- Кой път да поема от тук? - попита Алиса.
- Зависи къде искаш да стигнеш - отговори
Усмихващият се котарак.
- Няма значение - отвърна Алиса.
- Товага няма значение и кой път ще поемеш -
усмихна се загадъчно Котаракът.
- ...стига да стигна някъде - допълни Алиса.
- О, това със сигурност ще се случи, каза
Котаракът, стига да вървиш достатъчно дълго.
Събитията от последните два месецa отново ми
навяват и то с особена сила онова странно чувство за сходство между българската
реалност и неповторимата книга на Луис Карол, описваща причудливото пътешествие
на Алиса в Страната на чудесата. Отвъд абсурдните сюжети, на които не спираме
да ставаме свидетли и които някак изпитват предела на чувството ни за смисъл,
си заслужава да погледнем малко по-дълбоко и малко повеч в широта това, което представлява
актуалната ни обществена реалност. Защото проблемите на едно общество, в това
число и на нашето, могат да бъдат разбрани и да намерят адекватно решение, не
когато се отнасяме към тях като към моменти случайности, а когато ги уловим в
тяхната цялост и порядък, когато осмислим съотношението и закономеростите между
тях, когато подредим цялостната картина
на нещата. Само тогава можем да разберем наистина какво се случва. Само тогава
можем да мислим за адекватни решения. Само тогава можем да постигнем трайно
преодоляване на това, което ни дърпа надолу…
Като човек, който винаги се е интересувал от тoва,
което се случва в обществото, си казах, когато започнаха събитията през март,
че трябва да оставя да изтече малко вода, преди да се опитам да дам отовор за
себе си, какво точно се случва. И без да претендирам за изчерпателност и
всеобхватност на картината, която виждам, се опитах да наредя нещата, на които
сме свидели, като поставя акцент върху най-съществените елементи, които смятам,
че имат определящо значение в настощята обществена реалност. И въпреки че не
бях писал по такава тематика отдавна, си казах, че усилието си заслужава…
***
Някой явно беше забравил, ако изобщо някога е
знаел, че публичната власт е особено средство на човешката реалност,
предназначено да решава проблемите на
обществото. Уникален и присъщ на човека механизъм, чийто смисъл в съвременността е преди всичко, да бъдат
гарантирани нормални условия на съществуване на широкия кръг индивиди, които
формират един социум. В различните епохи и на различни места, тази зависимост
се е проявявала по различен начин, при общата тенденция, колкото
по-цивилизовано е едно общество, толкова по-ясно изразена да е тя и толкова
по-напред в своето развитие да е това общесто. И всеки, който е пренебрегвал
тази простичка и стара, колкото света истина рано или късно се изправя пред
един проблем – това, че легитимността на публичната власт зависи от
ефективността на решаване на проблемите на социума, в който тя е установена. Без
ефективни решения на проблемите, които едно общество има, всъщност няма
легитимна в очите гражданите власт. Никоя харизма, никоя хитрост или префинени
манипулации не могат изключат действието на тази златна формула. Всяко
управление, което не е способно да разбере и реагира адеквтно на тази
зависимост, рано или късно си отива безславно. Странно е, че в 21 век, в Европа
се още има хора, които застават на подиума на публичната власт и смятат, че
могат да докажат противното, опитвайки се да сведат публичното регулиране до
активна строителна дейност, до показни полицейски операции и плоски медийни
трикове. Уви управлението е нещо много по-сложно от това.
Разразилата се в края на зимата буря може би малко
неочаквано дойде да ни припомни именно това, че легитимността на публичната
власт е функция на ефективното решаване на обществените проблеми. Събитията, на
които сме свидетели през последните месеци обаче показват много ясно и още
нещо. Те илюстрират тежката неефективност на публичното регулиране у нас. И
държа да не бъда разбиран погрешно. Нямам предвид, че в България има прекомерно
публично регулиране. Да, може би има имаме нерационално организирана
администрация, особено в определени сектори. Имам предвид, че в редица ключови
за обществото сектори липсва адекватна правна уредба. Имам предвид, че във все
повече области на публичното регулиране, то просто не работи. Имам предвид, че
жизнено важни публични системи са в тежък разпад. Такава например е ситуацията
при доставките на обществени услуги, което впрочем стана и непосредствената причина
за избухналите протести. Същата е ситуацията в здравеопазването, образованието,
в управлението на територията и инфраструктурата, дори в системата на вътрешна
сигурност. А с отбранителна система България всъщност вече не разполага…
Липсата на ефективно публично регулиране, изразяваща
се в отсъствието на правна уредба или в неприлагането й, ако такава все пак
съществува, в условията на пазарана икономика у нас съответно води до опасно
израждане на пазара в някаква причудлива смесица между неофеодализъм и пазарен
произвол. Така доставчиците на услуги в определени жизненоважни за нормалното
функциониране на обществото и за ежедневния живот на хората сектори, си
позволяват всякакви своеволия със своите клиенти, особно в определянето на
цени, измерването на потребените услуги, определяне и изменение на условията по
договорните отношения. В резултат на това дейността на доставчиците на мрежови
услуги, на телекомуникационни услуги, на банки, застрахователи, доставчици на
горива, дава повече от прилични за българските условия печалби, дори и по време
на криза, а средния гражданин изпада във все по-тежка зависимост да дава целия
си доход за покриване на базисни житейски нужди, като това да има покрив над
главата си, отопление, ток, телефон, лека кола. Нещо повече, наблюдава се една
доста зловеща тенденция, злоупотребявайки с надмощната си позиция в отношението
с потебителите на услуги, тези търговски дружества да прехвърлят риска за своя
бизнес изцяло върху потребителя, най-ярък пример за което е лихвената политика
на банките. И още нещо. Освен всичко, има и ясни признаци за наличието на
картелни отношения между основните субекти, опериращи в такива сектори,
например банките, застрахователите или доставчиците на горива. В същото време,
независимо от наличието на уредба, която санкционира това, липсва каквато й да
е ефективна реакция на съответните публични регулатори.
В съчетание с твърде ниските доходи на основна
част от хората у нас, тази уродлива ситуация няма как да не доведе до
закономерна реакция – най-малкото протест, какъвто се разрази през март, но и
много по-тежки кризисни явления, като показни самоубийства, залитане на все
повече хора по екстремистки тези, поставящи под въпрос свободата и европейското
развитие на страната, ерозия на доверието в демокрацията като форма на
организация на нашето общество.
***
