Днес е 14 юли, денят на щурма на Бастилията, на избухването на френската революция, националният празник на Френската република. Струва ми се, че именно този ден е повод, да споделя няколко неща, заради които имам това силно отношение, респект, дори особена форма на привързаност към Франция, която приятелите ми и хората около мен добре познават.
Харесвам Франция, не просто защото е една изключително красива страна, безвъзвратно наложена като място, което всеки, който обича да пътува не може да не посети. Има и други такива страни…Харесвам Франция, защото Франция е страна с изключителен собствен облик, специфичен заряд и особено място в развитието на Европейското общество и съвременната цивилизация.
Харесвам Франция, дори на някой това да прозвучи тривиално, защото с нейните мислители, обществено развитие и исторически път, тя е неразривно свързана с утвърждаването на свободата на личността, правата на човека, светското начало в обществото, демокрацията и републиканското управление в съвременния им вид. Да, в една или друга степен и други западни общества имат своето отношение и принос затова. Но именно и точно във Франция, борбата за тяхното отстояване се издига в основна ценност, именно във Франция това се явява достатъчно основание, за да се вдигне един народ и да срине из основи съществуващия ред. Да запази и до днес, този неповторим инстинкт и сила да защитава решително, солидарно и докрай интересът и мнението на гражданите, дори с цената на прякото противопоставяне на държавата.
Харесвам Франция и заради нейното изключително културно наследство, заради особеното отношението, което и до днес имат във Франция към културата. Като към нещо основоположно, определящо идентичността, даващо лицето на един народ. Нещо, което не е просто пазар, което не може да съществува истински в унифицирания, опосреден и превърнат във форма на конвейрно производство задокеански културен модел.
Харесвам Франция и заради нейното място в сърцето на европейското обединение, във формирането и отстояването на основния кръг от принципи и ценности, на който то почива. В утвърждаването на разбирането за Обединена Европа като ценностен социален проект, а не просто като една по-усложнена форма на зона за свободна търговия.
Харесвам Франция освен това, защото въпреки, че е бивша световна империя и в някои отношения и досега е запазила определени имперски рефлекси, във външната си политика днес френската република е фактор за развитието на глобалните отношения по посока на един многополюсен свят, в който, макар и постепенно, Западът следва да преодолее лицемерното си отношение към развиващите се страни и да даде своя реален принос за преодоляване на мизерията, за утвърждаване на правата на човека и опазването на околната среда, като императиви на световния ред.
Харесвам Франция и защото тя е емблематично доказателство затова, как една пазарна икономика, може да не бъде пазарно общество, как в една пазарна икономическа система, отношенията в обществото могат да останат подчинени на нематериалното начало, на определен кръг от идеали и ценности, които не са функция на икономическия прагматизъм. И как дори тези идели и ценности да не са напълно реализирани, дори в реалността да има известна доза относителност, понякога може би дори лицемерие, стремежът към тяхното постигане да бъде един ярък предел на хоризонта, споделен искрено в обществото, който дава смисъл системата на обществени отношения, към който винаги следва да се върви напред.
На някои тези редове могат да се сторят прекалено патетични, излишно романтични, наивни. Мисля обаче, че във времето на бездуховност, мащабна социална деградация, всепроникващ меркантилизъм и войнстваща посредственост, в което се е потопила България днес, примерът на Франция е нещо, на което си заслужава да се обърне внимание. Още повече, че по своя дълъг и нелек исторически път, България се е приближавала по-малко или повече до смисъла на тези непреходни ценности, който дават неповторимия образ и място на Франция в развитието на съвременния свят.
Харесвам Франция, не просто защото е една изключително красива страна, безвъзвратно наложена като място, което всеки, който обича да пътува не може да не посети. Има и други такива страни…Харесвам Франция, защото Франция е страна с изключителен собствен облик, специфичен заряд и особено място в развитието на Европейското общество и съвременната цивилизация.
Харесвам Франция, дори на някой това да прозвучи тривиално, защото с нейните мислители, обществено развитие и исторически път, тя е неразривно свързана с утвърждаването на свободата на личността, правата на човека, светското начало в обществото, демокрацията и републиканското управление в съвременния им вид. Да, в една или друга степен и други западни общества имат своето отношение и принос затова. Но именно и точно във Франция, борбата за тяхното отстояване се издига в основна ценност, именно във Франция това се явява достатъчно основание, за да се вдигне един народ и да срине из основи съществуващия ред. Да запази и до днес, този неповторим инстинкт и сила да защитава решително, солидарно и докрай интересът и мнението на гражданите, дори с цената на прякото противопоставяне на държавата.
Харесвам Франция и заради нейното изключително културно наследство, заради особеното отношението, което и до днес имат във Франция към културата. Като към нещо основоположно, определящо идентичността, даващо лицето на един народ. Нещо, което не е просто пазар, което не може да съществува истински в унифицирания, опосреден и превърнат във форма на конвейрно производство задокеански културен модел.
Харесвам Франция и заради нейното място в сърцето на европейското обединение, във формирането и отстояването на основния кръг от принципи и ценности, на който то почива. В утвърждаването на разбирането за Обединена Европа като ценностен социален проект, а не просто като една по-усложнена форма на зона за свободна търговия.
Харесвам Франция освен това, защото въпреки, че е бивша световна империя и в някои отношения и досега е запазила определени имперски рефлекси, във външната си политика днес френската република е фактор за развитието на глобалните отношения по посока на един многополюсен свят, в който, макар и постепенно, Западът следва да преодолее лицемерното си отношение към развиващите се страни и да даде своя реален принос за преодоляване на мизерията, за утвърждаване на правата на човека и опазването на околната среда, като императиви на световния ред.
Харесвам Франция и защото тя е емблематично доказателство затова, как една пазарна икономика, може да не бъде пазарно общество, как в една пазарна икономическа система, отношенията в обществото могат да останат подчинени на нематериалното начало, на определен кръг от идеали и ценности, които не са функция на икономическия прагматизъм. И как дори тези идели и ценности да не са напълно реализирани, дори в реалността да има известна доза относителност, понякога може би дори лицемерие, стремежът към тяхното постигане да бъде един ярък предел на хоризонта, споделен искрено в обществото, който дава смисъл системата на обществени отношения, към който винаги следва да се върви напред.
На някои тези редове могат да се сторят прекалено патетични, излишно романтични, наивни. Мисля обаче, че във времето на бездуховност, мащабна социална деградация, всепроникващ меркантилизъм и войнстваща посредственост, в което се е потопила България днес, примерът на Франция е нещо, на което си заслужава да се обърне внимание. Още повече, че по своя дълъг и нелек исторически път, България се е приближавала по-малко или повече до смисъла на тези непреходни ценности, който дават неповторимия образ и място на Франция в развитието на съвременния свят.
Няма коментари:
Публикуване на коментар