ТАКА ДА! ЧАКАМЕ ОЩЕ ПРОМЕНИ...

Тази сутрин в едно телевизионно предаване Председателят на Народното събрание Г-жа Цачева обяви, че от началото на следващата година заседанията на Парламента ще бъдат предавани пряко в реално време в интернет. Същото това предложение група наивни романтици, в това число и моя милост, бяхме предложили преди повече от 4 години като инициатива на левицата. Като конкретна, малка стъпка, чрез която да се работи по посока реформиране на политическата система, да се търси преодоляване на негативното отношение на гражданите към политическия живот, към Парламента. Предложили бяхме също всички гласувания на Парламента да могат да се следят в интернет страницата на Събранието. Уви, в приоритетите и разбиранията на БСП тогава, а всъщност и сега, подобни решения нямат особено значение. Къде къде по-важно е да нагласиш няколко обществени поръчки и да забършеш една прилична комисионна….

Но демокрацията има своята изначална естесвена логика. И когато използваш публичната власт за всичко друго, но не и затова, което е довело нейното съществуване – необходимостта да се решават ефективно общите проблеми в едно общество - тогава рано или късно, особено когато вадиш на предна линия рядко посредствени и некомпетентни хора, когато си рядко политически дебелокож, тези които гласуват, те пращат там, където ти е мястото…И всичките манипулации на голф-социологията и ДС-политологията, контролираните медии и плиткоумни рекламни кампании на скрити в политиката контрабандисти, не могат да ти помогнат.

И ако се върнем към началото, добрите решения трябва да се оценяват и подкрепят, дори когато идват не точно оттам, където си ги очаквал. Ако заявеното намерение от Г-жа Цачева действително се осъществи, България ще се приближава макар и с малко към една по- европейска, по-пълноценна политическа система. Разбира се въвеждането на пряко излъчване на заседанията на Парламента в интернет е само условие за промяна на отношението граждани-политически представители. Разбира се, необходимо е да се направят много други неща относно финансиране на партиите, уредбата на медиите, изборния процес, обществените поръчки, участието на гражданите, за да има в България същинска европейска демокрация. Необходимо е също да не се правят други стъпки, които не се вписват в смисъла и принципите на европейската демокрация, например – да не се подхвърля, че понеже някой има висока подкрепа, по-добре да спестим пари и да не се провеждат избори…

Затова, поздравления за използването на новите технологии като малко, но важно решение по посока преодоляване кризата в политическата система! Поздравления и за усилията да бъде прекратена практиката на безотговорно и противоконституционно гласуване с чужди карти! Оттук нататък, да подсетим новото мнозинство, че тече времето за осъществяването

на друг един ангажимент, който поеха – цялостна реформа в изборното законодателство.

Ще бъде ли спряно купуването на гласове?

От ”Медиапул”:

В отговор на "порочната изборна практика" купуване на
гласове, за което се оказа, че в годините не се намира панацея, управляващите
увеличават наказанието за това деяние, което става затвор до 5 години, а
не 3, както е момента.

Това предвиждат поправките в Наказателния кодекс, приети
във вторник от Министерски съвет. Глобата за купуване на вот нараства до 8 000
лева. Промените в НК са поредните в тази посока, като последните бяха след
местните избори през есента на миналата година по инициатива на левицата.
Корекциите предвиждат още използването на специални разузнавателни средства
(СРС) за уличаване на купувач на гласове. Според измененията, това е лицето,
което трябва да понесе тежката наказателна отговорност, обясни пред репортери
министърът на правосъдието Миглена Тачева след правителственото заседание.
По
думите на Тачева текстовете за криминализиране на използването на СРС-та се
отнасят за длъжностни лица. На въпрос предвижда ли се санкция за поръчителя на
купуването на гласове, а не на конкретния купувач, министър Тачева отговори, че
идеята е добра, но трябва да се провери дали е осъществима.

"Трябва да правим норми, които след това могат да се
доказват и които да бъдат реално работещи. Не е въпрос да направим НК с
текстове, които са мъртви и сега имаме достатъчно", обясни тя.

Мога да се обзаложа, че предвидените изменения в Наказателния кодекс няма да попречат на покупко-продажбата на гласове на предстоящите парламентарни избори. Нещо повече, изборната търговия ще се развихри както никога досега.

Първо, защото редица от ключовите играчи в родната ни политическа система вече трайно практикуват този бизнес. Второ, защото при срива на доверие в партиите на посткомунистическото статукво, купуването на гласове остава един от последните им лостове да си осигурят определена подкрепа. Трето, защото предлаганото решение е запъртък, лишено от ефективност и резултат още в зародиш.

Какъв е смисълът да се инкриминира купуването на гласове, като се наказва единствено непосредственият извършител на деянието? Нима този, който стои в дъното на схемата, който се позлва от кумулативния й ефект, който е избран с тези гласове или който си назначава избраници по този начин е по-малко виновен? Нима неговото поведение не е обществено опасно? Трябвало да се провери дали може да се осъществи идеята за наказване на поръчителите или позлвателите на схемата...Трябва просто кураж и воля, за да бъдат предвидени съответните наказания. Трябват честни магистрати, които да приложат закона, да разкрият и докажат съответните връзки. Другото е прах в очите на хората.

Предлаганите мерки са обречени на провал и защото наказанието от 5 години лишаване от свобода и 8000 лв. глоба не е достатъчно сериозна и възпираща мярка срещу купуването на гласове, предвид на залога който то носи и фиансовите измерения, бизнесът с бюлетини вече има. Струва ми се, че би следвало наказанието да е дори 10 години, а глобата – значително по-голяма.

И още нещо. Мисля, че е крайно време, както за купуването на гласове, така и за другите уродливости на родния политически процес, да бъде предвидено едно друго наказание, което в редица западни държави се прилага отдавна – неизбираемост за 5, 10, защо не 20 години, за лицата, които са участвали в купуване на гласове, корупция, злоуптреби с публични средства.

И накрая, за да имат смисъл, за да бъдат успешни мерките срещу купуването на гласове, те не могат да бъдат изолирано, спорадично действие на парче. Те трябва да бъдат осмислени във връзка с всички останали мерки, които са необходими с оглед на радикалната промяна, от която се нуждае българската политическа система – нова избирателна система, нова уредба на финансирането на политическата дейност, реални законови мерки срещу конфликта на интереси и не на последно място – нови решения в законодателната уредба на медиите, които отразяват политическия живот и предизборните кампании.

Реформирането на българската политическа система...

Ето че най-накрая, след като повече от пет години различни обществени субекти, анализатори, медии, външни наблюдатели, поставяха настоятелно въпроса за наличието на симптоми на болестно заболяване в българската политическа система и аргументираха необходимостта от нейното реформирането, официалното българско политическо статукво призна, макар и с половин уста, същестуването на проблема.

Засега дебатът, доколкото има такъв, върви в една по-скоро опитомено-заместителна версия, между разни актьори, които отдавна доказаха, че изобщо не искат българската политика да функционира по различен начин, но все пак темата за кризата на политическия модел и нуждата от нови решения проби в полето на официалната политическа комуникация.

В тази връзка, си струва да се направят няколко ремарки. На първо място, наистина промяна в избирателната система е ключов елемент на политическата реформа, от която се нуждае България, но съвсем не е едиснтвеното необходимо решение. Да, преодоляването на феодално-централиситчния модел на твърдите партийни листи и засилването на връзката между граждани и представители е повече от необходимо. Дали това ще се извърши чрез въвеждане на чист мажоритарен модел или чрез реален механизъм на преференциално гласуване в рамките на пропорционалните листи не е толкова важно. По важно е, да не оставяме дебатът за реформирането на политическа система да се сведе до изкуственият спор мажоритарна-пропорционална система. Защото, ако не бъдат направени промени по останалите линии на кризата, все тая каква ще е избирателната система.

Всъщност, най-съществената част от заболяването на българската политика е свързана не толкова с реда на избор на политически представители, колкото с начина на финансиране на политически дейности и с налагането на корпуцията и злоупотребата с публична власт в същност и логика на политическия живот. Затова, когато се повдига въпросът за необходимите промени в политическия модел, този въпрос на първо място изисква да се намери решение как да бъде прекъснато финансирането на политическите партии под масата и как да бъде ограничена корупцията, казвам ограничена, защото да бъде премахната корупцията на фона на вакханалията, която се разиграва днес надлъж и нашир в България, звучи направо като научна фантастика.

С оглед на това, практиката е доказала ефективността на няколко не особено сложни решения - публично финансиране на партийте, забрана на даренията от юридически лица, стриктен контрол, прозрачност и лимитиране на даренията от физически лица, реално работещо законодателство, което препятства и наказва сурово ситуациите на конфликт на интереси. И ефективни действия за борба с корупцията, например чрез концентриране борбата с тежките случаи на корупция в специален ред на разследване и правораздаване. Една идея, която струва ми се е на път да отиде нахалос у нас, с невижданото творение на българското политическо генно инженерство, наречено ДАНС...

Някъде встрани, в дебата остава въпросът за формите на пряка демокрация и реално гражданско участие, смекчаване режима на свикване на референдуми, предостяване право на гражданска инициатива в законодателния процес, въвеждането на механизъм на законодателен реферндум чрез подписка на част от народните представители или минимален брой граждани относно влизане в сила или отмяна на законодателни актове.

И накрая, макар този проблем да се заобикаля най-старателно от всички, не може да има реформа на политическата система, без гарантиране на определена по-висока степен на демократичност в медийното пространство, без пресичане на механизмите на пряка финансова зависимост и контрол на политическите комуникации, на плащане за страница отразяване и изключване от комункикационната среда на всичко, за което не се плаща. Защото в крайна сметка за каква демокрация говорим, ако свеждаме медйното отразяване на политическия живот до най-обикновен квартален пазар, па макар и с милиони оборот...

В заключение, поне на мен, дебатът за реформирането на политическта система, поне засега ми звучи доста привидно и изкуствено. Някак си доста въобръжение липсва в това, да пратиш да правят политическа реформа точно тези, които са символ, същност, неразделна част от превръщането на българската политика в това зловонно блато, което е днес. Да се въртят все същите социолози и политолози, по съвместителство създаващи държавни голф компании или участваши в разни ченгеджийски кръгове. А отзад да стоят все така разни предприемчиви бизнесприятели, които печелят нагласени обществени поръчки и придобиват държавни активи на безценица. Добре е сценаристите, режисьорите и основният актьорски състав на сапунения сериал, който се върти от 2000 година насам да осъзнаят навреме това, защото догодина току виж избирателната активност паднала още по-надолу, а като естествен израз на целия фарс, ДПС вече официално да стане "първа политическа сила", което всъщност на тази политическа система може би най-приялага...

Първанов, Станишев и реформата на българската политическа система

Няколко дни след превърналото се в топ-сюжет интервю на президентът Георги Първанов, след като изтекоха най-различни интерпретации и коментари относно причините, същността и целите на лансираните от него позиции, мисля, че си струва да се постави върпосът, какво всъщност остава след вестникарските заглавия и официалните реакции относно този беспорно интересен за границите на българската политическа география сюжет.

Даденото от Георги Първанов интервю за в. „Труд” несъмнено внесе известна интрига в традиционо скучната и формална българска политическа реалност от последните години, чието монотонно, привидно и нагласено звучене прекъсват единствено поредният корпционен скандал, придобил публичност скандален запис или показно убийство (или опит за обийство) на някои от бизнес героите на новото време.

Последната седмица ни поднесе нещо различно – Президентът Първанов, бивш лидер на БСП и особено емблематична фигура на днешното политическо статукво, разкритикува премиера Станишев – сегашен председател на БСП, наложен лично от Първанов начело на социалистите и не по-малко успешно вписващ се в логиката на днешната българска политика герой. Мотивите – лиспата на действия за реформиране на политическата система, назначаване на некомпетентни съветници на ключови места, заиграване с неясни субекти и опити за градене на имидж чрез черен PR на президентски гръб.

Това даде основание на редица медии, политолози и анализатори, да говорят за война между президент и премиер. Други провидяха в случващото се сблъсък между доброто и злото, демократи и недемократи, Изток и Запад. Започнаха да чертаят апокалиптични прогнози, да виждат нови партии и други подобни.

Със сигурност, нетипично острата за Първанов забелжка, отправена към Сергей Станишев, говори за наличието на известно нарежение и за разминаване на траекториите на два от ключовите понастоящем за левицата, а и за страна фактора. Какво стои в основата на президентското недоволство все още е трудно да се прецени, поне спрямо публично известните ни обстоятелства. Със сигурност обаче, могат да се направят няколко извода и да се разсеят някои опити за манипулативни и ограничени внушения по темата.

Преди всичко бих искал да подчертая, не отговаря на действителността твърдението, че Първанов и Станишев са носители на съществено различни логика, разбирания и подход към политиката. Да между тях има определени разлики, но в същността на нещата те споделят аналгоичен политически стил – този на вписването в българската политическа реалност, на комбинирането между силните фактори на ситуацията, независимо какви са те, на избягването на решителния дебат и действия, на заобикалянето на неудобните въпроси, на по-малката или по-голяма доза обществена и политическа привидност, на лансирането на палиативни решения на проблемите, когато истинските са тежки и трудни и биха срещнали съпротивата на оядените играчи на българския преход и постомунистическа реалност.

При тази сходна политическа същност, обкетивността изисква да се подчертае, че между тях има и определени разлики. Като човек от народа, минал сам по своя път, Георги Първанов носи повече обективност, по-силна връзка с реалността, не е способен на толкова крайно нелогични и несмислени реакции, каквито понякога проявява Сергей Станишев. Може би тук се крие и отговорът на върпоса, поради каква причина от известно време насам Първанов поставя въпроса за необходимостта от реформи на политическата система и публично откроява някой от тежките пороци, с които днешната българска политика се характеризира. Вероятно Президентът усеща, че степента на заболяване започва да става прекомерна, недоволството на гражданите да достига критични граници, негативното отношение към традиционната политика и партии да придобива степен опасна за бъдещето на демократичния модел у нас. Възможно е този негов усет да се съчетава с други фактори и мотиви. Сблъсъци на властови и икономически лобита. Стремеж към контрол на политическите процеси.

Безусловно обаче трябва да се признае едно. Както при изявлението си в началото на годината, така и сега, Георги Първанов поставя на общественото внимание един кардинален за българското общество и политика въпрос – този за дълбоката криза, в която родната политика потъва и за липсата на крайно необходимите за преодоляването й решения. За необходимата избирателна реформа. За необходимото публично финансиране и контрол над финансовата дейност на партийте. За нуждата от реалната борба с корупцията и злоупотребата с публичен ресурс. Безусловно също така, Президентът пропуска още един съществен компонент на заблатяването на българската политическа среда – мястото и ролята, което една значителна част от медиите имат в този процес!

Да, възможни са въпроси, интерпретации, обяснения и коментари, защо Първанов поставя тези въпроси сега. Да основателно е да се изтъкне, че Георги Първанов стигна българския политически връх именно в логиката, тенденциите и зависимостите на тази политическа система и среда. Факт е обаче, че няма друг политически субект от подобен ранг, който да поставя на дневен ред тези въпроси. Факт е, че другите основни субекти на статуквото грижливо пренебрегват тези проблеми, независимо колко добре играят прозападна или проевропейска ориентация. И че дори доста цинично си позволяват да симулират, че предприемат решения, оптивайки се да създадат привидности и продължавайки да толерират и да се възползват от всички прочни практики на традиционната българска политика.

Затова, независимо от мотивите, интерпретациите и възможните причини, апелът на Георги Първанов за решителна и радикална реформа в българската политическа система трябва да бъде подкрепен. Защото съществува крайна, тежка и болезнена нужда от такава реформа. А оттук нататък Президентът ще трябва да докаже, че загрижеността му за тези проблеми е реална, като предприеме действия за нейното осъществяване, отиващи отвъд общите изявления и традиционните форми на българския политически театър. Защото те подобна реформа, реална и истинска не могат да родят.