11 април 2012
Колко е лошо в Скандинавия
Каква нещастна идея!!! Да се опазва природата, да се развива здравословна градска среда...Защо им е тая глупост на загубените скандинавци??? Я по-добре да яхнат всички 15-20 г. брички или пълен набор ултралусозни коли и джипове с двигател от 2,5 кубика нагоре и да си висят в едни приятни задръствания! Ако може да се направи нещо и дупки порядъчно по улиците да имат. Малко стари автобуси да се доставят у някой завод като "Кремиковци" покрай Копенхаген да построят, щото им е много чист нещо въздуха на тези хора и ги кара да се самоубиват...
08 април 2012
“Сбъркана е тази страна, където кучетата ядат хора”
Поредният инцидент с нападнат от бездомни кучета човек, който за съжаление почина от раните си, предизвика доста страсти през последните седмици, но дали ще стане причина да си дадем сметка за какво наистина говори той, какво чертае за нас, които живеем в София и България?
Трагичният случай с нападнатият възрастен човек, разбира се, е повод да се върнем отново към един проблем, висящ пред София и някои големи български градове вече десет-петнадесет години. Проблем, за който много се говори и за решаването на който очеизвадно почти нищо реално не се прави. Абсолютно недопустимо, необяснимо, абсурдно е в един европейски град да странстват бездомни кучета. И не може разумно да се твърди противното, поради каквито и да е съображения. Казвам това, като човек, който много обича кучета, израстнал е с куче и с удоволствие бих гледал куче, когато мястото, където живея позвоялва това. Оставяйки настрани личните си сантименти, категорично смятам обаче, че, ако и след този случай не бъде направено нищо за реалното решаване на проблема с бездомните кучета, то определено има нещо много сбъркано в нашето общество, в нашата страна, в самите нас. Защото това е проблем сравнително незначителен на фона на всички други проблеми, които едно общество може да има. И ако системите за публично регулиране не могат да гарантират, че хората няма да бъдат нападани от бездомни кучета в най-големия и развит град, да получават тежки рани или да умират вследствие на такива нападения, то тогава нещо в тях е абсолютно не наред и съвсем основателно се поставя въпросът, защо изобщо те съществуват?
Отвъд конкретиката на печалния случай, отразен широко в медиите през последните дни, не по-малко страшни са някои макро изводи, които трагичният инцидент налага. Това е поредното, доста зловещото доказателство, за разпада на публичното регулиране в България, за неспособността на публичната власт у нас да решава пълноценно каквито и да е проблеми и да гарантира елементарни условия на живот за българските граждани и хората, които пребивават в България. И никакви геройски пози, медийни операции, рязане на ленти и PR трикове не могат да скрият това, че у нас системите за решаване на общи проблеми работят все по-зле, ако изобщо може да се каже, че работят…Засегната от корупция, разноцветна партийна байганьовищина, средище на войнстваща посредственост и откровена некомпетентност, публичната власт в България дерайлира. Тя е абсолютен антифактор за нормалното развитие на обществото, за нормалния живот на всеки от нас. И без драстични промени в рамката на публичния живот у нас, нищо добро не ни чака…Тези промени няма да станат с познати от книгите на Алеко тарикатлъци, прилагани от нови псевдогерои. Няма да станат и с връщане към пребоядисани образи, техни синове, унуки, стринки, зълви, обслужващи пиявици и слугинаж, доказали своята изначална непригодност да създават, показали неколкократно своето пагубно умение да паразитират на гърба на цялото общество (в каквито и да е европейски организации и инстанции да са се въртели или да продължават да се въртят…). Изход от деградацията на публичния живот няма да дойде и от провинциални майстори на ловни лакърдии, които вече дълги години ни продават едни и същи номера в различна опаковка…
Не трябва обаче да имаме илюзии по повод на още нещо много важно. Всичко това е възможно, защото ние българите сме такива...нас ни интересува собственото ни оцеляване, това да си подредим животеца, кариерата, жилището, личния рахат, да изучим децата, а оттам нататък, отвъд зида на личния ни живот, общото и това на другите, както казва нашият народ: кучета го яли...И докато не си дадем сметка за тази отвратителна народопсихологическа черта, която имаме и не се опитаме да я надмогнем, ние отново и отново ще се връщаме в ежедневието си към неразрешимостта на проблеми като този с бездомните кучета.
Още веднъж, съжелявам за зловещото съвпадение на поговорки и действителност, но е добре да си дадем сметка къде живеем и какво се случва и да порасъзждаваме малко върху действителността отвъд моментната емоция, да се опитваме да реагираме рационално и пълноценно, да потърсим мястото на всеки от нас в решаването на проблемите, които имаме, вместо да се оставяме да ни наливат ежедневно в главите профания и простотия под най-различна комерсиална форма, да ни занимават денонощно с готвене, спорт, държанки, силикон, тв шоута и чалга, докато обществото се разпада и се приближаваме в редица отношения до държавите от Третия свят…
P.S. Покрай случая с бездомните кучета видяхме и поредния симптом на развитието на опасни фашизоидни тенденции и елементи в българското обществото. На българската обществена сцена има хора, които в бягство от собствените си страхове и комплекси, трайно се опитват да налагат крайните решения, антагонизма и репресивното мислене като изход от проблемите, които имаме . Ако тези хора не бъдат държани в ъгъла или лекувани, рано или късно можем да станем жертви на неща, които сме виждали само във филми и книги…
Абонамент за:
Публикации (Atom)