Сблъсъците между привърженици на „Атака“ и мюсюлмани, събрали се за петъчна молитва в Софийската джамия, макар гарнирани с порядъчна доза истерия от един добре познат болен персонаж, не следва да бъдат разглеждани като поредната гротеска на нашата политическа реалност, като поредната клоунада, която цели да запълни липсата на истинска политика в нашия обществен живот. Те са опасен прецеден, червен сигнал за заплахата от много по-тежки и драматични проблеми, пред които България може да бъде изправена. Те са симптом за все по-тежката фаза на социална деградация и разпад, в които нашето общество потъва.
Независимо от това, какви точно са елементите на задкулисен сценарий, продуцентски принос и режисура, сблъсъкът пред Софийската джамия в петък е много тъжен и опасен прецедент! Никога в съвременната история на България, ако изключим един подобен девиантен сюжет на други „патриоти“, кандидати за кървава слава в Бургас преди няколко седмици, в българското общество не е имало организирана агресия на верска основа. При това институционализирана в политическа проява на парламентарна партия, резултат на определено целенасочено и организирано политическо поведение. В една държава, която претендира да е основана на правата на човека, да е правова държава и която е част от Обединена Европа, подобно събитие е крещящо грозно и неоправдано. В една държава, в която мирно живеят граждани, носители на различна религиозна традиция, православни, католици и протестанти християни, мюсюлмани, евреи, събитие, като насилието от пред Софийската джамия е повече от притеснително. Още повече, когато тази държава се намира на прага между Европа и Азия. Когато нейн съсед е една от най-големите и влиятелни държави, в която живеят основно мюсюлмани, когато на един хвърлей разстояние от нея е целият арабски свят.
Затова въпросът за отговорността на „Атака“ и нейния лидер, за това, което се случи в петък, трябва да бъде поставен с абсолютна решителност и категоричност. Дали един или друг съзнава свойството и значението на действията си и може да ръководи съзнателно собственото си поведение и това на неговите привърженици или трябва да се намесят компетентните здравни органи, оттам нататък следва да бъде решено. И когато говорим за сблъсъкът, който предизвикаха на 20 май Сидеров и Cие, трябва да ясно, че дори да е имало провокатори, хора с тръби и т.н. елементи на конспирацията, това по никакъв начин не променя фактите, че една парламентарна партия организира целенасочено в деня, в които в се провежда основната религиозна практика на едно от официалните вероизповедания в България, пред вратите на молитвения дом на това вероизповедание, митинг, за да всява негативизъм, да сее обиди, да разпалва омраза и противопоставяне. Подобни действия влизат в разрез с конституцията и законите на Република България. Нарушават Европейската конвенция за правата на човека. И грубо погазват основни принципи, на които почива ЕС. Те в частност влизат в обхвата на няколко текста от наказателния кодекс и простичко казано представляват форма на престъпление. Въпрос на ред и законност е прокуратурата и органите на реда да защитят основните елементи на правния ред, установен в България. Да видим как ще го направят.
На фона на събитията от петък, не може да бъде отминат въпросът, кой и защо даде разрешение „Атака“ да провежда митинг пред основния религиозен храм на едно законно признато вериозиповедание в София. В най-добрият случай, сме изправени пред поредното доказателство за тежката липса на компетентност и способност за отговорно управление на представителите на партията на Бойко Борисов.
В социален план, събитията от петък, както и редица други инциденти от последните месеци, говорят за появата у нас на изключително опасна тенденция на крайно поведение на безчовечност, примитивизъм, агресия, антидемократичност, която твърде много прилича на ранен неонацизъм. Нападенията над „Свидетелите на Йехова“ в Бургас, пребитото до смърт в София момче, защото приличало на гей, нападенията над граждани от ромски произход и вече традицонните атни-цигански акции на ВМРО, опитите за разпалване на православен фундаментализъм от сановници на БПЦ, като „пловдивският митрополит“ Николай, са израз на определена насока и тенденция на развитие сред част от българското общество, която не вещае нищо добро. Ако не реагираме навреме на тези симптоми, ако законът не бъде приложен с цялата възможна строгост спрямо хората, които поставят под въпрос устоите на демокрацията, толерантността и мирното съвместно съществуване на граждани с различен етнически произход и различни религиозни традиции в България, нашата страна я чакат драматични дни.
В разбирането на това, което случва днес обаче, трябва добре да си дадем сметка, че наченките на неонацизъм, че формите на политически и религиозен примитивизъм, имат своите корени във всичко, което се случи в България през последните 20 години. В начина, по който започна, протече и продължава да се развива т.нар. преход (защото той не е приключил, уважаеми добре платени г-да социолози-манипулатори, по съвместителство радетели на държавно протежиран голф туризъм). В изкуственото начало на промените, в това, че в тяхната основа стои целенасоченото, добре организирано и многопластово действие на тайните служби на комунистическия режим в България, под диктовката на руските колеги КГБ-исти, да се имитират демократични реформи, да създадат привидни политически алтернативи, да се организира така преразпределяне на собствеността чрез задгранични дружества, псевдо-приватизация и откровени злоупотреби, че комунистическата върхушка да продължи да контролира играта, да остане седнала на главата на обществото, да продължи да паразитира, така, както само тя може. В този процес разбира се, различни актьори, играят различна роля. Едни са реформирани леви, други демократи, трети синдикалисти, четвърти бизнесмени, собственици на медии, журналисти. Когато първата версия на тази пиеса достигна пределите на своята гледаемост, се появиха царисти, пожарникари, консерватори (разбирай бивши директори на консервни фабрики, преквалифицирани в нови консерватори) и „атакисти“. Разбира се, при осъществяването на различните елементи на сценария, бяха увлечени и нищо неподозиращи хора, донкихотовци, рамантици, които, в момента, когато станеха опасни за режисираната игра, бяха неутрализирани по един или друг начин. Ако сами не се откажеха, отвратени от реалността, която осъзнават. Има ги естествено и присъщите на всяко време и всяка система хора жадни за пари, слава, кариера. Те впрочем са вторият определящ зловреден елемент, без който цялата деградация на прехода не би била възможна. В крайна сметка в играта влязоха дори хора, откровено луди.
Отвъд едно или друго късче от пъзела обаче, трябва да бъдем способни да видим общата картина. Отвъд едно или друго дърво, трябва да видим гората. Дирижираните промени, подчинени на запазването на властта и водещата роля на върхушката на режимът от преди 1990 г. , доведоха до постоянни злоупотреби с публичната власт и публичния ресурс, до хронична неефективност на публичното регулиране в България, до ерозия на публичното, до оформяне на „нов“ елит от негодни да водят напред обществото хора. Те направиха българската държава неспособна да изпълнява надеждно основните функции, които всяка държава има. Създадоха малко богати, някакъв дял борещи си с известен успех с живота хора и основно, по-малко, повече или крайно бедни. Превърнаха българската действителност в празник на антиценности, на посредственост, беззаконие, безчовечност. Доведоха до превръщането на преобладаващата част от медийното пространство в жълто-кафява силно миришеща клоака. Доведоха до тържество на материалното и парвенющината, изразена в ултралуксозни коли и заведения, до превръщането на модела „жива гумена кукла“ във формула за успех, до налагането на чалгата като основно проявление на „култура“…
Това е картината на социалната деградация, на обществения разпад, на отдалечаването ни от Европа и развития свят, който протича в България днес. Част от този процес, много опасна част от него, са събитията от последните дни. Ако не разберем това, ни чакат още много подобни премеждия. Ако не осъзнаем, че драмата ни днес, е че сме се поставили в състояние да избираме между всепроникващата профанщина на една милиционерско-селска власт и „алтернативата“ на доказаната политическа безпринципност, лицемерие и превърната във философия на властта корупция. При избора между такива варианти, няма защо да се чудим, че на сцената идва политическата крайност и примитивизъм. Започва проявата на наченки на неонацизъм и може би най-голямото богатство, което имаме – моделът на етническа и верска толерантност, е поставено под въпрос.
На целия този фон, има обаче и нещо, което радва. Въпреки всичките демони, които господстват над българския преход, в България има кълнове на демократично мислене, ценности, култура и отношение към действителността. Има хора, които въпреки всички сценарии, режисура и пиеси на посткомунистическата реалност, носят в себе си чувства и разум за европейското и демократично развитие на страната ни. В тях е шансът да бъде спрян процесът на обществен разпад и да се даде друга перспектива за развитието на българското общество. Дали, как, в каква форма те могат да влияят на българската действителност, едва ли днес има въпрос по-труден от този. За себе си съм сигурен в едно. Най-важното е всеки, който носи идеите на хуманизма, демокрацията и европейското развитие на България, да не мълчи, да не самоизключва от това, което се случва в обществото, да не се предава пред всепроникващата сила на простащината, профанството и посредствеността. Да бъде публично активен. Да търси и малките, отделни, конкретни възможности да влияе. Да подкрепя другите, които носят основните негови ценности, дори да има едни или други неща, които ни отличават, които в нормална европейска среда биха ни поставили от различни страни на „барикадата“. Защото днешното голямо изпитание у нас, не е изпитанието на лявото или дясното, на сини, жълти или червени, на християни или мюсюлмани, на българи, турци или роми. Голямото изпитание, пред което сме изправени днес, е ще има ли в България европейска демократична държава или българското общество ще остане подвластно на демоните на прехода, продължавайки да потъва във все по-дълбока деградация и разпад.
P.S. Моята лична болка, като човек, който споделя ценностите и идеите на лявото, колкото ме възмущава примитивизмът и варварството на „Атака“ и разните псевдопатриоти, толкова ме бунтува и тоталната липса на адекватна политическа реакция вляво. За мен това е поредното доказателство, че БСП и официалната левица нямат нищо общо с истинските стойности на лявото. Че са негово отрицание и основен фактор за тежкото компрометиране на социалната перпсектива за България.
P.P.S. Да обичаш, означава да бъдеш позитивен, да носиш топлина, да създаваш. Няма обич там, където има разделение, омраза, отричане на другия. Не обича този, който посяга със сила, този който руши. Всички, които се представят за „патриоти“, „националисти“ и „родолюбци“, които сеят разделение, негативизъм и омраза, със сигурност не обичат България. И са последните в тази държава, които имат право да говорят за българщина, патриотизъм, родолюбие. Те нямат и една милионна част от чувството за родината на българските турци, които казват: „Аз съм турчин и моята родина е България“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар