Който се опитва да задушава гражданското общество, посяга на демокрацията

Съществуването на същинска демократична държава не е възможно без наличието на живо и пълноценно гражданско общество, без силни форми на гражданска активност и участие в обществения дебат и в процеса на решаване извън класичиеските формии на политика и политическите партии. В страна, която не е минала дълъг път на демократично изграждане и в която липсват стабилни демократични традиции и устойчива гражданска култура, оформянето на пълноценнен граждански сектор, постигнаето на траен граждански активизъм и разгръщането на работещи форми на гражданко участие е една от най-трудните и важни задачи в процеса на утвърждаване на демокрацията.

Периодът след началото на демократичните промени у нас също илюстрира с колко усилия,  неизвестни и изпитания е свързано израстването на гражданското общество. Дълго време именно липсата на силно и динамично гражданско измерение на обществено-политическия живот беше един от съществените недостатъци на демократичния процес, който в една или друга степен позволи и редица аномалии във функционирането на политическата система.

През последнит години обаче сме свидетели на все повече обнадеждаващи прояви на живо гражданско общество, силен граждански активизъм и целенасочено действие за решаване на значими за широк кръг граждани въпроси, за защита на жизнени обществени интереси, независимо от класическите форми на политическия живот и политическите партии. Обнадеждаващи примери в това отношение бяха екологичните инициативи в защита на Витоша, Рила, Пирин, Иракли, Странджа, формите на гражданска реакция срещу злоупотребата с надмощно положение в отношенията с потребителите от страна на различни доставчици на мрежови услуги, протестите срещу неефективността на публичното регулиране в енергетиката от тази зима. Без съмнение обаче най-мащабната и впечатляваща реакция на гражданско действие, която показа, че след 24 години демократичен процес в България вече е израстнало същинско гражданско общество, са протестите срещу назначаването на Делян Пеевски за председател на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС) и срещу наличието на все по-стряскащи мафиотско-олигархични зависимости в упражняването на публичната власт. Вълната на гражданска реакция ДАНСwithme обедини по естествен и присъщ за една европейска демокрация начин много широк кръг граждани, с различни идеи, социална позиция, житейски път, извън досега познатите форми на партийна мобилизация, на база осъзнаването на критичната необходимост да бъде защитена правовата държава и европейското бъдеще на България, да бъде спрян процесът на овладяване на публичния апарат от мрежи на зависимости с мафиотско-олигархичен характер.

В същото време, през последните месеци сме свидетели на особено притеснителна тенденция в стъпките на управлението на БСП, ДПС и Атака, излъчено след изборите от 12 май тази година. Наблюдават се целенасочени действия за продуцирана и режисирана от партиите на управлението симулация на гражданска активност, насочена към обезмисляне на формите на гражданско участие, към обезличаване на същинското гражданско общество. Представители на управлението в Народното събрание системно имитрат консултации с граждански организации и представители на гражданското общество по промените в изборното законодателство, използвайки поставени лица свързани със самите партии, формиращи действащото управление. Министър председателят провежда регулярно срещи с идентичен кръг субекти, представящи се за „граждански организации“ и „протестиращи“, които също се оказват свързани с управляващите, с медии, които провеждат откровена проправителствена пропаганда, дори с форми на организирана престъпност, които явно имат пресечна точка с действащото управление.

Връх в този подход на диверсия срещу гражданското общество беше „спонтанната гражданска подкрепа“ за управлението при гласуването по наложеното от президента вето върху измененията в държавния бюджет, от хора, докарани под строй с автбуси, по видимо предварително подготвена схема, срещу заплащане, с доставка на храна и напитки. Нещо повече, голяма част от тези хора показаха крещяща форма на обществена неграмотност, а немалко открито признаваха, че са организирани от активисти на партиите от упралението. Особено стряскащ факт беше ангажирането на деполитизираните по закон структури на Министерство на вътрешните работи с обезпечаването на схемата за „спонтанна“ и „неорганизирана“ гражданска подкрепа на действащото управление. Без аналог в 24-те години от началото на демократичните промени е поставянето на органите на националната полиция в подчинение на политически гаулайтери, които дават указания на полицаите как да изпъляват задълженията си по опазване на обществения ред и сигурността, кого да пускат и кого да не пускат да се движи свободно в центъра на София.

В светлината на визираните факти се налага заключението, че сме изправени пред преднамерен опит за задушаване на гражданското общество и обезсилване на гражданското измерение на демократичния процес. Пододобни действия са абсолютно несвместими с развитието на България като европейска демокрация. Визираните форми на посегателство над гражднаското общество недвусмислено говорят, че в действащото управление господства разбиране за обществените отошения и упражняването на публичната власт, което крие много сериозни рискове пред демократичното развитие на страната.

След разгръщането на купуването на гласове и контролирания вот чрез работодатели и използване на социални зависимости, симулирането на гражданска активност от клакьори на управляващите партии и поставени лица, платени от мафиотско-олигархични мрежи, представлява особен риск пред развитието на България като част от Обединена Европа и свободния свят.   В този контекст същинското гражданско общество трябва да прояви особено внимание и да реагират категорично и безкомпромисно на опитите на действащото управление да обезмисли и обезсили гражданкото участие и гражданската активност. Необходимо е привличането на международно внимание върху визираните порочините практики. Стои въпросът да бъдат алармирани европейските институции за това, че управляващите провеждат целенасочена операция за ерозия на гражданското измерение на демокрацията. Всеки от нас, който се чувства свободен човек и гражданин е длъжен да бъде по-активен, отколкото досега, за да запазим България като европейска демократична държава, основана на правата и интересите на гражданите и върховенството на закона. 

И още веднъж по въпроса за легитимността...

Последните дни видни представители на бесепарския гьонсуратлък в лицето на товариш Сергей Димитриевич и неговите клакьори воглаве с върха на анти-интелекта Антон Кутев, за пореден път показаха безмерния си цинизъм, като отказаха публичен дебат относно ситуацията, в която се намира обществото ни от вече близо два месеца насам. Нещо повече, другарите бесепари обосноваха това със знаменателното твърдение, че видите ли, те са нейде на Олимп, облечени в демократична представителност, а гражданите, които ги поканиха на дебат (Антоанаета Цонева, Стоян Радев, Георги Близнашки, Асен Василев) са никои в нашата родна демокрация и те няма какво да дебатират с тях...Ако някой обаче има проблем с демократичната легитимност днес, то това е именно порочната власт на другарите бесепари и техните саучастници. Защо?

Първо, тази власт е функция на изкривяването на механизма на демократично представителство в България, вследствие запушването на политическата система. Тя почива на упражнения глас на около 1/5 от пълнолетните български граждани, които могат да формират политическо представителство.

Второ, тази власт почива на повече от мръсна скрита сделка между БСП/ДПС и неофашистиката антидемократична партия на лицето Сидеров. Само това е достатъчно дори за нагли бесепари да спрат на секундата да говорят за 'демокрация' и 'демократична легитимност' в някаква релация със сегшаното правителство...Това е все едно да управляваш с подкрепата на Хитлер и да претендираш, че си изразител на човеколюбие и толерантност, в частност спрямо евреите...

Трето, това управление не разполага с демократична легитимност и защото от първия ден на своето съществуване, с всички свои действия то погазва прозрачността като основен елемент на упражняване на публичната власт в демократичната държава. Достатъчно е да си спомним как се вземат решения за ключови назначения, за стратегически проекти като Южен поток, за обвързването ни с нови милиардни дългове...

Четвърто, не може да претендира за демократична легитимност власт, която се намира в тежка зависимост от фактори зад сцената, от мрежи на организирана престъпност, от сиви кардинали, които раздават роли в политиката, в бизнеса, в медиите от двадесет години насам...в Италия, подобна реалност се нарича с добре познатата ни дума 'мафия'. Не може да претендира за демократична легитимност, този който обслужва мафията, който е част от нея...

Пето, това управление е лишено от демократична легитимност и защото то погази обществения договор, на който почива публичната власт в една демократична държава. Погази го по най-безпардонен начин, като се опита да постави начело на специалните служби за сигурност фигура, която в най-изчистен вид изразява всичко, което поставя под въпрос съществуването ни като демократична европейска държава. И си опита да защити това с безмерен цинизъм и претенции за 'катарзис'...Именно това предизивика безпрецедентната по мащабите си реакция на свободните граждани в България, на живото гражданско общество, което излезе, за да покаже, че обществения договор за управление на страната вече го няма и да защити устоите на демократичния ред у нас. 

Затова, другарите бесепари и прочие съучастници, които смятат, че демокрацията е просто гласуване в контролирана и манипулирана среда веднъж на четири години, а след това неконтролируемо безчинство с публичните ресурси на добрали се до властта тарикати, конформисти и потомствени обществени паразити, са последните в тази държава, които имат правото да споменават думите 'демокрация' и 'легитимност'.  И за да имаме шанс за нормално функциониране на демократичната държава у нас, именно тези другари трябва да изпратим на заслужен отдих далеч, далеч от всякаква форма на публична власт. 

#щрихи от една картина…Разпадът на публичното регулиране.

- Кой път да поема от тук? - попита Алиса.

- Зависи къде искаш да стигнеш - отговори Усмихващият се котарак.

- Няма значение - отвърна Алиса.

- Товага няма значение и кой път ще поемеш - усмихна се загадъчно Котаракът.

- ...стига да стигна някъде - допълни Алиса.

- О, това със сигурност ще се случи, каза Котаракът, стига да вървиш достатъчно дълго.

Събитията от последните два месецa отново ми навяват и то с особена сила онова странно чувство за сходство между българската реалност и неповторимата книга на Луис Карол, описваща причудливото пътешествие на Алиса в Страната на чудесата. Отвъд абсурдните сюжети, на които не спираме да ставаме свидетли и които някак изпитват предела на чувството ни за смисъл, си заслужава да погледнем малко по-дълбоко и малко повеч в широта това, което представлява актуалната ни обществена реалност. Защото проблемите на едно общество, в това число и на нашето, могат да бъдат разбрани и да намерят адекватно решение, не когато се отнасяме към тях като към моменти случайности, а когато ги уловим в тяхната цялост и порядък, когато осмислим съотношението и закономеростите между тях, когато подредим  цялостната картина на нещата. Само тогава можем да разберем наистина какво се случва. Само тогава можем да мислим за адекватни решения. Само тогава можем да постигнем трайно преодоляване на това, което ни дърпа надолу…

Като човек, който винаги се е интересувал от тoва, което се случва в обществото, си казах, когато започнаха събитията през март, че трябва да оставя да изтече малко вода, преди да се опитам да дам отовор за себе си, какво точно се случва. И без да претендирам за изчерпателност и всеобхватност на картината, която виждам, се опитах да наредя нещата, на които сме свидели, като поставя акцент върху най-съществените елементи, които смятам, че имат определящо значение в настощята обществена реалност. И въпреки че не бях писал по такава тематика отдавна, си казах, че усилието си заслужава…

***

Някой явно беше забравил, ако изобщо някога е знаел, че публичната власт е особено средство на човешката реалност, предназначено да решава проблемите  на обществото. Уникален и присъщ на човека механизъм, чийто смисъл в  съвременността е преди всичко, да бъдат гарантирани нормални условия на съществуване на широкия кръг индивиди, които формират един социум. В различните епохи и на различни места, тази зависимост се е проявявала по различен начин, при общата тенденция, колкото по-цивилизовано е едно общество, толкова по-ясно изразена да е тя и толкова по-напред в своето развитие да е това общесто. И всеки, който е пренебрегвал тази простичка и стара, колкото света истина рано или късно се изправя пред един проблем – това, че легитимността на публичната власт зависи от ефективността на решаване на проблемите на социума, в който тя е установена. Без ефективни решения на проблемите, които едно общество има, всъщност няма легитимна в очите гражданите власт. Никоя харизма, никоя хитрост или префинени манипулации не могат изключат действието на тази златна формула. Всяко управление, което не е способно да разбере и реагира адеквтно на тази зависимост, рано или късно си отива безславно. Странно е, че в 21 век, в Европа се още има хора, които застават на подиума на публичната власт и смятат, че могат да докажат противното, опитвайки се да сведат публичното регулиране до активна строителна дейност, до показни полицейски операции и плоски медийни трикове. Уви управлението е нещо много по-сложно от това.

Разразилата се в края на зимата буря може би малко неочаквано дойде да ни припомни именно това, че легитимността на публичната власт е функция на ефективното решаване на обществените проблеми. Събитията, на които сме свидетели през последните месеци обаче показват много ясно и още нещо. Те илюстрират тежката неефективност на публичното регулиране у нас. И държа да не бъда разбиран погрешно. Нямам предвид, че в България има прекомерно публично регулиране. Да, може би има имаме нерационално организирана администрация, особено в определени сектори. Имам предвид, че в редица ключови за обществото сектори липсва адекватна правна уредба. Имам предвид, че във все повече области на публичното регулиране, то просто не работи. Имам предвид, че жизнено важни публични системи са в тежък разпад. Такава например е ситуацията при доставките на обществени услуги, което впрочем стана и непосредствената причина за избухналите протести. Същата е ситуацията в здравеопазването, образованието, в управлението на територията и инфраструктурата, дори в системата на вътрешна сигурност. А с отбранителна система България всъщност вече не разполага…

Липсата на ефективно публично регулиране, изразяваща се в отсъствието на правна уредба или в неприлагането й, ако такава все пак съществува, в условията на пазарана икономика у нас съответно води до опасно израждане на пазара в някаква причудлива смесица между неофеодализъм и пазарен произвол. Така доставчиците на услуги в определени жизненоважни за нормалното функциониране на обществото и за ежедневния живот на хората сектори, си позволяват всякакви своеволия със своите клиенти, особно в определянето на цени, измерването на потребените услуги, определяне и изменение на условията по договорните отношения. В резултат на това дейността на доставчиците на мрежови услуги, на телекомуникационни услуги, на банки, застрахователи, доставчици на горива, дава повече от прилични за българските условия печалби, дори и по време на криза, а средния гражданин изпада във все по-тежка зависимост да дава целия си доход за покриване на базисни житейски нужди, като това да има покрив над главата си, отопление, ток, телефон, лека кола. Нещо повече, наблюдава се една доста зловеща тенденция, злоупотребявайки с надмощната си позиция в отношението с потебителите на услуги, тези търговски дружества да прехвърлят риска за своя бизнес изцяло върху потребителя, най-ярък пример за което е лихвената политика на банките. И още нещо. Освен всичко, има и ясни признаци за наличието на картелни отношения между основните субекти, опериращи в такива сектори, например банките, застрахователите или доставчиците на горива. В същото време, независимо от наличието на уредба, която санкционира това, липсва каквато й да е ефективна реакция на съответните публични регулатори.

В съчетание с твърде ниските доходи на основна част от хората у нас, тази уродлива ситуация няма как да не доведе до закономерна реакция – най-малкото протест, какъвто се разрази през март, но и много по-тежки кризисни явления, като показни самоубийства, залитане на все повече хора по екстремистки тези, поставящи под въпрос свободата и европейското развитие на страната, ерозия на доверието в демокрацията като форма на организация на нашето общество.

***