21 юни 2008

Сивата власт на тайните на комунизма

Тези дни излезе едно доста интересно интервю на Татяна Кирякова във в. „ДУМА”. Според мен си струва да бъде прочетено и подчертано поради няколко причини. Първо, в него много по човешки и ясно се обяснява защо работата на Комисията по досиетата не е някаква особена форма на садизъм и губене на време, а повече от необходима, макар и закъсняла равносметка за скритита реалност, милиционерските привидности, сивия контрол чрез тайни, изнудване и страх, които са използвали и използват репресивните структури на комунистическия режим и техните наследници, за да държат в ръцете си българското общество.

Второ, интервюто ясно говори за един от големите проблеми на българския преход, а и на днешната политическа реалност – зависимостта от тези именно структури и среди, държащи сивите тайни от периода на комунизма, потапянето в мръсните им и подлите подходи, методи и форми на контрол, превръщи българския обществен живот в доста посредствен куклен театър. Таня Кирякова обяснява и нуждата тази зависимост да излезе наяве, да бъде прекъсната, за да има шанс за същински демократични отношения у нас.

Трето и може би най-важно, рядко се случва някой свързан с левицата да говори открито за тези проблеми. Чест прави на Таня Кирякова, гражданската й позиция относно досиетата и опита й да накара хората, свързани с лявото да си дадат сметка, че не могат да продължават да стоят разкрачени между претенциите за новост, промяна и европейска ориентация и съучастническото оправдаване, мълчание, неглижиране на проблема за ролята на тайните служби на комунистическия режим във вечерашния и днешния ден на българското общество.

Крайно време е да се направи опит за реален дебат по тези въпроси в рамките на левицата, в това число и да се поиска своебразна лустрация за всички, свързани със сивите страни на комунизма.

http://www.duma.bg/2008/0608/190608/index.html

Интервюто може да намерите като влезете в раздел "Общество"/Разговор на web броя на "ДУМА" от 19.06.2008

17 юни 2008

Първанов, Станишев и реформата на българската политическа система

Няколко дни след превърналото се в топ-сюжет интервю на президентът Георги Първанов, след като изтекоха най-различни интерпретации и коментари относно причините, същността и целите на лансираните от него позиции, мисля, че си струва да се постави върпосът, какво всъщност остава след вестникарските заглавия и официалните реакции относно този беспорно интересен за границите на българската политическа география сюжет.

Даденото от Георги Първанов интервю за в. „Труд” несъмнено внесе известна интрига в традиционо скучната и формална българска политическа реалност от последните години, чието монотонно, привидно и нагласено звучене прекъсват единствено поредният корпционен скандал, придобил публичност скандален запис или показно убийство (или опит за обийство) на някои от бизнес героите на новото време.

Последната седмица ни поднесе нещо различно – Президентът Първанов, бивш лидер на БСП и особено емблематична фигура на днешното политическо статукво, разкритикува премиера Станишев – сегашен председател на БСП, наложен лично от Първанов начело на социалистите и не по-малко успешно вписващ се в логиката на днешната българска политика герой. Мотивите – лиспата на действия за реформиране на политическата система, назначаване на некомпетентни съветници на ключови места, заиграване с неясни субекти и опити за градене на имидж чрез черен PR на президентски гръб.

Това даде основание на редица медии, политолози и анализатори, да говорят за война между президент и премиер. Други провидяха в случващото се сблъсък между доброто и злото, демократи и недемократи, Изток и Запад. Започнаха да чертаят апокалиптични прогнози, да виждат нови партии и други подобни.

Със сигурност, нетипично острата за Първанов забелжка, отправена към Сергей Станишев, говори за наличието на известно нарежение и за разминаване на траекториите на два от ключовите понастоящем за левицата, а и за страна фактора. Какво стои в основата на президентското недоволство все още е трудно да се прецени, поне спрямо публично известните ни обстоятелства. Със сигурност обаче, могат да се направят няколко извода и да се разсеят някои опити за манипулативни и ограничени внушения по темата.

Преди всичко бих искал да подчертая, не отговаря на действителността твърдението, че Първанов и Станишев са носители на съществено различни логика, разбирания и подход към политиката. Да между тях има определени разлики, но в същността на нещата те споделят аналгоичен политически стил – този на вписването в българската политическа реалност, на комбинирането между силните фактори на ситуацията, независимо какви са те, на избягването на решителния дебат и действия, на заобикалянето на неудобните въпроси, на по-малката или по-голяма доза обществена и политическа привидност, на лансирането на палиативни решения на проблемите, когато истинските са тежки и трудни и биха срещнали съпротивата на оядените играчи на българския преход и постомунистическа реалност.

При тази сходна политическа същност, обкетивността изисква да се подчертае, че между тях има и определени разлики. Като човек от народа, минал сам по своя път, Георги Първанов носи повече обективност, по-силна връзка с реалността, не е способен на толкова крайно нелогични и несмислени реакции, каквито понякога проявява Сергей Станишев. Може би тук се крие и отговорът на върпоса, поради каква причина от известно време насам Първанов поставя въпроса за необходимостта от реформи на политическата система и публично откроява някой от тежките пороци, с които днешната българска политика се характеризира. Вероятно Президентът усеща, че степента на заболяване започва да става прекомерна, недоволството на гражданите да достига критични граници, негативното отношение към традиционната политика и партии да придобива степен опасна за бъдещето на демократичния модел у нас. Възможно е този негов усет да се съчетава с други фактори и мотиви. Сблъсъци на властови и икономически лобита. Стремеж към контрол на политическите процеси.

Безусловно обаче трябва да се признае едно. Както при изявлението си в началото на годината, така и сега, Георги Първанов поставя на общественото внимание един кардинален за българското общество и политика въпрос – този за дълбоката криза, в която родната политика потъва и за липсата на крайно необходимите за преодоляването й решения. За необходимата избирателна реформа. За необходимото публично финансиране и контрол над финансовата дейност на партийте. За нуждата от реалната борба с корупцията и злоупотребата с публичен ресурс. Безусловно също така, Президентът пропуска още един съществен компонент на заблатяването на българската политическа среда – мястото и ролята, което една значителна част от медиите имат в този процес!

Да, възможни са въпроси, интерпретации, обяснения и коментари, защо Първанов поставя тези въпроси сега. Да основателно е да се изтъкне, че Георги Първанов стигна българския политически връх именно в логиката, тенденциите и зависимостите на тази политическа система и среда. Факт е обаче, че няма друг политически субект от подобен ранг, който да поставя на дневен ред тези въпроси. Факт е, че другите основни субекти на статуквото грижливо пренебрегват тези проблеми, независимо колко добре играят прозападна или проевропейска ориентация. И че дори доста цинично си позволяват да симулират, че предприемат решения, оптивайки се да създадат привидности и продължавайки да толерират и да се възползват от всички прочни практики на традиционната българска политика.

Затова, независимо от мотивите, интерпретациите и възможните причини, апелът на Георги Първанов за решителна и радикална реформа в българската политическа система трябва да бъде подкрепен. Защото съществува крайна, тежка и болезнена нужда от такава реформа. А оттук нататък Президентът ще трябва да докаже, че загрижеността му за тези проблеми е реална, като предприеме действия за нейното осъществяване, отиващи отвъд общите изявления и традиционните форми на българския политически театър. Защото те подобна реформа, реална и истинска не могат да родят.

08 юни 2008

"Kишата, Гришата и международното положение", или кой точно пречи на управлението на БСП и ДПС, с любезното съдействие на НДСВ...

Един доста смислен анализ на Антоний Гълъбов за реалните причини, които стоят в основата на влошаването на икономическото положение в страната и за доста нескопосаните опити на БСП да интерпретира неуспехите си като грешки, фактори и събития стоящи извън неадекватността на нейното управление по основните проблеми, пред които е изправена България.

http://www.cash.bg/15.pdf

06 юни 2008

Няма такова животно...

В последния си брой вестник "Кеш" публикува едно наистина покъртително интервю с председателя на Държавната агенция по туризъм Анелия Крушкова, което бих препоръчал на всеки ценител на неподозираните висоти, до които може да достигне геният на българската държавност, намерил мъдро проявление във вещото и незаменимо управление на коалицията 3:5:8 или както там вече се пада.

Дамата, на която е поверено осъществяването на националната политика в един от ключовите за страната ни икономически отрасли, сипе дълбоко професионални откровения за състоянието и развитието на турстическия сектор, които като четеш, можеш само да се чудиш да се смееш или да плачеш...

Така например, ако някой си мисли, че застрояването на последния възможен ъгъл по нашето Черноморие, в Банско, Пампорово или Боровец е някакъв проблем, то той определено се лъже. Според Г-жа Крушкова, това тормози само тези, които си спомнят как са изглеждали тези места преди...За чужденците няма проблем...А и така се е постигнала особена диверсификация на туристическия продукт, защото бетонните перли, видите ли, са едни прекрасни "младежки курорти", където се ходи за да пиеш като прасе от сутрин до късна доба, или както казва Г-жа Крушкова "...на фона на стореното, нека да гледаме в бъдещето. Който иска гора - да ходи в гората, който иска живот - да отива на Черноморието, където, според мен, малко го интересува дали има зеленина или няма, при положение, че той прекарва по цяла нощ по баровете." А някои си мислят, че морето може да означава почивка и спокойствие, колко наивно...

В грешка сте също, ако смятате, че нарастването на пътуванията на български граждани в съседни страни като Гърция и Турция при всеки по-голям week-end има нещо общо с прекрасното обслужване, на което се радваме по нашите хотели и ресторанти, дори накичени с 10 звезди. Българите пътуваме, защото "имаме необходимост да опознаем други страни, да отидем и да се разходим"...защото "сме по-любознателни в сравнение с другите народи, които идват на почивка в България"....

Ако пък не ви е станало особено приятно последният път, когато в някое заведение или хотел са се държали с Вас все едно, че сте им изяли закуската, трябва да знаете, че това са нормални неща, защото "трябва да има верен баланс между заплащане и качество на труда", а пък и защо трябва България да се превръща в "учебен плацдарм", където да се обучаваме, а след това да отидем на работа в чужбина....Какво качество, какво ниво на услугите, какви 5 лева?

И накрая, ако имате неблагоразумието да мислите, че поради налагането на какви ли не схеми на злоупотреба, приятелски обръчи от фирми, кражба и пилеене на средствата от ЕС, много потенциални бенефициенти просто са се отказали от възможността да кандидатстват за финансиране от различните програми на ЕС, не сте прави! Те хората просто не искат да кандидатстват, нямат желание, нямат опит, тресе ги страх...А госпожа Крушкова се бори "да ги събудим" и "да им вдъхнем кураж"!

Вероятно това не е единственият висш сановник на българската държава, способен на подобни блестящи проникновения на третата година от мандата си. А и какво ли да очакваме от председател на държавна агенция, който на среща с фирми от бранша си позволява да ги нарече "животни", след което тържествено да си тръгне...

Мен обаче лично ме е срам, че такива хора управляват страната ни. И се питам на този фон откъде го чери това политическо лицемерие премиерът Станишев и разните му суфльори, та да излиза и най-бодро да ни обяснява колко добре си върши работата и как едва ли не България цъфти и върже, когато не може поне да ни осигури управление, в което да няма откровени идоити...Да не говорим, че туризмът минава за стратегически сектор, приоритет и т.н....Какво е отношението, ангажиментът и отговорността към "нестратегическите" области, не ми се мисли...