11 януари 2011

ВЪПРОСИ, КОИТО СМУЩАВАТ


Едно известно време избягвах да давам ухо и да коментирам твърденията за полицейщина в управлението на Б.Б. Първо, защото тези твърдения тръгнаха на ангро, в момент, когато нямаше публични белези за нещо подобно. Второ, защото идваха от евтини популисти, опитващи да симулират опозиционна дейност. За съжаление, във времето започнаха да се натрупват факти и да се откриват зависимости между тях, които неизбежно налагат поставянето на някои въпроси, които смущават. Въпроси повече от актуални след разразяването на сюжета със „здравословния контрол“ чрез СРС на някои висши длъжностни лица и особено след реакцията на министър-председателя на този проблем.

1. Смята ли наистина министър-председателят, че използването на специални разузнавателни средства е инструмент на политически отношения и на управлението? Защото в никоя демократична държава това не може да е така.

2. Смята ли наистина министър-председателят, че управлението в една демократична държава се основава на всяването на постоянен стрес и страх у хората, в това число у служителите в публичната администрация или членовете на правителството? Защото в никоя демократична държава това не може да е така.

3. Наистина ли, за да гарантира ефективната и пълноценна работа на своя кабинет, Г-н Премиера има нужда от средствата на наказателното производство? Какви изводи следва тогава да си правим за членовете на този кабинет? За качествата и основните им характеристики? Какви изводи трябва да си правим за неговите способности да формира и ръководи силен и годен да развива страната управляващ екип? Защото в една демократична държава негодността на някой да управлява не може да се компенсира със СРС.

4. Върху каква част от членовете на кабинета и други висши длъжностни лица са прилагани СРС? Какви доказателства са събрани с тези СРС? Колко конкретни производства са стигнали до някакъв конкретен и ефективен краен резултат? Защото, ако делът на подслушвани висши сановници на публичната власт се окаже твърде голям, е налице огромен проблем от гледна точка на това, какво се случва с демократичната държава в България.

5. Защо е налице странна зависимост между реакциите на определени обществени сектори, гилдии, професионални общности и насочването на разследвания и операции срещу лица от съответните сектори, гилдии, професионални общности? Защо в основен метод на работа се превръща публичното оповестяване на подобни операции, преди да са налице каквито и да е годни да издържат пред съд доказателства? Дали нейде високо из етажите на властта не битува разбирането, че когато някой реагира, спори, критикува, трябва да бъде превантивно зашлевяван като криминал, за да тече успешно управлението?

6. Защо е налице странна зависимост между протичането на разследвания срещу определени представители на предходното управление и това, доколко представителите на предходното управление са се стаили и са петимни да си харчат мирно и тихо инкасираното без да създават проблеми в настоящия момент? Една Емилия Масларова ли беше жрицата на беззаконието в основаното на тотална корупция управление „Станишев“? Сещам се за поне няколко членове на предишния кабинет, за които беше публична тайна каква безпардонна корупция толерират, развиват и използват в своите министерства, за които днес правоприлагащите и правораздаващите органи забравиха. Те нищо не били подписвали! Е свидетели няма ли? Единият подпис ли доказва връзката на едно лице с извършването на престъпление?

7. Защо за осъществяването на разследвания, разкриването на престъпни схеми, прилагането на СРС, задържането на хора, продължава да се разчита на хора с милиционерски навици, опит и манталитет? Хора, които отдавна са доказали, че грам качествен доказателствен материал не могат да съберат? Защото нямат необходимата правна подготовка. Защото във всяка клетка на мозъка си са научени на номерата на едно минало време? Защото няма как да има правоприлагащи органи на европейско ниво, когато основните кадри в тях са продукт на тоталитарната система, на инерцията създадена от нея, на нейната „правоохранителна школа“.

8. Защо се иска прилагането на средствата на наказателното производство въз основа на скалъпени водевилни доклади на т.нар. специални служби, които не са нищо повече от изрезки от жълти вестници? Защо се заобикалят софийските прокуратура и съдилища и се иска прилагането на мерки от органи от „горно нанадолнище”, когато софийските съдилища откажат да прилагат НПК по вопиющо несъстоятелни материали? Защото във всяка демократична държава, това се нарича злоупотреба със средствата на наказателното производство.

9. Защо не са налице каквито и да е действия за преодоляване на проблемите в съдебната власт? Защо отношението към нея се свежда до сипене на профански аргументи от рода „ние ги хващаме, те ги пускат...“? Защо начело на върховната административна юрисдицкия с рещаващото въздействие на управлението беше назначена фигура с повече от спорни лични и професионални „достойнства“? Защо из кулоарите на Темида все по-често се говори, че вместо да реформира, правителството предпочита да изнудва магистратите с папки на службите? Защото без справедлив и независим съд няма демокраця, защото съдът е стожерът на правовата държава.

10. Защо нарочно или поради невежество в общественото съзнание се рушат и без това слабите наченки на елементарна демократична култура? Защото няма демокрация без демократично мислене в обществото и няма как то да бъде развито, когато се стъпва върху кълновете на това мислене, едва покълнали за две десетилетия.

Тези въпроси ми се въртят от едно известно време в главата. Избягвах да ги систематизирам и поставям по подобен начин, защото ми се искаше някои очертаващи се факти и зависимости между тях да ги няма. Защото вярвах и още ми се иска да вярвам в добрите намерения на Б.Б. В искреното му желание да промени хода на нещата в България, да спре превръщането на публичната власт в тържество на корупцията, мафиотските зависимости и унищожаването на обществения интерес, пред което историите на „Октопод“ и „Недосегаемите“ бледнеят... Защото той показваше и продължава да показва воля и стъпки и в правилната посока. Защото с изключение на класическата десница, тези, които му играят контра, са еманация, функция, двигател на всички беззакония, които се случиха в страната ни през последните 20 години.

И все пак. През тези 20 години загубихме много, пропуснахме много възможности. Умряха много надежди. Но спечелихме нещо много голямо – въпреки всички слабости на общественото устройство и регулация, днес в България има свобода, демокрация и правова държава, макар и не точно каквито ни се иска, макар с много слабости. Днес България е част от голямото семейство на свободните и демократични общества. И няма цена, която може да оправдае посегателствата над основните елементи на демократичната държава. Затова тези смущаващи въпроси трябва да бъдат поставени. За да се концентрира настоящото управление в смислените неща, които може да свърши и да реализира добрите си намерения във форми и средства, присъщи на европейската демокрация.

P.S. Отговорите на тези въпроси не могат да се отнасят до пороците на предходния кабинет. Да такъв не искаме да имаме никога вече! Но не искаме и милиционерщина! Те не могат да се отнасят и до строителството на зали, инфраструктура и магистрали. Защото това е друга тема, абсолютно различна. И впрочем, никога не трябва да забравяме, че един от най-добрите строители на инфраструктура, съоръжения и магистрали, който светът някога е виждал, се казва Адолф Хитлер!