Аз съм човек с леви обществени и политически ценности и убеждения. В продължения на доста години участвах активно в различни форми на политическа дейност и в България, и на европейско ниво. Колкото и да е трудно това в български условия, не съм се отказал от тези свои убеждения и днес.
Всичко, което се случва в Българската социалистическа партия от края на ’90-те години и особено след 2005 година, ме накара да си дам сметка още преди близо две години, че без значение кой, къде и какво разправя, без значение в колко ПЕС-а и в колко Социнтерна ще членува, БСП реално, категорично и непоправимо е много далеч от ценностите, визията и поведението на европейската левица.
Нещо повече. Независимо от всичките претенции за промяна, обновление, новост, различност, БСП остава чисто и просто политически инструмент в ръцете на върхушката на комунистическия режим, останките от неговите репресивни служби, неговите бизнес издънки (доколкото хора с манталитет на комсомолски сектретар по ентусиазма на точки и квадратчета или на председател на социалитическо ТПК могат да правят нормален бизнес в пазарни условия…). И никакви рокерски изпълнения, чалга купони и подобни рекламни трикове не могат да променят това. Нито доброто владеене на западни обноски, маниери и езици...
В този контекст, управлението на Сергей Станишев от 2005 насам, или както един приятел много успешно го определи, управлението на БСП и ДПС, с любезното съдействие на НДСВ, бележи завършващата фаза на връщането на сцената на манталитета, практиките, фамилиите на късния комунизъм. Очевидно тези, които провалиха и самата комунистическа система, решиха, че вече са излъгали когото трябва и представлението може да приключи.
Проблемът обаче е, че тези достойни другари, отроците, които идват да ги наследят начело на държавата, конформизмът, меркантилизмът и посредствеността, които ги обслужват, не просто не са способни да решават проблемите на обществото, не просто не могат да го движат напред. Начинът, по който те разбират и упражняват публичната власт, задкулисните им игри, превръщането на злоупотребите и корупцията в същност и логика на политическия процес, всичко това предопределя България да бъде заден двор на Европа, поставя под въпрос мястото на страната ни в семейството на развитите европейски държави, обрича ни все така да се заблуждаваме, че живеем нормално, докато времето си минава и светът върви напред.
Оттук нататък, въпрос да носиш наистина социални и демократични ценности и убеждения, да държиш на елементарната справедливост, да обичаш България реално, а не само на маса, с подходящо мезе и чаша ракия, въпрос на човешко достойноство, въпрос на всичко това е да реагираш на проблемите, които виждаш, да не се примиряваш, да вложиш енергия и етнусиазъм от себе си, за да има в страната ни истинска промяна.
Поради тази логика аз лично подкрепям протестите срещу настоящото управление. Поради тази логика смятам, че за да има наистина европейска, демократична и социална перспектива за нашето общество, статуквото на посткомунизма трябва да бъде съборено.
5 коментара:
Аз съм човек с десни, консервативни и антикомунистически убеждения и ценности. Но това не ми пречи да споделям всичко, което авторът по-горе е написал. Явно причината за това е, че когато човек държи на ЦЕННОСТИ, а не на пошли прагматични интереси, той се сродява със себеподобните; а пък различията в ценностите са нещо толкова нормално!
Поздравявам автора за принципната и смела позиция и за това, че подкрепя протестите срещу правителството, донесло толкова щети на България и така забави просперитета за българите с поне 10 години...
Христо, изумително точно назоваваш всичко, което от няколко години ми е в главата - status quo-то на 80-те години (което по моето скромно мнение беше окончателно възстановено с неоценимата помощ на Симеон Сакскобурготски).
Действително, това положение най-лесно ще се катурне при атака от ляво, защото то е дясно-феодално ("дясно" от 18 век) по същността си.
Остава да видим, дали има достатъчно хора вляво, за които лявото е нещо повече от носталгия по дъвките идеал, заводските столове и лятната карта за морето...E има за съжаления и някои общи особености на българската народопсихология...Eднa от най-себеунизителните поговорки, които вероятно съществуват по света - "Преклонената главица, сабя не я сече...". За много хора, така просто е по-лесно, по-изгодно, по- измамно спокойно...
Наистина, наличието на достатъчно хора, които разбират обществото и политиката като идеи и ценности, а не като конформизъм, кариеризъм или откровен бандитлък е определящо, за да има истинска демокрация...Дали обаче в България има достатъчно такива хора, мисля отговорът на този въпрос остава открит...
Публикуване на коментар