Тези дни излезе едно доста интересно интервю на Татяна Кирякова във в. „ДУМА”. Според мен си струва да бъде прочетено и подчертано поради няколко причини. Първо, в него много по човешки и ясно се обяснява защо работата на Комисията по досиетата не е някаква особена форма на садизъм и губене на време, а повече от необходима, макар и закъсняла равносметка за скритита реалност, милиционерските привидности, сивия контрол чрез тайни, изнудване и страх, които са използвали и използват репресивните структури на комунистическия режим и техните наследници, за да държат в ръцете си българското общество.
Второ, интервюто ясно говори за един от големите проблеми на българския преход, а и на днешната политическа реалност – зависимостта от тези именно структури и среди, държащи сивите тайни от периода на комунизма, потапянето в мръсните им и подлите подходи, методи и форми на контрол, превръщи българския обществен живот в доста посредствен куклен театър. Таня Кирякова обяснява и нуждата тази зависимост да излезе наяве, да бъде прекъсната, за да има шанс за същински демократични отношения у нас.
Трето и може би най-важно, рядко се случва някой свързан с левицата да говори открито за тези проблеми. Чест прави на Таня Кирякова, гражданската й позиция относно досиетата и опита й да накара хората, свързани с лявото да си дадат сметка, че не могат да продължават да стоят разкрачени между претенциите за новост, промяна и европейска ориентация и съучастническото оправдаване, мълчание, неглижиране на проблема за ролята на тайните служби на комунистическия режим във вечерашния и днешния ден на българското общество.
Крайно време е да се направи опит за реален дебат по тези въпроси в рамките на левицата, в това число и да се поиска своебразна лустрация за всички, свързани със сивите страни на комунизма.
http://www.duma.bg/2008/0608/190608/index.html
Интервюто може да намерите като влезете в раздел "Общество"/Разговор на web броя на "ДУМА" от 19.06.2008
Второ, интервюто ясно говори за един от големите проблеми на българския преход, а и на днешната политическа реалност – зависимостта от тези именно структури и среди, държащи сивите тайни от периода на комунизма, потапянето в мръсните им и подлите подходи, методи и форми на контрол, превръщи българския обществен живот в доста посредствен куклен театър. Таня Кирякова обяснява и нуждата тази зависимост да излезе наяве, да бъде прекъсната, за да има шанс за същински демократични отношения у нас.
Трето и може би най-важно, рядко се случва някой свързан с левицата да говори открито за тези проблеми. Чест прави на Таня Кирякова, гражданската й позиция относно досиетата и опита й да накара хората, свързани с лявото да си дадат сметка, че не могат да продължават да стоят разкрачени между претенциите за новост, промяна и европейска ориентация и съучастническото оправдаване, мълчание, неглижиране на проблема за ролята на тайните служби на комунистическия режим във вечерашния и днешния ден на българското общество.
Крайно време е да се направи опит за реален дебат по тези въпроси в рамките на левицата, в това число и да се поиска своебразна лустрация за всички, свързани със сивите страни на комунизма.
http://www.duma.bg/2008/0608/190608/index.html
Интервюто може да намерите като влезете в раздел "Общество"/Разговор на web броя на "ДУМА" от 19.06.2008
Няма коментари:
Публикуване на коментар