За същността на проблема отвъд стереотипите, профанията и обикновената блъсковщина...

Осем години след присъединяването към ЕС и двадесет години след присъединяването ни към ЕКПЧ, България продължава да допуска и толерира дискриминация на основа сексулна ориентация. Казионните социалисти и либерали, БСП и ДПС, които принадлежат към тези политически семейства в Европа, които са естествен носител на политиката за недискриминация и равно третиране, не правят нищо за решаването на този проблем. От различни медии, някои от които претендират да не са обикновени лайномети, редовно се лее омраза и безнаказано се подстрекава към потискане и преследване на хора поради тяхната сексуална ориентация. Цели политически партии системно посягат дори в рамките на парламента на човешкото достойнство на хората с различна сексулна ориентация. Към темата се подхожда по профански начин, с нелепи говорители, които в друга европейска държава не биха били пуснати на километър от микрофон или камера, а в редица от тях биха отлежали някоя и друга година затвор за сеене на омраза и подриване на конституционите устои на правовата държава. На този фон, много хора робуват на стереотипи и примитивизми, и не се опитват изобщо да осмислят проблема в неговата същност. Или в най-добрия случай, нещата минават по формулата: абе няма проблем, стига да не се показват...

Не, мили хора, проблем има. Проблем има, защото там където има дискриминация, няма зачитане на човешкото достойнство, няма реална свобода на личността, има обективни пречки пред пълноценното осъществяване на човешката личност и пред развитието на едно общество с целия потенциал на неговите членове. Проблем има, защото това отношение поставя немалко хора в положението да бъдат втора ръка хора, да не могат да бъдат докрай себе си, да не могат да бъдат истински щастливи. Проблем има, защо живеем в 21 век, в Европа, претендираме да сме цивилизована и свободна държава. И да сме много по-по-най по всякакви теми и въпроси. Затова, вместо за поредна година да водим безумния спор трябва или не трябва да има гей-прайд, при това с участието на доказани боклуци и деградирали типове, проводници на профанизацията на българското общество, е крайно време да осмислим проблема в същината му и да гарантираме, че всеки може да живее свободен и щастлив в България, независимо дали обича жена или мъж. Затова, вместо да се потапяме в интелектуалната отрова на Блъсков, Москов, Симеонов, Волен Сидеров и т.н. да бъдем човечни хора, да бъдем свободни хора и да не позволяваме да се посяга на свободата на другите, защото са различни.

Паяжините около „Червеите“ трябва да бъдат разплетени докрай

Ако твърденията за мащабно подслушване, следене и разработване на участници в протестите срещу управлението „Орешарски“ са верни, това би било най-големият обществен скандал в България след промените от 1989 г., а вероятно и най-големият подобен случай в демократична Европа от много време насам.
Налице са много признаци за това, че срещу протестите, започали на 14 юни 2013 вследствие скандалното назначение на Делян Пеевски начело на специалните служби, имаше особено внимание от страна на тези служби, а и от други звена на системата за вътрешна сигурност.
Първо, по време на много от дните, в които протестирахме, участниците в протестите бяха заснимани от хора, които видимо гравитираха около служителите на реда.
Второ, след редица от дните на кулминация на протестите, различни участници в тях бяха обект на особено внимание от служители на полицията, някои бяха привквани в полицейски управления, други бяха посещавани за „рутинни проверки“ по домовете
Трето, пред домовете на някои от по-ярките участници в протесите през продължителен период от време имаше видими практики на външно налбюдение.
Четвърто, по време на първата и втората окупация на Софийския университет и други висши училища, академичната среда беше навестявана от лица от специалните служби, които неформално събираха информация за протестиращи студенти и преподаватели.
Пето, в различни министерства и държавни ведемоства бяха привиквани служители, участвали в протестите, за да бъдат сплашвани, а някои и директно бяха освободени от работа. В някои от тези случаи, в Министерство на отбраната например, са показвани снимки от камерите за улично наблюдение, по записите на които целенасочено са разпознавани лица, участвали в протестите
Шесто, в някои от дните на кулминация на протестите, служители на МВР произволно спираха и проверяваха хора в центъра на столицата, изземваха личните им документи по очевидно зададен отгоре модел, извън познатите правомерни практики на проверка на лица при наличие на обективно начало на съмнение за определено противоправно поведение.
Седмо, на заседание на Консултативния съвет за национална сигурност тогавашният вицепремиер и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев си позволи да анализира кои протестиращи са спонтанни и кои имат други цели, очевидно боравейки с резултати от разработване на хора, участващи в протестите.
Накрая, лицето Орешаски, срамният образ на това гротескно управление, на няколко пъти изтърва нервите си публично и отправи достатъчно красноречиви твърдения в същия смисъл.
Дори тези елементи сами по себе си са достатъчно основание, за да предположим, че е прилаган планомерен модел на използване на звена на апарата за вътрешна сигурност, за да бъдат „разработвани“ граждани, участващите в протестите и за да бъде указван репресивен натиск върху тях именно поради факта на упражняване на техните основни права. Във всяка нормална правова държава дори само при наличието на тези елементи, компетентните органи, в нашия случай прокуратурата, щяха да се започнали и осъществили детайлно разследване относно съществуването на масово и тежко посегателство над основни права на гражданите. Защото подобно посегателство не е съвместимо с никакъв формат на демокрация. И защото няма правова държава, в която апарата за вътрешна сигурност да се използва за профилиране на протестиращи граждани и за планомерно противодействие на протести срещу управлението.
У нас реакция на компетентните органи нямаше. Нито при публичното посочване на визираните случаи, което е достатъчно основание за самосезиране на тези органи, нито когато засегнати граждани подадоха нарочни сигнали до прокуратурата. Едва ли имаше и как да очакваме друга реакция. Ако някой е забравил, непосредствено след избора му начело на ДАНС и полагането на клетва, докато според перверзното решение на Конституционния съд Делян Пеевски е разполагал с разумен срок за размисъл дали да заеме дъжността директор на ДАНС, той се срещна не с кого да е, а с главния прокурор, за да обсъжда съвместната им работа. По време на протестите на няколко пъти прокуратурата влизаше в открита политическа игра на страната на управляващите – достатъчно е да си спомним за опитите Столична община да бъде притискана да забрани протестите или за прессъобщенията на прокуратурата, че протестите пречат на спешна помощ, което лично директорът на спешна помощ излезе да опроверагава. Предвид на всичко това мисля, не трябва да има никакви илюзии и очаквания, че прокуратурата ще разплете паяжината около „разработването“ на протестите от апарата за сигурност. Не и при този главен прокурор, който очевидно разглежда битуването си като някаква особена властова игра, а не като принципна и справедлива работа за защита на законността.
Проблемът обаче е огромен. И горчивата чаша трябва да бъде изпита докрай. Защото съществуването на подобна практика е тежко посегателство над установения в България конституционен ред, над Европейската конвенция за правата на човека и над основни елементи от правния ред на ЕС. Хората, които са организирали и провеждали подобна практика трябва да бъдат разкрити и наказани. Прокуратура, която си затваря очите пред подобен проблем, няма място в една демокрация. Затова по случая „Червеи“ трябва да бъде организирано независимо и прозрачно разследване.Такова разследване трябва да бъде организирано в рамките на Парламента, при пълна прозрачност и участие на представители на гражданското общество. Престъпна наивност е да се смята, че ако нещата бъдат оставени на прокуратурата, истината ще излезе наяве. Мащабите на случая и принадлежността ни към ЕС, която е обусловена от съществуването на правова държава и ефективна защита на основните права, предполагат също да се ангажира вниманието на европейските институции и чрез тяхната намеса да бъде гарантирано обективно разследване и разкриване на истината. Доколко в парламента има сили, които са наистина демократични и реформистки ще се проличи именно в отношението към казусът „Червеите“. Доколко ние заслужаваме да бъдем граждани на свободна държава и на Обединена Европа също ще си проличи в способността ни да се борим докрай за разплитането на паяжините около този случай.

Когато злото се превръща в баналност

Десет дни след като френския посланик повдигна за публичното пространство завесата над това, което се случва в българската съдебна система, злото се превръща в баналност пред погледите и със съучастието ни.

Съдии от най-важния български съд вършат системно безобразия. Тези безобразия, освен, че са широко известни на юридическата гилдия, вече са пред погледа на цялото общество. Софийският градски съд е дискредитиран и компрометиран като място, където се манипулират дела, където срещу съответната сума пари всяко беззаконие може да придобие привидно законна форма. Проблемът с изродените магистрати, които превръщат правораздаването в престъпен произвол, окончателно утвърждава образа на страната ни като свърталище на мафиотски схеми, корупция и беззаконие, облечено във власт.

Липсата на адекватна реакция от страна на Висшия съдебен съвет и прокуратурата е плашеща. Тя показва, че очевидно тези практики и зависимости, които предизвикаха публичната реакция на посланика на Франция, вече не са изолирано явление, свързано с един или друг отделен магистрат, а представляват доминираща статуквото реалност в съдебната власт.

Преобладаващата част от магистратските среди, а и от юридическата гилдия не реагира на проблема. Героините на тъзи тъжна сага получават призове и провеждат срещи на най-високо ниво. Ние си караме както си знаем, в очакване на 'светлия празник Коледа'. Защо всъщност да си нарушаваме личното рахатно положение, да рискуваме постове, заплати, бонуси, командировка в чужбина или да поставяме под въпрос планове за кариера, за доходна адовкатска практика, почиваща на добри отношения със статувкото в системата?

Мрежите на контраживота, включващи обчайните безскрупулни манипулатори, ченгета-журналисти и обикновени продажници са вдигнати по тревога и се редуват в познатите кафеви издания и студия, за да размиват здравия разсъдък на обществото, да замазват проблема и да налагат опорните точки на задкулисната мафиотска власт. И ние отново си казваме, какво пък толкова, навсякъде е така, винаги е имало такива игри, ще ги има и за напред...

Мили хора, стъпка по стъпка, ето така злото се превръща в баналност. Пред очите ни се случват страшни неща, но ние вече свикваме с тях и започваме да ги приемаме за нормална част от потока на нашето ежедневие. Не реагираме на тях и те започват да се случват все по-често и във все по-големи мащаби. Страшно е, че в българския съд все по-често няма правосъдие. Страшно е, че в него се манипулират, купуват и продават дела. Страшно е, че вече не вярваме на този съд. Страшно е, когато това става обществено достояние, а овластени да реагират се опитват да замажат, размият и потулят проблема. Страшно е когато се оказва, че всъщност в един момент самите ние се правим, че такъв проблем не съществува и че дори да съществува, това няма значение за нас. Това е баналното зло. И баналното зло е възможно точно там, където обществото няма имунната сила да се изправи срещу него.

Когато злото се превръща в баналност обаче, трябва да си даваме ясна сметка за едно. То има една характерна особеност - когато бъде отключено и когато не бъде навреме спряно, рано или късно потапя всичко и всички в Ада. Ако не намерим сили и воля да спрем превръщането на съдебната система в облечено в законна форма безобразие и произвол, рано или късно и като индивиди, и като общество, ще изпитаме унищожителния ефект от разпаденото на правовата държава, от загубата на чувството за добро и справедливост, от потъпкването на вярата, че животът ни може да почива на един нормален порядък на правила, ред и отношения.