В живота, обществото и
политиката е необходим минимален интегритет на позиции и действия, за да
има доверие, за да съществуват базисните връзки на сигурност и порядък в
отношенията между хората, за да съществява вярата в доброто и
справедливостта, за да се спазват правилата от достатъчно много хора.
Тази базисна необходимостта беше потъпквана години наред в България, за
да стигнем до отвращаващата вакханалия на управлението на БСП-ДПС със
златния пръст на Атака, за да изпаднем в състояние на общесвен разпад,
при който мафията обладава официално държавата.
След събитията от изминалата година, много ми се иска да вярвам, че сме си извадили определени поуки, че ще тръгнем по друг път. За огромно съжаление обаче се оказва, че след една година на граждански бунт и въпреки всичко, което беше дадено като вяра, надежди и себеотдаване, много важни уроци не са научени.
Няма как да излезем от срива на публичното, няма как да върнем в здраво състояние българската демокрация, няма как да станем нормална европейска държава, ако не гарантираме минималния интегритет на позиции и действия в публичната сфера, ако не се придържаме към принципите и позициите, които заявяваме. Ако не спре връщането с формални аргументи на компрометирани фигури на водещи позиции в публичната власт. Ако продължи назанчаване на всякакви калинки-малинки на отговорни позиции, заради елементарна партизанщина, шуробаджанащина или клиентелизъм. Ако отново всеки ден, всяка сутрин ставаме свидетели на войнстваща профания в публичното пространство, на налагането на стил на арогантно и безпарданно политическо поведение. Ако се оказва, че в името на властта можем да се годиме и с Дявола. Ако, след като една година бяхме по площадите и улиците, днес няма конкретни мерки за борба с мафита, няма отговор на проблема КОЙ, няма проблем да си хортуваме с Доган-Пеевски, ПФ, ББЦ или която и да е друг девиантен политиески субект, само, за да бъдем на власт.
И всеки, който е носил и носи доверието на хората, вярващи, че можем да бъдем нормална европейска държава и предаде техните очаквания, вписвайки се в статкувото, няма никакво оправдание, защото така забива последните пирони в ковчега на българската демокрация. Единствено радикалното скъсване с модела на обществено-политически отношения от последните 20 години ни дава шанс за промяна. През каквото и да трябва да преминем, за да се състои тази промяна. Защото днес в Европа сме никъде.
След събитията от изминалата година, много ми се иска да вярвам, че сме си извадили определени поуки, че ще тръгнем по друг път. За огромно съжаление обаче се оказва, че след една година на граждански бунт и въпреки всичко, което беше дадено като вяра, надежди и себеотдаване, много важни уроци не са научени.
Няма как да излезем от срива на публичното, няма как да върнем в здраво състояние българската демокрация, няма как да станем нормална европейска държава, ако не гарантираме минималния интегритет на позиции и действия в публичната сфера, ако не се придържаме към принципите и позициите, които заявяваме. Ако не спре връщането с формални аргументи на компрометирани фигури на водещи позиции в публичната власт. Ако продължи назанчаване на всякакви калинки-малинки на отговорни позиции, заради елементарна партизанщина, шуробаджанащина или клиентелизъм. Ако отново всеки ден, всяка сутрин ставаме свидетели на войнстваща профания в публичното пространство, на налагането на стил на арогантно и безпарданно политическо поведение. Ако се оказва, че в името на властта можем да се годиме и с Дявола. Ако, след като една година бяхме по площадите и улиците, днес няма конкретни мерки за борба с мафита, няма отговор на проблема КОЙ, няма проблем да си хортуваме с Доган-Пеевски, ПФ, ББЦ или която и да е друг девиантен политиески субект, само, за да бъдем на власт.
И всеки, който е носил и носи доверието на хората, вярващи, че можем да бъдем нормална европейска държава и предаде техните очаквания, вписвайки се в статкувото, няма никакво оправдание, защото така забива последните пирони в ковчега на българската демокрация. Единствено радикалното скъсване с модела на обществено-политически отношения от последните 20 години ни дава шанс за промяна. През каквото и да трябва да преминем, за да се състои тази промяна. Защото днес в Европа сме никъде.