16 януари 2009

ЗА СОЦИАЛИЗМА И СВОБОДАТА…



Да си социалист (в оригинален прочит, а не в руска кавър версия , тъй като не там е родена тази идея), на първо място означава, да се бориш за свобода! За такава социална регулация, основана на солидарност и справедливост, която да позволи на всеки човек да бъде свободен, независимо от неговия социален произход, независимо от материалното състояние което има. ДА БЪДЕ РЕАЛНО И ФАКТИЧЕСКИ СВОБОДЕН!

С действията си от последните няколко дни, със сериозния принос на Михаил Миков, Георги Пирински, Татяна Дончева (поразително разминаващо се с всичките й претенции да бъде будната съвест на БСП изказване днес в Народното събрание!), а и с неоценимата помощ на Бойко Борисов ( каква ирония на съдбата...), БСП доказа, че съвсем не се е отдалечила от времето, когато властващата върхушка биеше хората и всяваше страх, за да контролира обществото, за да управлява държавата като бащиния, необезпокоявана, безалтернативно.

Къде останаха претенциите за промяна? Къде остана европейският социализъм? Или след като вече сме членове на ПЕС и Социнтерна, вече няма за какво да се морим?Какво толкова страшно има в това, че за пръв път от доста време насам сме свидетели на силна проява на гражданско участие, на ярка гражданска позиция, насочена към решаването на ключови за нашето общество проблеми? Нима не е вярно, че в България има повсеместна корупция? Нима не е факт, че политическото статукво доказа своята категорична неспособност да решава обществени проблеми, да движи обществото напред? Нима не е ясно като бял ден, че 9 от 10 българи отказват повече да се припознаят в това, което представлява днешната политическа система?

Отношението на управлението към протестите, елементарните милиционерски трикове с използваното присъствие на лумпени, опашатата история с бомбата, и особено, грубият побой над преобладаващата част мирно протестиращи, водят до логичния въпрос какво всъщност означават за днешната казионна левица свободата на личността и обществото, какво значение за нея има това основно право и ценност на европейското общество?

Това което се случи, дава основание да попитаме, дали всъщност за другарите партийци (партийци, а не социалисти, по особено точното самоопределение на един мазен кариерист, герой на новото партийно време в Пловдив, който сам многозначително казваше преди година-две – „Аз съм партиец, а не социалист!”) не се оказва, че основна ценност е властта, материалните облаги, свързани по български с нея, това да лапат от държавната баница или от баницата, до която държавата може да им осигури достъп?

Как по друг начин да си обясним, че когато усетиха, че недоволството от безвремието, в което не без тяхното ценно съдействие се потопихме, започва да приема конкретни форми и активен израз, че за пръв път от години насам, много млади хора проявяват активно отношение към проблемите на обществото, другарите на власт извадиха палките и щитовете, малко диверсия в ДС стил, две три агитки и една компания малоумни националисти и тръгнаха да бият, да плашат хората, да всяват страх.

Как е възможно Председателят на най-висшия демократичен орган (по силата на конституционната уредба поне) да излезе и да каже – участието в протести, не е граждански акт или нещо от сорта (Георги Пирински отпреди два-три дни)…Къде точно? В Северна Корея, Китай или Куба? А може би преди 20-на години в България? Какво да говорим за основните права, гарантирани от Конституцията, за Европейската конвенция за защита правата на човека, за демократичните принципи на ЕС…те очевидно са разбирани като изгодна поза, но не й като реална ценност, като абсолютен ангажимент.

Що се отнася до МВР, видя се, че органите на реда с особено усърдие могат да разгонват демонстранти. Ако със същото отдаване гарантираха законност, справедливост и сигурност в българското общество в останалите случаи на засягане на правния ред, в разкриването поръчкови мафиотски убийства например, сигурно щяхме да приемем, че това, което се случи вчера е въпрос на професионализъм. Уви…

В крайна сметка обаче, може би подобен тест на нашето общество е необходим. За да видим дали след две десетилетия промени, след като имахме възможността да получим досег до свободната част на Европа, достатъчно голяма част от българите са приели за своя истинска ценност и свое изконно право свободата. Засега е ясно едно, БСП не издържа изпитанието на промените. И за да има истинска европейска левица в България, трябва да се тръгне отначало, при ясна граница с времето, хората и зависимостите на несвободата.
снимка: Пламен Ташев/www.4CoolPics.com

4 коментара:

Данаил Георгиев каза...

Ха, Ицо, човек като вижда как мислим и възприемаме нещата по сходен начин, ще каже че сме като оформени по един калъп :-)
http://danailgeorgiev.blogspot.com/2009/01/blog-post_15.html

Arcana Mundi каза...

Saludos desde lejanas tierras:
Le escribo para invitarle afectuosamente a que lea el último artículo que he colgado en mi blog en relación a cómo se las gastan aquellos que en mi país; España detentan las llaves de la cultura. Todo esto a raíz de una corta intervención radiofónica (que podrá oír si así lo desea) en la cual sale a la superficie una serie de cuestiones que al menos por estos lares, no muchos tienen el valor de “atacar”.
Un saludo desde tierras canarias.

Приветствия от дистантной земли: Я пишу к ему для того чтобы пригласить к ему ласково к тому, котор он читает последнюю статью я висел в моем blog по отношению к как те потрачены в моей стране; Испания держит ключей культуры. Вс это в результате одного режет беспроволочную интервенцию (будет услышала если поэтому она желает его), то в передает к поверхности вопросы о серия по крайней мере этими lares, много не имеют значение «атаковать». Приветствие от канереечной земли.

Georgi Y. Dimitrov каза...

Социализъм няма как да означава свобода, защото поставя обществото, а на практика държавата над отделния човек. Оттам, дори в западния му вариант, социализъм=авторитаризъм или даже социализъм=тоталитаризъм.

Данаил Георгиев каза...

@ Димитров
За разлика от простия либертаризъм, социализмът (който тук благодарение на БСП, видно е, слабо се познава) означава в по-съвършена степен свобода, защото гарантира и защитава равенство в гражданските права и свободите срещу ситуации, в които една личност, за да осигури оцеляването си, би се принудила временно да преотстъпва свободата си (на действие, на мнение, на собственост) на друга личност.
Нормалните, развити, демократични (в никакъв случай авторитарни или тоталитарни) западноевропейски общества са приели да ограничават правото на собственост с условие за равна свобода на всички граждани. И това очевидно ги е направило най--добрите места за живеене в света.