30 ноември 2014

Пътят продължава

Снощи се събрахме с приятели, за да отбележим една годишнина и да поговорим за пътя, който сме изминали заедно. Преди 20 години, в края на ноември 1994 като част от заявените мерки за реформиране на БСП и лявото в България беше създадена Българска социалистическа младеж, като външна и юридически независима от партията младежка организация. В продължение на близо 15 години БСМ обединяваше немалко за мащабите и реалностите на България млади хора и се опитваше срещу вятър и бури да работи за превръщането на БСП в европейски тип лява партия. Позициите, които БСМ отсотяваше, я направиха невъзможна и несъвместима с БСП по пътя, в който официалната левица остана. Оказа се, че за статуквото в БСП отстояването на категорична и безкомпромисна проевропейска и прозападна ориентация е проблем. Оказа се, че е е проблем искането да се постави ясна граница с времето на тоталитарния комунизъм и да се осъди без недомлъвки комунистическият режи, потъпкал свободата на личността и българското обществото. Оказа се, че е проблем да се отстояват като основна ценност недискриминацията и политиката в защита на хората с различна сексуална ориентация. Оказа се, че е особено голям проблем да се заяви открито, че в България се наблюдава мафиотски феномен и формиране на олигархия, да се предлагат мерки за противодействието на това. Оказа се, че е особено голям проблем да се каже, че всички, които по един или друг начин са били свързани с тоталитарното минало и с мрежите на ДС нямат какво да правят в една истинска демократична левица…

След години на окопна война със статуквото в официалната левица и след няколко неуспешни опити БСМ да бъде превзета, през 2009 БСП реши да си направи нова вътрешна, подчинена и послушна организация от млади готови на всичко кариеристи, от кухи партийци без никакво ценностно съдържание. Обективността предполага да се признае, че това всъщност беше закономерно, предвид отказа на партията да се реформира и всичко останало, което се случваше от 2001 година насам.

Въпреки превратностите на времето, въпреки предателствата, ударите и моментите на огорчение, не съжалявам за годините, в която бях част от организацията. Не съжалявам за нито една битка, която съм водил. В БСМ срещнах някои от най добрите си и истински приятели. Наред с всички, които прегазиха принципи, граници, приятелства, за да се впишат в схемата, за да направят партийна кариера, за да станат чиновници, дептутати, министри, наред с тези, които предадоха каузата на промяната вляво, в годините, когато бях част от БСМ, срещнах и много хора, които не можаха да купят с каквито и да е предложения за кариера, които се бориха до последния възможен момент, които не отстъпиха и не се огънаха пред партийната машина. Научих много за отношенията между хората, за реалностите на обществото и политиката. Познах чувството на човешката съпричастност, изпитана в отстояването на обща кауза…а това чувство е едно от най-хубавите чувства, което човешката личност може да има.
Днес БСП въврви към своят логичен и заслужен край. Лявото е банкрутирало, не само като политическо, но и като интелектуално присъствие в България. Много хора имат принос и носят отгворност за това. Всички, които и днес са в БСП, до един. Всички "интелектуалци“, политолози, социолози, историци, които слугуваха на всички безумия на върхушката на БСП и на метастазите на ДС.  Разбира се, има две-три имена които заслужават да бъдат подчертани дебело – Георги Първанов, Сергей Станишев, Румен Петков, Румен Овчаров…Всички останали знайни и незнайни партийни герои, които им помагаха да превърнат думата „ляво“ в синоним на ретроградност, безпринципност, конформизъм, връзки с олигархията, хортуване с мафията, примитивно преклонение пред руския депотизъм, всички тях не виждам смисъл да изреждам…те всички трябва да знаят едно, колкото и да продължи агонията, с левицата в тази й форма е свършено. И ще имат заслужено място на бунището на политическата история на България.

Има ли път напред? Невъзможно ли е социалното измерение в българското общество? Не съм сигурен, че знам отговора на този въпрос. Знам обаче, че демокрацията не е възможна само с едно единствено измерение на мислене, разбиране и с една линия на политика в обществото. Знам също, че лявото, социалното, прогресивното измерение, както и да го наречем, това измерение на мислене, ценности, политика, което поставя общото над частното, обществения интерес над личния и което стъпва на разбирането, че обществото не може да се развива положително без механизми на общо регулиране, че свободата на личността и обществото не е възмножна без създаване на необходимите материални предпоставки за това, това измерение на ценности, мислене и обществено присъствие е едно от най-значимите достижения в еволюцията на човечеството. И то е в основата на огромния скок в социално-икономическото и културното развитие, осъществено през последните 100-150 години в свободния свят, в същата степен, в която свободата на частната инициатива и гарантирането на основните права на личността. Сигурен съм също, че сам по себе си пазарът и абсолютната доминация на частния интерес не може да гарантират устойчиво възходящо развитие на обществото и повечето хора. Сигурен съм, че налагането на този тип модел за обществото и отношенията в него води до една реалност на меркантилизъм, консумеризъм, обездушаване на хората, до загуба на представа за общите интереси и ценности, на които почива едно общество. Сигурен съм, че бедността не може да изчезне от само себе си, само защото пазарът работи. Сигурен съм, че налагането на пазарната логика като основа и абсолютен определящ елемент на съществуването и функционирането на едно общество, има разрушителен ефект за обществото в дългосрочен аспект и води до изпразване на повечето хора от тяхното духовно и ценностно измерение. Сигурен съм, че обществото няма как да върви напред, ако в основата на обществените връзки не са поставени нематериални ценности, без да съществуват механизми на солидарност, без общо действие за решаване на общите проблеми и без да бъдат изградени пълноценни форми на усвояване и преразпределение на материалното богатство, по начин, който гарантира осъществяването на обществения интерес и наличието на условия за пълноценното реализиране на всеки индивид в едно общество.
Поради това вярвам, че въпреки всичко, което БСП и официалната левица, заедно с прилежащия й слугинаж от хранени хора, "интелектуалци", журналя и "леви мислители" направиха, за да стане лявото обидна дума за всеки нормален, свободомислещ и принципен човек в България, социалното измерение има своето значение и своето бъдеще, за да има демокрация в България и за да се развива българското общество. И мисля, че е въпрос на лично себеуважение и отговорност за всеки, който носи в себе си социално мислене и ценности и не си е тръгнал от тук, да намери своя начин да допринесе за това, социалното измерение в България да бъде преоктрито.