22 октомври 2013

Скок в нищото

С всеки изминал ден на своето съществуване 42-то Народното събрание не просто доказва, че то е еманация на всичко най-нечисто, което съществува в българското общество и политика. Тази отвращаваща вакханалия на доказани с анти-качествата си герои представлява същинско изпитание за здравия разум и извън всякакво съмнение е откровена заплаха за нормалното развитие на България. След всички изпълнения на ретрогрданост и връщане към миналото, днес парламентарният театър на абсруда, ни сервира поредното трагично представление – мораториум върху продажбата на земеделски земи на чужди граждани до 2020 години…ако не беше зловещо, щеше да е смешно…

Ако случайно някой е пропуснал, България е член на Европейския съюз от 1               януари 2007 г. Участието ни в европейкото обединение беше наша най-важната ни цел през изминалите две десетилетия, израз на нашия съкровен стремеж да имаме нормална, подредена и просперираща държава. Присъединяването ни към Обединена Европа беше резултат от дълга и трудна подготовка, насочена към това България да изгради работеща пазарна икономика, да се утвърди като пълноценна пазарна икономика и да синхронизира законодателството си с това на ЕС. Сред най-важните елементи на тази именно обща правна уредба на ЕС, са основните свободи, гарантирани на всички граждани на Съюза, както на нас българите, така и на всички останали. Във всички държави на ЕС. Равните ни права да се придвижваме свободно, без визи, без разрешения и ограничения, да учим и работим в други държави от ЕС, да ползваме услуги навсякъде при еднакви условия с другите граждани на Съюза, да купуваме имоти при същите условия, както гражданите на която и да е друга страна на ЕС на нейна територия. И съответно, гражданите на всички други държави от ЕС да имат тези основни права на нашата територия. Равенството пред закона, недискриминацията на граждантие на ЕС е основно положение, без което Обединена Европа не е възможна, без което никоя държава няма място в нея…

Днес извън всякаква логика на нормален разсъдък, Народното събрание гласува да бъдат дискриминирани другите граждани на ЕС относно възможността да закупят земеделска земя в България. Трябва да  е ясно едно. Подобно разрешенние е абсолютно несъвместимо с правото на ЕС. То засяга един от основните елементи, на които се основава европейското обединие и погазването му няма да остане без последици. Няма как държава, която системно дискриминира гражданите на останалите страни от ЕС да остане част от Съюза. И когто формираме своята представа и отношение към безумието,което днес сътвори тази гротеска на парламент, която имаме, трябва ясно да си даваме сметка, че подобно решение е сигурна крачка назад по пътя ни извън Обединена Европа.

Дали това е скритата цел на този акт, или той е функция на тежка некомпетентност и интелектуална нищета на значителна част от народните представители все още се колебая… Сигурен съм обаче в едно, това Народно събрание е опасно за нормалното развитие на България и с всеки изминал ден то ни дърпа надолу към нищото като воденичен камък. Дали ще имаме здравия разум, живия рефлекс, инстикт за самосъхранение, дали все още има достатъчно граджани, които могат да мислят трезво и да се противопоставят успешно на деградацията, на която сме свиделите, не мога категорично да кажа…Съдейки по някои реакцията на днешното безумие, с болка не мога да не призная, че за съжаление у нас има прекалено много тежко ограничени, откровено глупави хора, с интелектуален хоризонт достоен за фолклуб или Телевизия Планета…хора, в чиято глава е пълно с кебапчета и боза…които смятат, че в 21 век, в условията на глобализация и свободен обмен, общественият интерес може да се гарантира със забрани за чужденци, ограничения на вързките с външния свят, затваряне на икономическия живот в национални граници…хора, които говорят за ЕС като за „кръвопиеща организация“…нелепо,тъжно, плащещо…никой не може да те спаси от собствената ти глупост…и не случайно нашата страна е точно тук, където е сега…точно заради такива герои, чиито мисловен мащаб не може да надхвърли пределите на Джюлюница, Кула или Дуранкулак…каквито и маркови дрешки да сложат, на колкото Мерцедеси, БМВ-та и Аудита да се качат, колкото и смартфони да си закичат…

И всъщност това е най-страшното…че в 21 век, в България има хора, които смятат, че развитието, сигурността, успеха на страната ни, може да почива на отграничаването ни от свободния свят, на затварянето ни в нашите граници, на тъпанарското ни биене в гърдите „булгар, булгар“…хора, които толкова евтино и толкова лесно влизат в руслото на един най-елементарен популизъм, на гнусните изпълнения на един политически изрод и на готовите да продадат и майка си в името на властта и парите псевдолеви и псевдодесни…. 


Не знак как ще свърши всичко това. За себе си знам едно, няма да бъда овца, която тръгва, накъдето я подкарат. Ще се боря срещу ретроградността, срещу връщането назад, срещу посредствеността и профанията, превърнати в същност и логика на публичната власт у нас. Надявам се, че има достатъчно хора, които мислят като мен. Надявам се, че ще успеем да попречим на скока в нищото.  Ако ли не, колкото и да не съм искал това, просто ще се изключа от това общество и ще си тръгна. Защото времето все пак  върви напред, а не назад. Защото не желая да бъда част от тържеството на профанията, антистойностите и откровения типигьозлък, в което Бълария все повече се превръща. Защото за мен свободата не е празна дума и няма да позволява да ми я отнемат.