РЕФОРМА, НО НЕ СЪВСЕМ…

Вече близо два месеца липсата на достатъчно финансови средства за публичните висши училища и особено за най-големия и най-стария български университет – Софийският университет “Св. Климент Охридски”, е в основата на различни протести и сериозно медийно внимание. Може и да се лъжа, но струва ми се такова внимание и медиен интерес не бяха налице при обсъждането и приемането на Закона за развитие на академичния състав, нито при инициативата за приемането на нов Закон за висшето образование. И тогава и сега обаче, вниманието някак се измества към едни или други отделни аспектите на проблемите в българските висши училища, без изобщо да има дебат относно това, което следва да представлява в своята цялост политиката за реформиране на универсаитетското образование.

Когато преди година новият министър на образованието Сергей Игнатов предприе инициатива за промени, основен акцент в нея беше поставен върху формирането и развитието на преподавателския състав на висшите училища. Проблем безспорно сериозен, материя в която в действителност има крещяща нужда от нова уредба, нови механизми на привличане, оценка и развитие на кадрите на българските университет и научноизследователски центрове. Към търсенето на решение на този въпрос обаче се подходи без необходима степен на диалог, без стремеж новите решения да бъдат оформени във взаимодействие с непосредствено заинтересуваните субекти – университетите и академичната общност. Със сляпото налагане на решения, противоречащи на Конституцията и на основни принципи на правото. С възприемането на механизми за научно развитие, които крият риск от тежка инфлация на научни степени и звания. Резултатът от подобен подход беше закономерен – една значителна част от новите решения паднаха след осъществяването на контрол за тяхната конституционност и реформата се върна в изходна точка.

Днес, в резултат на драстичното намаляване на държавната субсидия за публичните висши училища, в центъра на общественото внимание беше поставен въпросът за ефективното управление и разходване на средства в тях. Отново без връзка с останалите проблемни въпроси, отново без диалог и открито отношение към субектите на системата. В резултат на проявилите се реакции от липсата на цялостна визия и принципно отношение към проблемите на висшето образование, започнаха заигравки със студентски съвети, целеви проверки и демагогии от всякакъв род. Свидетели сме на не особено достойни опити да се внушава, че видите ли, на държавните университети едва ли не се давало достатъчно, но те не знае ли как да го харчат… Когато фактите говорят обаче и боговете мълчат! Дори египетските или тези на Световната банка. За наука и образование в България се отделят около 0,75 % от БВП (ако включим средствата предоставяни за научни изследвания). За сравнение средният процент в ЕС се движи около 1,2 %, а в САЩ 2,6% от БВП. Средното финансиране за студент в ЕС е около 8600 Евро на година, докато в България по неофициални данни (защото такива официални данни у нас няма) той е около 1000 Евро! Толкова за достатъчното финансиране…

Особено пошло упражнение е опитът целият дебат за реформи във висшето образование да се сведе до провеждането на наказателна акция срещу Софийския университет „Св. Климент Охридски”, един от малкото, за да не кажа единственият български университет, които си позволява да не приема безропотно предприетите от Министерство на образованието мерки. Връх в тази тенденция е скандалното изказване на министъра на финансите Симеон Дянков, който си позволи да посъветва младите хора, да не избират за своето обучение българската Алма Матер. Изхвърляне несериозно и безотговорно, направено при това в друго висше училище, качеството на обучение и някои практики на контрол на знанията в което са предмет на фолклора, хумора и сатирата още от средата на 90-те години…Него г-н Дянков обаче счита за „българския Харвард”!!! Толкова по въпроса за нивото, принципността и обективна позиция на министъра!

Софийският университет „Климент Охридски” не съществува от вчера. Имало го е много преди появата на г-н Дянков, ще го има и след като забравим, че той някога е бил министър. И независимо от разните PR операции и маневри, и независимо от всички антиусловия, в които работи, това е най-добрият хуманитарен и природоматематически университет в България. Доказват го впрочем и различните рейтингови проучвания, организирани от самото Министерство на образование, в това число през мандата на сегашния министър. Да със сигурност Софийският университет има много проблеми, да със сигурност неговата работа, в това число администрирането на неговата дейност и финансовото управление на университета могат да бъдат значително подобрени. Но когато СУ бива изправен до стената и се изисква той да бъде на нивото на Оксфорд, Кеймбридж или Сорбоната, защото според министъра на финансите вече си имаме университет на нивото на Харвард…нека да не забравяме, че се намираме в България и че изход от едни или други проблеми, постигане на едни или други резултати, търсим при присъщите на България условия…

В този контекст, ако се подхожда към проблемите във висшето образование принципно, обективно и в тяхната цялост, наред с въпросите на академичното развитие и финансирането на висшите училища, трябва да бъде даден адекватен отговор и на проблема за качеството на обучение и резултатите от него. В това число, за качеството на обучение в частните висши училища, за знанията, които стоят зад дипломите, издавани от тях…И нищо на света в тази връзка не може да докаже, че действията на Сергей Игнатов не са продиктувани от субективни зависимости, докато той не реагира именно на този проблем.

В заключение, ако правителството наистина има воля да търси принципно решение на проблемите на българското висше образование, то не би трябвало да прави това чрез атаки на едни или други негови членове срещу един или друг български университет, с евтини опити за противопоставяне на студенти и преподаватели, с провеждане на PR oперации, целящи да омаскарят доказани марки на знанието у нас. Пътят към осъществяването на успешна реформа, която да гарантира качествено обучение и научен продукт, при ефективна административна структура и финансово осигуряване на българските висши училища, минава през честен и открит диалог с всички субекти на системата. Само в рамките на подобно партньорство и взаимна чуваемост могат да бъдат оформени надеждни решения за промени, съответстващи както на европейските изисквания в областта на висшето образование и добрите практики в другите европейски страни, така и на българската реалност и нуждите на нашето общество.