Без свободни медии няма демокрация

Случващото се в бТВ тези дни отново идва, за да ни напомни, че без свободни медии, няма демокрация. Звучи банално, но очвидно въпреки баналността на това положение, българското общество не успя да се предпази от опасността медиите да бъдат здраво оплетени в пипалата на родния Октопод.

Медиите не са пазарни сергии, те са институт на демократичната организция на обществото. Още преди 10 години се появиха първите тревожни сигнали и първите предупреждения, че липсата на ефективни законови гаранции за прозрачност на собствеността, за ограничаване концентрацията на собственост, за регулация на рекламния пазар, за независимост на редкационната политика и журналистическата работа от собствеността и рекламите, ще доведат до израждане на медийния сектор. Днес бедата е факт.

1. Преобладаващата част от българските медии са под контрола на скрит собственик и биват превръщани в маши за обслужване на сенчести интереси.
2. В преобладаващата част от българските медии се води чиста гьобелсова пропаганда, пред която епохата на 'Работническо дело' изглежда като тържество на обективната журналистика.
3. Печатните медии в България са мъртви. С няколко малки изключения. На хартия излизат един набор кенефни вестници, с които не е достойно човек да си обърше дори задните части, камо ли да ги чете. В интернет е създадена зловеща мрежа от кенефени сайтове, които бълват лъжи и ментална отрова, създават паралелна реалност, стимулират профанизацията на българското общество, унищожавайки последните останки от нормална комуникацонна среда и здрав разум в България.
4. Рекламата в медийния сектор се използва като инструмент за контрол над редакционната политика. Съществува порочна схема на манипулация, съчетаваща пийпълметрията (уж обективното измерване на медийното влияние) на същите голф-социолози, които ни набиват в главите колко е хубав Бареков и колко е безалтернативно управлението на мафията, с разпределяне на реклама от предприемачи с пагони от времето на Народната Република и ДС.
5. Публичните медии се държат на къса каишка, да не би случайно работещите в тях журналисти да проявят малко повече свобода от минимално необходимото, за да се имитира плурализъм.

Бедата е факт. Българската мафия контролира основната част от българските медии и това е заплаха за демокрацията. Реална и съществена. В България се развива класически мафиотски феномен, при който едни скрити зад сцената хора, контролират бизнес, политика, структури за сигурност, правосъдие и все повече медии и изсмукват публичния ресрус и живите сили на обществото.  В този социален феномен ключовият момент е именно контролът върху медиите. Защото когато имаш материалния ресурс (и продължаваш да черпиш от държавния бюджет), контролираш в една или друга степен формалните власти, когато купушваш или унищожаваш хора наред, остава един риск – хората, обществото, тези които все още имат разбирания за добро и зло да научават какво правиш, какво се случва, как един български Октопод е оплел цялата държава в своите пипала, да коментират свободно това, да формират мнение в съответствие с тези прости, старички колкото света ценности и разбирания за добро и зло, за правилно или неправилно…За да елиминраш този последен рисков фактор, за да налагаш паралелна реалност, за да превърнеш „1984“ в реалност ти остава тази последна задача – да установиш абсолютен контрол над медиите. На път са да успеят…

Затова, оттук нататък, за тези, които искат България да бъде по-малко или повече европейска демокрация, реакцията срещу узурпирането на медиите от българското задкулисие, предизвикването на намеса на европейските инситуции, приемането на ново медийно законодателство, което гарантира, че медиите ще бъдат същински институции на демокрацията, а не бухалки в ръцете на мафията, трябва да бъде абсолютен приоритет. И особена отговорност в това отношение имат тези последни нормални и истински журналисти, които са останали тук таме. Без тяхното истинско ангажиране за каузата на свободните медии, без те да излязат и разкажат какво се случва зад екрана, без те да участват в мобилизацията на гражданското общество срещу тоталния контрол на мафията над медиите, всичко е обречено…

ДС или другото име на българската мафия...

Днес, при поредния си гастрол в сутрешния уикенд формат на бТВ, последният шеф на политическата полиция на комунистическата диктатура в България Димитър Иванов, направи едно може би непремерено, но изключително важно откровение - по памет, той определи Държавна сигурност като социално явление, като социална стурктура. Неочаквано точно опредление. ДС е била именно това преди 10-ти ноември - особена социална структура, държава в държавата, паралелна на официалните властови структури на режима мрежа за контрол на обществото, извън общата правна уредба дори на правния ред на самия комунистически режим. Апарат за таен контрол извън познатия закон, извън контрола дори на формалните структури на комунистическата власт...

И което е още по-важно, когато една подобна социална структура, след края на режима, трансоформира своите инструменти, зависимости и мрежи за контрол на обществото в скрити механизми за господство над бизнеса, политиката, медиите, правосъдието, тя се превърща в добре познат от не толкова далечната ни Италия социален феномен - тя се превръща в мафия! 

Точно това е в основата на всички български беди след 10-ти ноември, в изсмукването на публичния ресурс през корупционни и клиентелистки схеми, в липсата на реална конкурентна среда, в порочното функциониране на публичните институции, в назначаването на сламени хора, в превръщането на медиите в пропагандни маши на задкулисието. Всичко това е продукт на трансформацията на мрежите на Държавна сигруност в българска мафия! Това е проблемът, който трябва да решим, ако искаме да бъдем истинска европейска демокрация!

Скок в нищото

С всеки изминал ден на своето съществуване 42-то Народното събрание не просто доказва, че то е еманация на всичко най-нечисто, което съществува в българското общество и политика. Тази отвращаваща вакханалия на доказани с анти-качествата си герои представлява същинско изпитание за здравия разум и извън всякакво съмнение е откровена заплаха за нормалното развитие на България. След всички изпълнения на ретрогрданост и връщане към миналото, днес парламентарният театър на абсруда, ни сервира поредното трагично представление – мораториум върху продажбата на земеделски земи на чужди граждани до 2020 години…ако не беше зловещо, щеше да е смешно…

Ако случайно някой е пропуснал, България е член на Европейския съюз от 1               януари 2007 г. Участието ни в европейкото обединение беше наша най-важната ни цел през изминалите две десетилетия, израз на нашия съкровен стремеж да имаме нормална, подредена и просперираща държава. Присъединяването ни към Обединена Европа беше резултат от дълга и трудна подготовка, насочена към това България да изгради работеща пазарна икономика, да се утвърди като пълноценна пазарна икономика и да синхронизира законодателството си с това на ЕС. Сред най-важните елементи на тази именно обща правна уредба на ЕС, са основните свободи, гарантирани на всички граждани на Съюза, както на нас българите, така и на всички останали. Във всички държави на ЕС. Равните ни права да се придвижваме свободно, без визи, без разрешения и ограничения, да учим и работим в други държави от ЕС, да ползваме услуги навсякъде при еднакви условия с другите граждани на Съюза, да купуваме имоти при същите условия, както гражданите на която и да е друга страна на ЕС на нейна територия. И съответно, гражданите на всички други държави от ЕС да имат тези основни права на нашата територия. Равенството пред закона, недискриминацията на граждантие на ЕС е основно положение, без което Обединена Европа не е възможна, без което никоя държава няма място в нея…

Днес извън всякаква логика на нормален разсъдък, Народното събрание гласува да бъдат дискриминирани другите граждани на ЕС относно възможността да закупят земеделска земя в България. Трябва да  е ясно едно. Подобно разрешенние е абсолютно несъвместимо с правото на ЕС. То засяга един от основните елементи, на които се основава европейското обединие и погазването му няма да остане без последици. Няма как държава, която системно дискриминира гражданите на останалите страни от ЕС да остане част от Съюза. И когто формираме своята представа и отношение към безумието,което днес сътвори тази гротеска на парламент, която имаме, трябва ясно да си даваме сметка, че подобно решение е сигурна крачка назад по пътя ни извън Обединена Европа.

Дали това е скритата цел на този акт, или той е функция на тежка некомпетентност и интелектуална нищета на значителна част от народните представители все още се колебая… Сигурен съм обаче в едно, това Народно събрание е опасно за нормалното развитие на България и с всеки изминал ден то ни дърпа надолу към нищото като воденичен камък. Дали ще имаме здравия разум, живия рефлекс, инстикт за самосъхранение, дали все още има достатъчно граджани, които могат да мислят трезво и да се противопоставят успешно на деградацията, на която сме свиделите, не мога категорично да кажа…Съдейки по някои реакцията на днешното безумие, с болка не мога да не призная, че за съжаление у нас има прекалено много тежко ограничени, откровено глупави хора, с интелектуален хоризонт достоен за фолклуб или Телевизия Планета…хора, в чиято глава е пълно с кебапчета и боза…които смятат, че в 21 век, в условията на глобализация и свободен обмен, общественият интерес може да се гарантира със забрани за чужденци, ограничения на вързките с външния свят, затваряне на икономическия живот в национални граници…хора, които говорят за ЕС като за „кръвопиеща организация“…нелепо,тъжно, плащещо…никой не може да те спаси от собствената ти глупост…и не случайно нашата страна е точно тук, където е сега…точно заради такива герои, чиито мисловен мащаб не може да надхвърли пределите на Джюлюница, Кула или Дуранкулак…каквито и маркови дрешки да сложат, на колкото Мерцедеси, БМВ-та и Аудита да се качат, колкото и смартфони да си закичат…

И всъщност това е най-страшното…че в 21 век, в България има хора, които смятат, че развитието, сигурността, успеха на страната ни, може да почива на отграничаването ни от свободния свят, на затварянето ни в нашите граници, на тъпанарското ни биене в гърдите „булгар, булгар“…хора, които толкова евтино и толкова лесно влизат в руслото на един най-елементарен популизъм, на гнусните изпълнения на един политически изрод и на готовите да продадат и майка си в името на властта и парите псевдолеви и псевдодесни…. 

Не знак как ще свърши всичко това. За себе си знам едно, няма да бъда овца, която тръгва, накъдето я подкарат. Ще се боря срещу ретроградността, срещу връщането назад, срещу посредствеността и профанията, превърнати в същност и логика на публичната власт у нас. Надявам се, че има достатъчно хора, които мислят като мен. Надявам се, че ще успеем да попречим на скока в нищото.  Ако ли не, колкото и да не съм искал това, просто ще се изключа от това общество и ще си тръгна. Защото времето все пак  върви напред, а не назад. Защото не желая да бъда част от тържеството на профанията, антистойностите и откровения типигьозлък, в което Бълария все повече се превръща. Защото за мен свободата не е празна дума и няма да позволява да ми я отнемат.