21 октомври 2010

Когато в едно общество наистина има солидарност и демокрация


Винаги съм се възхищавал на изключителното чувство за солидарност и социална борбеност, които има във френското общество, на разбирането, че когато държавата върви срещу гражданите, гражданите имат легитимното право да излязат по улиците и със стачки, блокади и ежедневни протести да принудят властта да зачете тяхната воля.

Вече седмици наред Франция е арена на тежка схватка между синдикатите и лявата част на политическия спектър от една страна и управлението на Саркози от друга. Поводът – проектът на правителството за пенсионна реформа и увеличаване на възрастта за пенсия. Без да навлизам в същността на този дебат, искам само да подчертая, как той илюстрира какво представлява една наистина жива демокрация.

След като официалните форми на публичната власт, контролирани от дясното мнозинство на Саркози въпреки несъгласието на синдикалните организации и 70 % от френското общество пристъпиха към осъществяването на планираните от тях промени, френското общество отговори с изпитаното средство на стачки и масови протести. И въпреки че разполага с достатъчно мнозинство, за да гласува закона управлението на Саркози, все повече изпада в невъзможност да прокара промени, изправено пред все по-мащабните протести.

След първите демонстрации преди седмици, започнаха предупредителни действия, които преминаха в постоянни стачни действия на обществения транспорт, всичките 12 рафинерии на Франция и много други големи фирми. По изпитания за французите метод, започнаха блокади в центровете на големите градове. Случи се и това, от което правителството на Саркози най-много се страхуваше - започнаха протести на училищата и университетите! Вече протестират и полицаите, които блокират централни парижки улици във времето, когато не са на работа!!!

През 2005-2006 г., докато учех в Нанси бях свидетел на подобна мобилизация по повод предложения от тогавашното дясно правителство договор за първо работно място, който всъщност улесняваше значително режима на прекратяване на трудови договори. Протестът продължи два месеца, във финалната му фаза манифестациите бяха всеки ден, училища и университети бяха блокирани, започнаха блокади на железопътни линии, магистрали… Несвикнал с подобни форми и мащаби на протест, когато питах моите състуденти, не смятат ли, че минават границата на законната реакция, че смущават живота на много други хора, които не стачкуват, те спокойно, убедено и уверено отговаряха: „Не, гражданите имат право да принудят правителство да зачита волята им чрез подобни средства, когато то върви срещу тях!”.

И така впрочем мислят преобладаващата част от французите. И през 2005 г, и днес, и всеки път, когато има национална стачка, която парализира страната, във френското общество няма укор към тези, които протестират. Има едно особено чувство на подкрепа и солидарност. Макар и без транспорт, със затруднено ежедневие, сега и без бензин, французите казват: „ние сме солидарни със стачката…”…

Това е силата на едно общество. Това е силата на демокрацията. Това, смея да прогнозирам, е началото на края на Саркози. Да, могат да се правят много вариации и пермутации по темата, колко се нуждае от реформа френската социална система. Това е друг дебат. Докато има тази жива демокрация на гражданите, на действието, такава солидарност, Франция ще върви напред. И много ми се иска, поне малко от това гражданско чувство, от това социално мислене да го има и в нашата измъчена родна страна. Защото тя има нужда от него.

1 коментар:

stratsimir каза...

Напълно подкрепям казаното .