![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhKKiX1Q96ecFmTEgqXakXqCTJviXXY0okn1PKrsbR91cBEKu-i5D4nFw0uB2vDxU-fMRPG9jMoWFhH-5cuEAdTyBBRHayNuNrUFQLprIF2VrPuOhmnx4YGvuK_DORO-5Fs_BdW-4oD4fnm/s320/%D0%B8%D0%B7%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%BD+%D1%84%D0%B0%D0%B9%D0%BB.jpg)
Живеем в държавата на дупките...никъде, където съм бил, а съм пътувал доста, не съм видял толкова дупки и толкова лоши пътища. Караш внимателно, все едно си в стъкларски магазин и постоянно се друсаш от неравния, занемерен или построен със 50 % спестен (откраднат) асфалт път. И колкото и да внимаваш все някой хубав ден попадащ в същински кратер на някоя централна улица или булеварад, където въпреки налчието на подобни аборигенщини, разни тарикати се опитват да продава жилища на средноевропейски цени, а разни абдали купуват жилища на такива цени...
Инaче гориво (в това число акцизи), винетки и други вземания за пътища на средно равнище както в държавите, където има нормални пътищата. Местни данъци и такси също. Но улици и пътища, африкански...Който и герой да идва, каквото и да приказва, има един елементарен измерител за нашето развитие - това са дупките по улиците и пътищата. Те са изключително точно отражение на всичко, което представлява нашето общество, на социалното ни съзнание, на способността ни да решаваме проблемите, които имаме. Та засега не сме общество, а просто дупка...
1 коментар:
в камбоджа само съм видял по-зле държава... каквото и да значи това
Публикуване на коментар