Ето че най-накрая, след като повече от пет години различни обществени субекти, анализатори, медии, външни наблюдатели, поставяха настоятелно въпроса за наличието на симптоми на болестно заболяване в българската политическа система и аргументираха необходимостта от нейното реформирането, официалното българско политическо статукво призна, макар и с половин уста, същестуването на проблема.
Засега дебатът, доколкото има такъв, върви в една по-скоро опитомено-заместителна версия, между разни актьори, които отдавна доказаха, че изобщо не искат българската политика да функционира по различен начин, но все пак темата за кризата на политическия модел и нуждата от нови решения проби в полето на официалната политическа комуникация.
В тази връзка, си струва да се направят няколко ремарки. На първо място, наистина промяна в избирателната система е ключов елемент на политическата реформа, от която се нуждае България, но съвсем не е едиснтвеното необходимо решение. Да, преодоляването на феодално-централиситчния модел на твърдите партийни листи и засилването на връзката между граждани и представители е повече от необходимо. Дали това ще се извърши чрез въвеждане на чист мажоритарен модел или чрез реален механизъм на преференциално гласуване в рамките на пропорционалните листи не е толкова важно. По важно е, да не оставяме дебатът за реформирането на политическа система да се сведе до изкуственият спор мажоритарна-пропорционална система. Защото, ако не бъдат направени промени по останалите линии на кризата, все тая каква ще е избирателната система.
Всъщност, най-съществената част от заболяването на българската политика е свързана не толкова с реда на избор на политически представители, колкото с начина на финансиране на политически дейности и с налагането на корпуцията и злоупотребата с публична власт в същност и логика на политическия живот. Затова, когато се повдига въпросът за необходимите промени в политическия модел, този въпрос на първо място изисква да се намери решение как да бъде прекъснато финансирането на политическите партии под масата и как да бъде ограничена корупцията, казвам ограничена, защото да бъде премахната корупцията на фона на вакханалията, която се разиграва днес надлъж и нашир в България, звучи направо като научна фантастика.
С оглед на това, практиката е доказала ефективността на няколко не особено сложни решения - публично финансиране на партийте, забрана на даренията от юридически лица, стриктен контрол, прозрачност и лимитиране на даренията от физически лица, реално работещо законодателство, което препятства и наказва сурово ситуациите на конфликт на интереси. И ефективни действия за борба с корупцията, например чрез концентриране борбата с тежките случаи на корупция в специален ред на разследване и правораздаване. Една идея, която струва ми се е на път да отиде нахалос у нас, с невижданото творение на българското политическо генно инженерство, наречено ДАНС...
Някъде встрани, в дебата остава въпросът за формите на пряка демокрация и реално гражданско участие, смекчаване режима на свикване на референдуми, предостяване право на гражданска инициатива в законодателния процес, въвеждането на механизъм на законодателен реферндум чрез подписка на част от народните представители или минимален брой граждани относно влизане в сила или отмяна на законодателни актове.
И накрая, макар този проблем да се заобикаля най-старателно от всички, не може да има реформа на политическата система, без гарантиране на определена по-висока степен на демократичност в медийното пространство, без пресичане на механизмите на пряка финансова зависимост и контрол на политическите комуникации, на плащане за страница отразяване и изключване от комункикационната среда на всичко, за което не се плаща. Защото в крайна сметка за каква демокрация говорим, ако свеждаме медйното отразяване на политическия живот до най-обикновен квартален пазар, па макар и с милиони оборот...
В заключение, поне на мен, дебатът за реформирането на политическта система, поне засега ми звучи доста привидно и изкуствено. Някак си доста въобръжение липсва в това, да пратиш да правят политическа реформа точно тези, които са символ, същност, неразделна част от превръщането на българската политика в това зловонно блато, което е днес. Да се въртят все същите социолози и политолози, по съвместителство създаващи държавни голф компании или участваши в разни ченгеджийски кръгове. А отзад да стоят все така разни предприемчиви бизнесприятели, които печелят нагласени обществени поръчки и придобиват държавни активи на безценица. Добре е сценаристите, режисьорите и основният актьорски състав на сапунения сериал, който се върти от 2000 година насам да осъзнаят навреме това, защото догодина току виж избирателната активност паднала още по-надолу, а като естествен израз на целия фарс, ДПС вече официално да стане "първа политическа сила", което всъщност на тази политическа система може би най-приялага...
Засега дебатът, доколкото има такъв, върви в една по-скоро опитомено-заместителна версия, между разни актьори, които отдавна доказаха, че изобщо не искат българската политика да функционира по различен начин, но все пак темата за кризата на политическия модел и нуждата от нови решения проби в полето на официалната политическа комуникация.
В тази връзка, си струва да се направят няколко ремарки. На първо място, наистина промяна в избирателната система е ключов елемент на политическата реформа, от която се нуждае България, но съвсем не е едиснтвеното необходимо решение. Да, преодоляването на феодално-централиситчния модел на твърдите партийни листи и засилването на връзката между граждани и представители е повече от необходимо. Дали това ще се извърши чрез въвеждане на чист мажоритарен модел или чрез реален механизъм на преференциално гласуване в рамките на пропорционалните листи не е толкова важно. По важно е, да не оставяме дебатът за реформирането на политическа система да се сведе до изкуственият спор мажоритарна-пропорционална система. Защото, ако не бъдат направени промени по останалите линии на кризата, все тая каква ще е избирателната система.
Всъщност, най-съществената част от заболяването на българската политика е свързана не толкова с реда на избор на политически представители, колкото с начина на финансиране на политически дейности и с налагането на корпуцията и злоупотребата с публична власт в същност и логика на политическия живот. Затова, когато се повдига въпросът за необходимите промени в политическия модел, този въпрос на първо място изисква да се намери решение как да бъде прекъснато финансирането на политическите партии под масата и как да бъде ограничена корупцията, казвам ограничена, защото да бъде премахната корупцията на фона на вакханалията, която се разиграва днес надлъж и нашир в България, звучи направо като научна фантастика.
С оглед на това, практиката е доказала ефективността на няколко не особено сложни решения - публично финансиране на партийте, забрана на даренията от юридически лица, стриктен контрол, прозрачност и лимитиране на даренията от физически лица, реално работещо законодателство, което препятства и наказва сурово ситуациите на конфликт на интереси. И ефективни действия за борба с корупцията, например чрез концентриране борбата с тежките случаи на корупция в специален ред на разследване и правораздаване. Една идея, която струва ми се е на път да отиде нахалос у нас, с невижданото творение на българското политическо генно инженерство, наречено ДАНС...
Някъде встрани, в дебата остава въпросът за формите на пряка демокрация и реално гражданско участие, смекчаване режима на свикване на референдуми, предостяване право на гражданска инициатива в законодателния процес, въвеждането на механизъм на законодателен реферндум чрез подписка на част от народните представители или минимален брой граждани относно влизане в сила или отмяна на законодателни актове.
И накрая, макар този проблем да се заобикаля най-старателно от всички, не може да има реформа на политическата система, без гарантиране на определена по-висока степен на демократичност в медийното пространство, без пресичане на механизмите на пряка финансова зависимост и контрол на политическите комуникации, на плащане за страница отразяване и изключване от комункикационната среда на всичко, за което не се плаща. Защото в крайна сметка за каква демокрация говорим, ако свеждаме медйното отразяване на политическия живот до най-обикновен квартален пазар, па макар и с милиони оборот...
В заключение, поне на мен, дебатът за реформирането на политическта система, поне засега ми звучи доста привидно и изкуствено. Някак си доста въобръжение липсва в това, да пратиш да правят политическа реформа точно тези, които са символ, същност, неразделна част от превръщането на българската политика в това зловонно блато, което е днес. Да се въртят все същите социолози и политолози, по съвместителство създаващи държавни голф компании или участваши в разни ченгеджийски кръгове. А отзад да стоят все така разни предприемчиви бизнесприятели, които печелят нагласени обществени поръчки и придобиват държавни активи на безценица. Добре е сценаристите, режисьорите и основният актьорски състав на сапунения сериал, който се върти от 2000 година насам да осъзнаят навреме това, защото догодина току виж избирателната активност паднала още по-надолу, а като естествен израз на целия фарс, ДПС вече официално да стане "първа политическа сила", което всъщност на тази политическа система може би най-приялага...
Няма коментари:
Публикуване на коментар