш, какво се случва, как един български Октопод е оплел цялата държава в своите пипала, да коментират свободно това, да формират мнение в съответствие с тези прости, старички колкото света ценности и разбирания за добро и зло, за правилно или неправилно…За да елиминраш този последен рисков фактор, за да налагаш паралелна реалност, за да превърнеш „1984“ в реалност ти остава тази последна задача – да установиш абсолютен контрол над медиите. На път са да успеят…

Затова, оттук нататък, за тези, които искат България да бъде по-малко или повече европейска демокрация, реакцията срещу узурпирането на медиите от българското задкулисие, предизвикването на намеса на европейските инситуции, приемането на ново медийно законодателство, което гарантира, че медиите ще бъдат същински институции на демокрацията, а не бухалки в ръцете на мафията, трябва да бъде абсолютен приоритет. И особена отговорност в това отношение имат тези последни нормални и истински журналисти, които са останали тук таме. Без тяхното истинско ангажиране за каузата на свободните медии, без те да излязат и разкажат какво се случва зад екрана, без те да участват в мобилизацията на гражданското общество срещу тоталния контрол на мафията над медиите, всичко е обречено…

02 февруари 2014

ДС или другото име на българската мафия...

Днес, при поредния си гастрол в сутрешния уикенд формат на бТВ, последният шеф на политическата полиция на комунистическата диктатура в България Димитър Иванов, направи едно може би непремерено, но изключително важно откровение - по памет, той определи Държавна сигурност като социално явление, като социална стурктура. Неочаквано точно опредление. ДС е била именно това преди 10-ти ноември - особена социална структура, държава в държавата, паралелна на официалните властови структури на режима мрежа за контрол на обществото, извън общата правна уредба дори на правния ред на самия комунистически режим. Апарат за таен контрол извън познатия закон, извън контрола дори на формалните структури на комунистическата власт...

И което е още по-важно, когато една подобна социална структура, след края на режима, трансоформира своите инструменти, зависимости и мрежи за контрол на обществото в скрити механизми за господство над бизнеса, политиката, медиите, правосъдието, тя се превърща в добре познат от не толкова далечната ни Италия социален феномен - тя се превръща в мафия! 

Точно това е в основата на всички български беди след 10-ти ноември, в изсмукването на публичния ресурс през корупционни и клиентелистки схеми, в липсата на реална конкурентна среда, в порочното функциониране на публичните институции, в назначаването на сламени хора, в превръщането на медиите в пропагандни маши на задкулисието. Всичко това е продукт на трансформацията на мрежите на Държавна сигруност в българска мафия! Това е проблемът, който трябва да решим, ако искаме да бъдем истинска европейска демокрация!