Не общество, а дупка...

Живеем в държавата на дупките...никъде, където съм бил, а съм пътувал доста, не съм видял толкова дупки и толкова лоши пътища. Караш внимателно, все едно си в стъкларски магазин и постоянно се друсаш от неравния, занемерен или построен със 50 % спестен (откраднат) асфалт път. И колкото и да внимаваш все някой хубав ден попадащ в същински кратер на някоя централна улица или булеварад, където въпреки налчието на подобни аборигенщини, разни тарикати се опитват да продава жилища на средноевропейски цени, а разни абдали купуват жилища на такива цени...

Инaче гориво (в това число акцизи), винетки и други вземания за пътища на средно равнище както в държавите, където има нормални пътищата. Местни данъци и такси също. Но улици и пътища, африкански...Който и герой да идва, каквото и да приказва, има един елементарен измерител за нашето развитие - това са дупките по улиците и пътищата. Те са изключително точно отражение на всичко, което представлява нашето общество, на социалното ни съзнание, на способността ни да решаваме проблемите, които имаме. Та засега не сме общество, а просто дупка...

ТАКА ДА! ЧАКАМЕ ОЩЕ ПРОМЕНИ...

Тази сутрин в едно телевизионно предаване Председателят на Народното събрание Г-жа Цачева обяви, че от началото на следващата година заседанията на Парламента ще бъдат предавани пряко в реално време в интернет. Същото това предложение група наивни романтици, в това число и моя милост, бяхме предложили преди повече от 4 години като инициатива на левицата. Като конкретна, малка стъпка, чрез която да се работи по посока реформиране на политическата система, да се търси преодоляване на негативното отношение на гражданите към политическия живот, към Парламента. Предложили бяхме също всички гласувания на Парламента да могат да се следят в интернет страницата на Събранието. Уви, в приоритетите и разбиранията на БСП тогава, а всъщност и сега, подобни решения нямат особено значение. Къде къде по-важно е да нагласиш няколко обществени поръчки и да забършеш една прилична комисионна….

Но демокрацията има своята изначална естесвена логика. И когато използваш публичната власт за всичко друго, но не и затова, което е довело нейното съществуване – необходимостта да се решават ефективно общите проблеми в едно общество - тогава рано или късно, особено когато вадиш на предна линия рядко посредствени и некомпетентни хора, когато си рядко политически дебелокож, тези които гласуват, те пращат там, където ти е мястото…И всичките манипулации на голф-социологията и ДС-политологията, контролираните медии и плиткоумни рекламни кампании на скрити в политиката контрабандисти, не могат да ти помогнат.

И ако се върнем към началото, добрите решения трябва да се оценяват и подкрепят, дори когато идват не точно оттам, където си ги очаквал. Ако заявеното намерение от Г-жа Цачева действително се осъществи, България ще се приближава макар и с малко към една по- европейска, по-пълноценна политическа система. Разбира се въвеждането на пряко излъчване на заседанията на Парламента в интернет е само условие за промяна на отношението граждани-политически представители. Разбира се, необходимо е да се направят много други неща относно финансиране на партиите, уредбата на медиите, изборния процес, обществените поръчки, участието на гражданите, за да има в България същинска европейска демокрация. Необходимо е също да не се правят други стъпки, които не се вписват в смисъла и принципите на европейската демокрация, например – да не се подхвърля, че понеже някой има висока подкрепа, по-добре да спестим пари и да не се провеждат избори…

Затова, поздравления за използването на новите технологии като малко, но важно решение по посока преодоляване кризата в политическата система! Поздравления и за усилията да бъде прекратена практиката на безотговорно и противоконституционно гласуване с чужди карти! Оттук нататък, да подсетим новото мнозинство, че тече времето за осъществяването

на друг един ангажимент, който поеха – цялостна реформа в изборното законодателство.

За институциите и демокрацията

Каня се да напиша този пост от миналата седмица. Малко се забавих, но темата си заслужава. Затова все пак ще споделя мнението, което имам. Миналата седмица се разрази наглед сериозен сблъсък между Президента на Републиката Георги Първанов и Министър председателя Бойко Борисов. Сблъсък, в който взеха участие като поддържащи актьори редица представители на партиите от дясно и крайно дясно, с иначе променливо неизяснено отношение към действащото управление.

Като предисловие, държа дебело да подчертая, не съм фен на Георги Първанов, нещо, което мога лесно да докажа в процес на обективно доказване. Не може обаче да не споделя мнението си, защото съм убеден, че демокрацията не е въпрос на моментно конюнктурно отношение към основните въпроси на общественото устройство и организацията на упражняване на публичната власт, а трайното обединяване на гражданите и обществото около едни основен кръг от ценности, правила и форми на отношения в обществото, които не са предмет на настроение за един следобед.

В този контекст, струва ми се сблъсъкът на върха от миналата седмица не е добра атестация за степента на развитие, достигната от нашето общество и политическия establishment на двадесетата година от началото на демократичните промени. Сигурно Георги Първанов може да бъде критикуван за много неща и то с основание, но да се иска отстраняването му от длъжността Президент на Републиката така между другото, с изсмукани от пръстите мотиви, това е акт, който говори несериозно за политическия процес в страната и в частност, за авторите на съответната скоропостижино приключила инициатива.

Да се иска отстраняването на Президента на Републиката не е разходка в кварталния парк. Това не е евтин чалгарефрен, който можеш да изтананикаш на две ракии привечер, между Vip Dance и поредната безинтересна серия на поредния еднообразен сериал. Това не е дори вот на недоверие, което можеш да поискаш на правителството. Това е крайна процедура, която цели да гарантира спазването на Конституцията и основите на конституционната система, тогава, когато самият държавен глава ги постави под въпрос. Въпреки всички резерви, които лично аз имам по отношение на политическото поведение и роля на Първанов, не мисля, че към настоящия момент на публичното внимание са поставени основателни съображения, които позволяват да се смята, че той е извършил нарушение на Конституцията или държавна измяна.

Оттам нататък, встрани от личното отношение и негативизма, който всеки може да храни към едно или друго лице, в това число и към Георги Първанов, подобни плиткоскроени акции срещу една от основните институции на демократичната система у нас, вредят преди всичко и най-вече на демокрацията. Защото харесваме или не Георги Първанов, той е демократично избран Президент на Република България. Може и да не сме гласували за него, но той е избран. От тези, които са гласували за него. И тези, които са си останали вкъщи. И когато се поставя въпросът за неговото отстраняване, това трябва да бъде сериозна стъпка, осмислена, защитена с тежки аргументи, която съответства на реални проблеми и нарушения на конституционния ред в страната, а не евтино политическо упражнение от общ характер. Защото след няколко такива упражнения, дори на чичо Цено и леля Гица от Долно Нанагорнище, дето слушат чалга от зори до здрач, пият ракия вместо вода и още утре на драго сърце ще гласуват за поредната идиотщина тип „Атака”, ще им бъде трудно да повярват, че в България има държава и че някой в българската политика наистина иска да бъдем същинска европейска дeмокрация.