31 декември 2008

Ще бъде ли спряно купуването на гласове?


От ”Медиапул”:

В отговор на "порочната изборна практика" купуване на
гласове, за което се оказа, че в годините не се намира панацея, управляващите
увеличават наказанието за това деяние, което става затвор до 5 години, а
не 3, както е момента.

Това предвиждат поправките в Наказателния кодекс, приети
във вторник от Министерски съвет. Глобата за купуване на вот нараства до 8 000
лева. Промените в НК са поредните в тази посока, като последните бяха след
местните избори през есента на миналата година по инициатива на левицата.
Корекциите предвиждат още използването на специални разузнавателни средства
(СРС) за уличаване на купувач на гласове. Според измененията, това е лицето,
което трябва да понесе тежката наказателна отговорност, обясни пред репортери
министърът на правосъдието Миглена Тачева след правителственото заседание.
По
думите на Тачева текстовете за криминализиране на използването на СРС-та се
отнасят за длъжностни лица. На въпрос предвижда ли се санкция за поръчителя на
купуването на гласове, а не на конкретния купувач, министър Тачева отговори, че
идеята е добра, но трябва да се провери дали е осъществима.

"Трябва да правим норми, които след това могат да се
доказват и които да бъдат реално работещи. Не е въпрос да направим НК с
текстове, които са мъртви и сега имаме достатъчно", обясни тя.


Мога да се обзаложа, че предвидените изменения в Наказателния кодекс няма да попречат на покупко-продажбата на гласове на предстоящите парламентарни избори. Нещо повече, изборната търговия ще се развихри както никога досега.

Първо, защото редица от ключовите играчи в родната ни политическа система вече трайно практикуват този бизнес. Второ, защото при срива на доверие в партиите на посткомунистическото статукво, купуването на гласове остава един от последните им лостове да си осигурят определена подкрепа. Трето, защото предлаганото решение е запъртък, лишено от ефективност и резултат още в зародиш.

Какъв е смисълът да се инкриминира купуването на гласове, като се наказва единствено непосредственият извършител на деянието? Нима този, който стои в дъното на схемата, който се позлва от кумулативния й ефект, който е избран с тези гласове или който си назначава избраници по този начин е по-малко виновен? Нима неговото поведение не е обществено опасно? Трябвало да се провери дали може да се осъществи идеята за наказване на поръчителите или позлвателите на схемата...Трябва просто кураж и воля, за да бъдат предвидени съответните наказания. Трябват честни магистрати, които да приложат закона, да разкрият и докажат съответните връзки. Другото е прах в очите на хората.

Предлаганите мерки са обречени на провал и защото наказанието от 5 години лишаване от свобода и 8000 лв. глоба не е достатъчно сериозна и възпираща мярка срещу купуването на гласове, предвид на залога който то носи и фиансовите измерения, бизнесът с бюлетини вече има. Струва ми се, че би следвало наказанието да е дори 10 години, а глобата – значително по-голяма.
И още нещо. Мисля, че е крайно време, както за купуването на гласове, така и за другите уродливости на родния политически процес, да бъде предвидено едно друго наказание, което в редица западни държави се прилага отдавна – неизбираемост за 5, 10, защо не 20 години, за лицата, които са участвали в купуване на гласове, корупция, злоуптреби с публични средства.

И накрая, за да имат смисъл, за да бъдат успешни мерките срещу купуването на гласове, те не могат да бъдат изолирано, спорадично действие на парче. Те трябва да бъдат осмислени във връзка с всички останали мерки, които са необходими с оглед на радикалната промяна, от която се нуждае българската политическа система – нова избирателна система, нова уредба на финансирането на политическата дейност, реални законови мерки срещу конфликта на интереси и не на последно място – нови решения в законодателната уредба на медиите, които отразяват политическия живот и предизборните кампании.

25 декември 2008

Честито Рождество!

Честито рожедство!

Нека на този светъл ден освен здраве, радост и любов в дома на всеки, да си пожелаем след десетилетия премеждия и нашата България да се прероди от войнстващото тържество на посредствеността и човешкото дребнодушие, които я превърнаха в блато на Европа. Исками се да вярвам, че не сме обречени да продължаваме да се разграждаме в безвремието, което ни е обхванало. Исками се да вярвам, че можем да надмогнем вековните си слабости и да се преборим за достоен живот, за нормално общество и управление. Има шанс. Трябва просто да повярваме, че промяната зависи от всеки от нас.

Надали щях да напиша тези редове, ако не бях попаднал на този постинг:

http://madamerosa.blog.bg/viewpost.php?id=268845

За мен той ясно показва, че в Българя има силни хора, които са готови да отстояват истински обществени и лични стойности. Силни хора, които не са се примирили с тържеството на Бай Ганьовското начало, които не се нагаждат удобно в изродената ситуация, кято цари в България и не си намират удобно извинение, за да игнорират това, което се случва отвъд прага на техния личен живот, в опити да създадат остров на личен уют, все едно е без значение какво се случва навън, все едно думите общество, демокрация, справедливост нямат никакъв смисъл.

Вероятно и за Галя Горанова би било много по-лично полезно и кариерно благоприятно, да напише някой сервилен материал в стила на официалната новобългарска платена журналистика, подобно на разни известни медийни дами дето си издават поръчковите стаии в томчета, под ръкоплясканията на цялата политическа смрад, която обслужват. Така и по-големи коледни бонуси се докарват...Галя Горанова обаче е избрала да каже, че царят е гол. Избрала е да постави на вниманието ни въпроса за фалша, посредствеността и безполезността на цялата ни политическа класа, превърнала се във воденичен камък пред нормалното развитие на страната.

Някой би казал -е и? Всички знаем това. Да, и какво правим? Трайкаме си, приспособяваме се, оцеляваме, празници, шопинг... Има обаче и хора, които реагират, които се борят, по своя начин, с по-малко или повече, на което са способни. Които имат съзнание за социум. И тази статия е ярко доказателство затова.

Така че, ако наистина искаме да затворим страницата на обществената деградация, която днес господства у нас, мисля може всеки от нас да намери своята малка смела стъпка, която да направи, за да има нашето общество своето истинско ново начало.

09 декември 2008

БЕЗПАРДОННА НАГЛОСТ И БЕЗОЧИЕ

През последните няколко седмици ставаме свидетели на една особено неприятна тенденция в поведението на управляващата върхушка, в частност на редица видни представители на БСП в лицето на знатни партийни сановници като другарите Овчаров, Плугчиева, Гагаузов и други разни.

Години наред търпим неспособността на тази върхушка да защити обществения интерес, да осъществява политика в интерес на гражданите, да решава проблемите на обществото и да осигури неговото развитие. Години наред тези хора недвусмислено доказват, че за тях злоупотребата с публична власт, корупционните зависимости, непотизмът, шуробажданащината и държавно протежираният частен бизнес са нещо повече от ествено.

Днес същите тези хора, които имат съществен принос страната ни да е една от най-бедните и слабо развити в Европа, и да разчита на европейски помощи за своя напредък, от които още повече допуснаха поголовно да се краде, се опитват да обяснят на българското общество, че проблемът не е в техния телевизор.

Администрацията, под нивото на министъра, носи отговорност, все едно не са назначили на всички ключови постове доверени на тях лица. В комуникацията бил проблемът. И най-вече, видите ли, има так някакви сбъркани европейски чиновници, дето не ни разбират, не ни харесват и нарочно осъществяват някакъв пъклен сценарий срещу България във връзка с европейските избори догодина или по други някакви подбуди незнайно какви.

Известно е, че гьонсоратлъкът и липсата на чувство за мярка са трайно присъща и резизстента черта на характера по нашите географски ширини. Че могат да достигнат подобни висоти обаче, едва ли някой си е представял.

След като години наред стоиш на върха на политиката и държавата, след като на всички е известно как работи българската администрация, след като е обществена тайна как се усвовяват европейските фондове у нас, след като всеки в ежедниевието си, в работата си, от първа ръка може да види и усети какво точно се случва със системата на публична власт у нас, защото корупцията в нея вече достигна „ендемични” размери, т.е. повсеместна е, тотална е, общо правило е. След като го докархме дотам едва 10-на процента от гражданите да имат доверие в правителството.

След всичко това, да излезеш и да кажеш – ама моля Ви се, ние нямаме отношение към всичко това, ние си седим ей така за красота в едни управленкси кресла и изобщо не знаем какво се случва. Питайите някой друг. Или, версия втора, ние много работим, прекрасни резултати постигаме, от Брюксел нарочно не ги виждат...интерпретират си законите както си искат, а не както ние го правим (!!!) и забележете – обвиняват ни и ни съдят без доказателства...намерсват се прекалено грубо във вътрешните ни работи...затова дайте да не си плащаме вноските в ЕС...изобщо, кви са тея дето ще ни казват как да си цоцаме от държавната баница и кво да си правим в постокуминстическата ни кошара...


Подобно самозабравяне не виждам по какъв друг начин може да се нарече освен БЕЗПАРДОННА НАГЛОСТ И БЕЗОЧИЕ. Чудя се само, докога ще търпим подобни хора да бъдат лице на България и от такава безпарднна наглост и безотговорност да зависи развитието на нашето общество.


http://evropa.dnevnik.bg/show/?storyid=596726

http://www.europe.bg/htmls/page.php?id=18155&category=5

http://www.econ.bg/news86023/article152283.html