09 септември 2009

9 СЕПТЕМВРИ И РАЗУМЪТ В ОТНОШЕНИЕТО КЪМ ИСТОРИЯТА


Не мислех да пиша този пост, защото имам работа за целия китайски народ, свързана с писане. Някои разговори, които имах днес, някои коментари, които четох, ме карат обаче да споделя това, което ми напира отвътре...

Днес е "славната" допреди 20 години дата 9 септември, дата на държавен преврат според едни, на народна социалистическа революция и победа над фашизма и капитализма според други. Безспорно е едно, 9 септември е дата, която разделя, предизвиква полярни емоции и оживени, дори ожесточени емоционални дебати. Безспорно е също, независимо дали оценката за тази дата е положителна или отрицателна, че 9 септември е вододел в най-новата българска история. За съжаление, в отношението си към тази дата, преобладаващата част от нашето общество се отнася не с разум, опитвайки се да направи обективна равносметка за процесите преди и след нея, а с прекалено много емоция, превръщайки я в поредната удобна огнева точка за разпалени словестни упражнения, жанр, който нашия народ толкова много обича, когато от това нищо не следва… 

Същевременно 9 септември е дата, която заслужава трезво, обективно и сериозно отношение. Именно защото е вододел, именно защото се явява повратна точка в развитието на България. Към нея следва да се отнасяме преди всичко с разум, не толкова с чувства. Защото, ако подхождаме прекалено емоционално, ако предпочетем да бъдем фитилджии вместо трезво мислещи хора, рискуваме да пропусне смисъла на историята, същността на обществените процеси, които протичат в нашата страна през първата половина и средата на 20 век. 

Ако прием 9 септември в светлината, в която го представяше тоталитарната пропаганда на комунистическия режим, и в която до голяма степен го представят нейните наследници, пременени под благовидни форми най-различни днес, игнорираме това, че 9-ти е прекалено тясно свързан с установяването на един тоталитарен репресивен комунистически режим, които не може  по никакъв начин да бъде оценен положително. До голяма степен тази дата беше негов основен символ. Подобен прочит означава също така, да пренебрегнем това, че 9 септември в крайна сметка е неразривно свързан с влизането на Съветската армия в България и разпределянето на страната ни като част от деспотичната съветска система, без оглед на това, какво мислят самите български граждани.

Да подходим от другия полюс, и да използваме дата 9 септември, за да прогласим „всички комунисти на сапун”, ако може покрай тях и циганите, поне тези, който не работят, или казано по друг начин, до откат да се упражняваме в словотворене колко лоши са комунистите, колко лошо нещо е комунистическият режим и как трябва по някакъв начин да има мъст за това, което се е случило след 9-ти, също означава да подходим с прекалено много емоция, да минем доста далеч от смисъла на събитията, от закономерността на процесите, протекли и протичащи в българското общество. Защото този подход съответно води до игнорирането на това, че десетилетия преди 9-ти септември, от 1923 до 1944 г., в България съществува репресивна система, която ни най-малко не може да бъде определена като демократична, и която носи отговорността за избиването на хиляди хора, за потъпкването на политическия и обществен плурализъм, за съюза на България с Хитлеристка Германия, за депортирането на 14000 евреи от Беломорска Тракия в газовите камери на нацистите.

Затова, според мен, в отношението към 9 септември и други подобни дати, е необходима не прекалена емоция, а разум и обективност. Необходима е трезва оценка на събитията и извличане на поуките на времето. Защото противното, означава да продължаваме да бъдем едно общество лесно манипулируемо, доста далеч от свободата. Общество, в което сме много силни, когато говорим на маса, със салатката и райкийката и много слаби тогава, когато са необходими реални обществени позиции, реални общ ествени действия, реални решения, на проблемите, пред които сме изправени. 

Затова, нека на 9 септември оставим настрани страстите и подходим с разум. Нека си дадем ясна сметка, че свободата и демокрацията, именно защото и преди 9-ти, и след него, не са реалност в България, до голяма степен все още не са постигнати като действително състояние в нашето общество и до днес. Нека осъзнаем, че демократичните ценности са въпрос не само на гола декларация и словестна претенция, а на реална ценностна система, на фактическо поведение. Нека спрем да пращаме когото и да е под ножа. Нека обаче да скачаме и набутваме в ъгъла всеки, който си позволи да говори за вагонетки, Пиночет, стадиони и чистки. За невинни, които трябвало да паднат, за да им ред…Нека се научим на повече чуваемост към другия, на повече толерантност. Нека спрем да оценяваме хората според техния цвят, а да правим това според техните лични качества. И преди всичко, да свържем думите и делата, да изградим пълноценна европейска демокрация, да не позволяваме никой повече да посяга на свободата на нашето общество, който и да е той. Политик, журналист, олигарх или задкулисен кукловод. Няма друг начин да бъдем настина свободни, няма друг път България да бъде истинска част от развития свят. 

5 коментара:

Господин И каза...

Браво, Христо!

Много, много силно мнение! Липсва му само щипка оптимизъм, на който знам, че си способен ;)

Ангел Грънчаров каза...

Интересно ми и да разбера защо на всички леви, дори и на най-модерните, твърде приятно им трепти сърцето когато дойде датата 9 септеври! Би ли се опитал г-н Христев да хвърли известна светлина върху тази загадка на природата?!

Ангел Грънчаров каза...

Една малка реплика:

Пишете: "Нека спрем да пращаме когото и да е под ножа!"

С ножа за последно у нас са се упражнявали таварищите комунисти; демократите, антикомунистите, са либерални хора и никога не са си и помисляли за насилие, за ножове, за разстрели в тила, както са го правили това комунистите.

Та в този аспект на проблема Ви питам: как възприемате това на толерантност да ни учат хора като Станишев, явяващи се деца, питомци на невъзмездени, на непонесли отговорността си пред съда убийци и комунистически сатрапи?!

Ще се радвам да прочета мнението Ви по този съвсем малък въпрос...

Марин каза...

На 9.9.44 според мен се случва следното:
1. Съветската армия нахлува в България и така предявава претенциите си за влияние, уговорени на Техеранската конференция.
2. Опитни стари превратаджии завземат властта и я предават по-късно на комунистите.
3. Дава се начало на процес на тотална промяна на обществения и на икономическия живот на България. Все още не можем да се оправим от това.

Датата 9.9.1944 е важна за комунистите и затова я има на стария държавен герб. Не случайно се появява и специален куплет към българския химн - С нас Москва е в мир и в бой.

В личен план 9.9.1944 носи следното:
1. Единият ми дядо (социал-демократ) се оказва, че вече е опозиция на новата власт.
2. Другият ми дядо загубва малкия си частен бизнес и става наемник.

vania каза...

Поздравления за хубавата статия. Абсолтно съгласна да престанем с емоциите, време е да спрем с обвиненията, а трезво да преценим всички плюсове и минуси на отминалите десетилетия. Ако искаме да продължаваме напред, да вземем хубавото, да се поучим от грешките, за да не ги допускаме в бъдеще. Някой някъде беше казал, че народ който зечепква тотално историята си, няма бъдеще.
И г-н Трънчаров, в днешното време не е нужно пистолет, за да има пак тотални чистки и метли. Все пак има и добри специалисти и експерти, които отдават знанията и опита в ползу роду. Стига с тези цветове и партийни пристрастия.