Статуквото на посткомунизма трябва да бъде съборено

Аз съм човек с леви обществени и политически ценности и убеждения. В продължения на доста години участвах активно в различни форми на политическа дейност и в България, и на европейско ниво. Колкото и да е трудно това в български условия, не съм се отказал от тези свои убеждения и днес.

Всичко, което се случва в Българската социалистическа партия от края на ’90-те години и особено след 2005 година, ме накара да си дам сметка още преди близо две години, че без значение кой, къде и какво разправя, без значение в колко ПЕС-а и в колко Социнтерна ще членува, БСП реално, категорично и непоправимо е много далеч от ценностите, визията и поведението на европейската левица.

Нещо повече. Независимо от всичките претенции за промяна, обновление, новост, различност, БСП остава чисто и просто политически инструмент в ръцете на върхушката на комунистическия режим, останките от неговите репресивни служби, неговите бизнес издънки (доколкото хора с манталитет на комсомолски сектретар по ентусиазма на точки и квадратчета или на председател на социалитическо ТПК могат да правят нормален бизнес в пазарни условия…). И никакви рокерски изпълнения, чалга купони и подобни рекламни трикове не могат да променят това. Нито доброто владеене на западни обноски, маниери и езици...

В този контекст, управлението на Сергей Станишев от 2005 насам, или както един приятел много успешно го определи, управлението на БСП и ДПС, с любезното съдействие на НДСВ, бележи завършващата фаза на връщането на сцената на манталитета, практиките, фамилиите на късния комунизъм. Очевидно тези, които провалиха и самата комунистическа система, решиха, че вече са излъгали когото трябва и представлението може да приключи.

Проблемът обаче е, че тези достойни другари, отроците, които идват да ги наследят начело на държавата, конформизмът, меркантилизмът и посредствеността, които ги обслужват, не просто не са способни да решават проблемите на обществото, не просто не могат да го движат напред. Начинът, по който те разбират и упражняват публичната власт, задкулисните им игри, превръщането на злоупотребите и корупцията в същност и логика на политическия процес, всичко това предопределя България да бъде заден двор на Европа, поставя под въпрос мястото на страната ни в семейството на развитите европейски държави, обрича ни все така да се заблуждаваме, че живеем нормално, докато времето си минава и светът върви напред.

Оттук нататък, въпрос да носиш наистина социални и демократични ценности и убеждения, да държиш на елементарната справедливост, да обичаш България реално, а не само на маса, с подходящо мезе и чаша ракия, въпрос на човешко достойноство, въпрос на всичко това е да реагираш на проблемите, които виждаш, да не се примиряваш, да вложиш енергия и етнусиазъм от себе си, за да има в страната ни истинска промяна.

Поради тази логика аз лично подкрепям протестите срещу настоящото управление. Поради тази логика смятам, че за да има наистина европейска, демократична и социална перспектива за нашето общество, статуквото на посткомунизма трябва да бъде съборено.

Де го чукаш, де се пука???

Бях забравил, че и министър Масларова владее невероятната дарба да пръска поразителни умозрения, недвусмислено свидетелстващи за изключителен политически капацитет и доказани управленски качества. Докато четях „Капитал” и си пиех сутрешното кафе обаче, имах щастието да попадна на мъдрите й мисли, споделени за „Труд”:

„Част от работодателите преекспонират въпроса с очакваната безработица. Преди дни имах среща с бизнесмени от сферата на услугите. Казват ми - непрекъснато търсим персонал, но хората не искат да работят. (...) Мързи ги."

Да, с човешкия ресурс в много сектори у нас има проблем и то сериозен. С качеството на подготовката му, с наслоените с години навици на посредствена, немарлива и некачествена работа също. С производителността на труда, да не говорим. Защо обаче точно един министър на труда и социалната политика трябва да омаловажава задаващите се съкращения и социални проблеми и настъпващата криза (която според правителството доскоро нямаше как да засегне България), като акцентира на факта, че не се прави нищо за решаването на друг съществен проблем, отново в сектора, за който тя отговаря, отговорът на този въпрос леко ми бяга.

Догаждам в известна степен какво се е завъртяло в главата на Г-жа Масларова – „Е какво толкова ревете, че се задава криза? Ето сега, като започне да расте отново безработицата, ще може спокойно да избирате такива, дето не ги мързи да работят”. Безспорно! Ама някак хич не ми се струва нормална подобна логика за един министър на труда и социалната политика, особено когато се води „социалист”. А и чрез такава ремарка, госпожата всъщност сама акцентира върху неспособността й да реагира адекватно и на двата проблема.

Иначе, изглежда хората, които се грижат за публичния образ на социалния министър, са сравнително добри. Откакто Масларова отново е на власт, успяват да я предпазват от груби изцепки и големи скандали. Следва се стил на системно общо мълчане, нарушаван от планирани и медийно обезпечени появи по подходящи поводи - министър Масларова инспектира шивашки цех при минус 20 градуса, министър Масларова на мила среща с пенсионери в старчески дом във Враца, министър Масларова открива нов социален център в Стара Загора, министър Масларова отговаря на въпроси на граждани в сутрешния блок на „Нова”. Не им се отдава на PR-те само да я накарат да попромени стила на скъпите дрешки, изтънчени чепички, луксозните аксесоари и тежки бижута, тъй характерен за нея и тъй разминаващи се със социалистическите й претенции, а и с едната министерска заплата…

Ако не броим това, остават само случаите на срещи с неподходящи пенсионери или някое такова откровение, пропуснато при медийния brushing. Е няма как, природа...Пък и предвид на това, че Емел Етем май минава в нелегалност, няма само Сергей Станишев и Петър Димитров да ни създава настроение я.

Много плоско, Г-н Президент!

Като бъгларски гражданин, като един от тези, които сте рершили да поздравите на Нова година, махайки европейското знаме от мизансцена на Вашето слово, бих искал да Ви кажа едно - много плоско, Г-н Президент!

Какво точно искате да кажете с този "протоколен жест" и на кого точно искате да го кажете? На Европейския съюз? Да кажете, че след като не ни оставят на воля да живеем в политическо и обществено лицемерие, претендирайки че имаме ценности, от които сме на светлинни години всъщност, да си мърсуваме в кoпанката, да злоупотребяваме с нашите и с техните публични пари, и да живеем в под-развитие, водени от слабоинтелигентни и нискочели издънки на комунистическата номенклатура и репресивен апарат, ние ще им се разсърдим?

Или на нас, българските граждани? Да ни кажете, да се откажем от надеждата, че ЕС ще ни помогне да преодолеем тумора на корупцията, злоуптребите с публична власт и заблатяването на страната ни като феодално владение на няколко десетки "елитни фамилии" и още малко обслужваща ги посредственост и конформизъм?

А всъщност, може би става въпрос за някакъв знак към Людмил Стойков, Марио Николов, собственика на "Градус", Гергов, Тодор Батков и всички от жанра, че каквото и да направят европейските служби и правораздавателните органи на други държави-членки, в крайна сметка ще продължават да се позлват с благоволение свише, доходни сделки, ордени, медали и дори - официални позиции в публичния живот и политическата власт.

Може би следващата стъпка, е да започнем да играем сценки от рода на водевилите на братя Качински и Вацлав Клаус? България е земен рай и ЕС да си гледа работата, щом не ни оставя да си караме постарому? А оттам нататък? Присъдружна на дядя Путин псевдодемокрация? Нещо като Киргистан, Туркменистан, Таджикистан или Беларус?
Или по soft-вариант, нещо като Балканска Вененцуела?

Много тъжно и много плоско. Да се стигне дотам, да се играе с европейската перспектива и образ на България в името на родното изгнило политико-олигархично статукво, което 9 от 10 граждани отричат.

Всяко зло за добро, обаче, както е казал народът. Този протоколен жест, заедно с всички безумия, който се случват от няколко години насам, ще допринесат затова и последният човек с европейско и демократично мислене и ценности в България да се раздели окончателно с илюзиите, че е възможно от лоното на тоталитарния комунизъм да се роди европейска левица. No way!

Оттук нататък всеки, който претендира да е трезвомислещ, който има ляво мислене и ценности и споделя идеите на демокрацията, трябва да си даде сметка, че на лявото в България е необходимо ново начало, основано на ясна граница с комунизма, на нови хора, на нова форма, които по никакъв начин нямат нищо общо с времето преди 10-ти. Само така един ден може да имаме истинска европейска левица.


http://www.mediapool.bg/show/?storyid=147544&srcpos=5