5 юли 2009 несъмнено ще остане като важна дата в най-новата българска история. Най-малкото, защото на този ден стана ясно, че въпреки всички условности, въпреки всички привидности, въпреки всички излети пари в политически заготовки, въпреки всички купени гласове, въпреки всички зависими хора, въпреки всички „свободни” медии, демокрация в България все пак има.
Независимо от всички перфидни планове, проникновени стратегии и тънки сметки, българските граждани показаха с участието си в изборите, със своя глас, че не приемат безпардонната деградация на обществените ценности и интерес, в каквото се беше превърнала българската политика от известно време насам. Казаха ясно и недвусмислено, че искат промяна, че искат управление, различно от това, което търпяха през последните години.
На 5 юли близо 70 % от упражнилите правото си на глас над 60 % граждани на Република България показаха червен картон на корумпирано-олигархично-аристократичния модел на фасадна европейска демокрация, които цари у нас от 2001 година. Шамарът за всички, които смятаха, че са изиграли добре ролята си и сега могат спокойно да покажат истинската си кожа, да ни принудят да приемем за даденост връщането към духа, практиките, семействата, безвремието на късния комунизъм, беше повече от звучен. Българите показаха, че ако не друго, за 20 години поне са научила каква е силата на урните и демократичния избор.
Новата надежда?
На 5 юли 2009 г. една значителна част от българските граждани вложиха своето желание за промяна, за скъсване с реалността от последните години, в подкрепа за Бойко Борисов и свързаната с него ГЕРБ. Въпреки че вече не веднъж ни бяха обещавани чудеса и доверието ни беше предавано по доста грозен начин, немалко българи предпочетоха да повярват на новото, да заложат на неизвестното, да потърсят поредния месия, отколкото да останат вкъщи или да избират между познатите варианти.
Макар да не съм един от тях, искрено се надявам, надеждите да не останат за пореден неоправдани. И въпреки че, Бойко Борисов все пак не обеща за 800 дни да превърне България в една малка Япония или поне една балканска Швейцария, рискове от разочарование все пак има. Най-малкото поради две причини, за които бъдещият премиер трябва много сериозно да се замисли.
Първо, една значителна част от новоизбраните народни представители, а в по-широк план и от ангажираните с ГЕРБ, са хора, които видимо не се характеризират нито с политически или управленски опит, което може би в българския условия дори е плюс, нито с осъществени заслужаващи респект постижения в досегашната си биография, което вече е проблем. Ще бъде доста неприятно, ако се окаже, че една голяма част от тях са просто поредните нашенци, наредени да намажат на държавната софра. Съжалявам, ако засягам някого, но такива са реалностите.
На второ място, сред имената, които се завъртяха около новата партия на властта, има доста лица които правят подозрително впечатление с връзките с режима на комунизма или най-малкото с това, че физиономиите им вече са завъртени в не особено приятни комбинации по повод на вече изминали управленски мандати или най-малко разни местни далавери…Дано да не се окажа лош пророк, но съм убеден, че и по двете линии има сериозен риск от постижения, които едва ли ще се харесат на тези 40 % от българите, които видяха промяната и превръщането на България в същинска европейска държава в лицето на Бойко и водената от него ГЕРБ.
Затова, от жизнено значение за новия спасител е да осъзнае рисковете, които го дебнат, и да покаже, че въпреки всичката сдържаност, която човек, може поради една или друга причина да има към него, най-малкото, за да остане записан със светли букви в българската история, ще положи максимални усилия, за да не бъде за пореден път проиграна волята на българите за промяна.
Ще има ли същинска европейска левица в България?
5 юли 2009 г. ще остане със сигурност като важна дата и в историята на българската левица. На тази дата банкрутира официалното ляво, представлявано от сегашната БСП, нейния „establishment” и партийци (подчертавам партийци, а не социалисти!) всякакви възможни. На 5 юли 2009 г. претърпя крушение циничният опит лявото в България да бъде практикувано като някаква странна смесица между аристокрация, олигархия и клептокрация, съпроводена с прекалено много посредственост, меркантилизъм и откровен конформизъм.
След всичките изминали „успехи” и „постижения”, след особено „успешното” управление на Сергей Станишев & Co, след милионите налети в предизборна кампания, след всичките контролирани административни структури и работещи в тях хора, след всичките гласували подозрително за БСП традиционно сменящи гласа си ромски квартали съобразно мизата, която се предлага, след цялото самодоволство и самодостатъчност на разните малки и големи партийни велможи, БСП геройски достигна най-слабия си резултат от началото на демократичните промени. Защо? Едва ли е случайно.
Сега разбира се, разбирачи се появиха всякакви. Радетели за извъндредни конгреси и оставки тоже. Проблемът обаче не може да се реши с оставката на Станишев, нито дори с тази на целокупното партийно ръководство от Руменовци, комсомолски кадри, интриганти, използвачи и лакеи всякакви. Официалната левица е тежко болна, тя е болна отдавна. Нещо повече, степента на заболяване отдавна мина критичната точка, отвъд която един организъм започва да се пренася към отвъдното. Вариации и пермутации разбира се са възможни различни. Но да превърнем изгнилата материя в ново и жизнено тяло едва ли е възможно. Няма как тези, които ръкопляскаха първо на Първанов, после на Станишев, които сладко папаха и при единия, и при другия. Които удобно скътаваха съвестта си в задния си джоб в името на партийна и политическа кариера, в името на кинтите, които могат да набавят, нямам как тези хранени другари да върнат левицата към истинската й същност. Просто не са от тази порода. Мисията невъзможна. А други в БСП вече почти няма.
Затова тези, които искаме в България да има същинска европейска левица, трябва да се откажем своевременно от всякакви илюзии и заблуди. Ако изобщо е възможна, една истинска европейска левица, тя трябва да тръгне на чисто. Трябва да стъпи на няколко простички принципа – ясна граница с комунизма, с практиките му, с тайните му служби, с партийния апарат и комсомола, с до болка познатите фамилии, стрини, зълви, чинки, синковци, внуци и братовчеди. С криворазбраната русофилия, про-садамщина, про-китайски отклонения и тем подобни. Със злоуптребите с публична власт и обогатяването на шмекери всякакви за държавна сметка. С всякаква идентификация, връзка, легитимация с времето, духа, кръговете, техниките на тоталитарната система.
Една истинска европейска левица, трябва да има ясна ориентация към Европа, към свободното западно общество, колкото и клиширано да звучи това. Трябва да даде разбираем, реалистичен, практически осъществим отговор на въпроса – какво е лявото като трудовоправна уредба, социална сигурност, здравеопазване, образование, екологична, регионална, жилищна, семейна политика днес в България. Трябва сърцато, всеотдайно и последователно да работи за осъществяването на този отговор.
Такава левица днес в България няма. За да бъде тя създадена на първо място трябва да се оттърсим от заблудата, че БСП може да се превърне в нещо подобно. Няма как! На второ място, трябва да запретнем ръкави, и ден след ден, със себеотдаване, енергия и последователност да направим това, което зависи от нас, за да има един ден в България такава левица.
5 юли 2009 година 2009 е шанс за ново начало. За България, за лявото. От всеки от нас зависи дали от този шанс ще произтекат конкретни последици. Нека покажем, че можем да бъдем европейци и граждани повече от един изборен ден.
11 коментара:
чул те Бог. Звучиш ми оптимистично - поне за моите очаквания.
Новото начало за една европейска левица в България според мен е възможно , но за целта е задължително управлението на ГЕРБ да е свръхуспешно(което в ситуацията на криза за мен е малко вероятно).Успехът на новите управляващи би накарало настоящото ляво или радикално да се реформира , за да бъде на съответното конкурентно ниво или да се саморазпусне и така да освободи терена хора , които не са част от задкулисните игри на прехода и са отговорни към избирателите си , а не към покровители в сянка...Аз лично предпочитам вторият вариант , но с оглед на българската политическа реалност ми се струва трудно осъществим .
Izvestni osnovania za pozitivizam vse pak ima, spored men. Nai-malkoto, edna prilichna chast ot obstestvoto pokaza, che e formirala opredelen demokratichen refleks za 20 godini. Ottam natatak, vremeto ste pokaje. Neka badem pozitivni...
Barnabi, v tezata, koiqto izkazvash ima logika. No mislia, ne triabva da se ostaviame na techenieto i faktorite na sredata.
Triabva da se opita proizvejdneto na celenasochen rezultat.
Христо,
съгласен съм с теб , че обществото показа известен рефлекс , и че този рефлекс като цяло е нещо положително. Не знам , обаче доколко тази обществена реакция би могла да доведе до нова вълна на демократизация и европеизация на лявото политическо пространство у нас.По склонен съм да очаквам в следващите месеци до година , в левия спектър да вземат връх консервативните тенденции (като своеобразна косервативна вълна бих определил и мини успехите на Атака и РЗС на тези избори) и да се разчита на трупането на девиденти от непопулярните мерки , които новите управляващи ще се налага да вземат. Но моят песемизъм в никакъв случай не трябва да те притеснява.Моите коментари са изцяло интуитивни и не се базират на информация от кухнята на партиите , където се забърква родният политически тюрлю гювеч и се отнася за период не по-дълаг от 4-6 години ! (:-)) А относно посоката в която трябва да се развива лявото пространство у нас съм напълно съгласен с теб ! Между другото би ми било интесно да чуя твой коментар за представянето на ПЕС на последните евроизбори !
Здравей, Христо,
и аз мисля, че на 5.07.2009 г. се роди гражданското общество в България, осъзнало най-после своята мисия и своята мощ именно чрез граждански вот да променя политическия пейзаж. Ако се занимаваш с европейско право, ти си един от хората, които ще ми трябват, ако успея по-скоро да изградя Център за европейска комуникация, който освен с разработване на Европейската комуникационна политика ще се занимава и с организиране на модули за обучение по 18-те европейски политики. Така че трябва да държим връзка.
Любима Йорданова, евролингвист,
ljubima@abv.bg
Като дясно ориентиран за мен болестта на лъже-левицата в България е огромен празник. Както всички знаем БСП е плод на любовта на БКП със самата себе си, което е висша форма на срамен инцест. Ето защо тя се формира като странна смесица между лява и дясна партия. Единственото "ляво" е наследената от време оно неразумна, бих казал хазартна, социална политика, която има за цел единствено купуването на гласа на баба Смарагда и осигуряване на социално равновесие. От край време лъже-левицата си купува с държавни пари безметежни (разбирай буквално липса на метежи) чрез поддържане на работни места, повишаване на пенсии и всякакъв подобен род социални благинки, които иначе биха оставили много маси без хляб. Само дето това струва на държавата пари, които в един момент свършват, та ето защо комбнинацията между ляво и дясно е по-скоро бъркоч с цвят на сополи отколкото хомогенна смес между разумни политики. В комбинация с откровения бандитизъм, шуробаджанащина, мафиотска структура и несменяеми с десетилетия кадри се получава гледаният през всяко едно тяхно управление ефект. А, да - за малко да пропусна и чувството за надзаконов статут, породен от запазената в нафталин в гардероба дядова или бащина партийна книжка.
Ето защо БСП трябва да бъдат порязвани при всеки един възможен повод, независимо от факта, че на някои им е по-лесно да си затварят очите.
Никола ,
в ролята ти на дясно ориентиран , искам да ти задам няколко кратки въпроса , които са свързани помежду си . А именно - как оценяваш следните решения и действия на предходното управление :
1) Въвеждането на плоския данък
2) Няколкото поредни бюджетни излишъци.
3)Признаването на Косово
4) Непредаването на Агим Чеку на Интерпол
И един отделен и по-всеобхватен въпрос - Би ли бил доволен , ако БСП бъде изместена от нов ляв политически субект ?
Номер 4) от питанията ти. Прехвърлянето на монополната роля на БСП в лявото пространство върху друг политически субект не може да се осъществи. Възможна е фргментация, но не и изцяло преориентиране на електората към нов ляв субект, както това се случва с десните и дясноцентристките партии. Дали АЗ бих бил доволен? Ами зависи от дейността им. Ако са "социлистическа" партия в смисъла, който влага в това понятие Христо Христев - донякъде да. НО "социалисическа" партия във смисъла, който влагат БСП и "бесепарите" - бих ги замерял с камъни.
По 3) - Признаването на Косово по никакъв начин не може да бъде определено еднозначно. Като всеки толкова сложен въпрос си има плюсве и минуси. Бях крайно изненадан, че България беше една от първите държави, признали независимостта на Косово. Не бих казал, че е имам багажа, нито че е моя работа да определям "правилно" или "неправилно" е било това действие, но от гледна точка на мирното решаване на проблема оценка "да" е по-разумна от оценка "не". Оценка "не" автоматично означава подкрепяне на амбициите на Сърбия за война. Всеизвестно е, че сърбите са народ с националистически уклон, затова поддържането на подобни тенденции би било грешна стъпка.
Съвсем отделен е въпросът трябва ли и залсужава ли Косово да бъде независима република. Все пак в Косово са погребвани сръбските крале през цялата сръбска история. НО трябва да отбележа, че в сръбския политически живот се наблюдава много по-засилена фрагментация, дори в сравнение с България. 2 милиона косовари, консолидирани около 2 партии, правят едно ДПС на квадрат, което на фона на 6.5 милиона сърби е доста сериозно парламентарно присъствие. Не върви законодателната власт в толкова голяма като територия и толкова разединена като население държава да се съсредоточава в ръцете на малцинство, консолидирано на етнически и религиозен принцип. С думи прости-на сърбите доста повече им изнася да дадат Косово, това голо поле, отколкото да започнат нова война. От тази гледна точка бих си позволил да дам положителна оценка на признаването на Косово. И за да избегна евентуални спорове - НЕ, ТОВА НЯМА НИЩО ОБЩО С БЪЛГАРИЯ и всякакви паралели противоречат на фактическото състояние на отношенията между етносите.
виж следващия коментар
По 2) - по въпроса с няколкото поредни бюджетни излишъци... Не съм съгласен, че това е най-добрия начин за управление на държвата. Аз лично смятам, че данъкоплатците по-добре се разпореждат със своите пари, отколкото държавата да играе ролята на посредник. Този излишък не се харчи ефективно, защото "трябва да бъде изразходван за малко време" - или поне така смята моята любима Масларова. Харченето на големите суми от бюджетните излишъци стимулира инфлацията, ето защо в края на годината, когато се харчи излишъка, тя е най-голяма, а потребителската кошница леееееееееко се изпразва. Бюджетният излишък означава недобро планиране на приходите и разходите. "Недобро", защото бюджетният излишък освенм позитиви носи и определени негативи. Оптималното разпределяне на подобен еднократен приход биха били еднократни разходи - ето защо дупките в социалната сфера, след запълването на перо "Популизъм", разкрива дупки. "Пенсионерите на море на Юпитер" е доста по-губеща политика от финансирането на домовете за сираци, например, или построяването на 3-4 нормални дома за душевноболни. Ето защо твърдя, че БСП е една абсолютно финансово НЕКОМПЕТЕНТНА партия.
по 1) - Плоският данък. Според изчисленията около 60% от работещите ще спечелят от плоския данък. Няма никакъв спор и никога не е имало различни мнения по тази тема. За да няма "мрънкащи" таксиметрови шофьори, може да се въведе модела на плосък данък със запазване на необлагаем минимум, но бюджета просто нямаше как да бъде закърпен. Дори някои червени депутати определиха плоския данък као "ултрадясна мярка", чиято цел е да намали сивата икономика и да постъпят повече пари в бюджета. Друг е въпросът, че БСП въвежда 10 % плосък данък, за да увеличи пенсиите за 10 %. Как го определям аз ли? Като непопулярна мярка, използвана за постигането на популярни цели. Пореден опит за КУПУВАНЕ на гласове с държавани средства, ощетявайки определени прослойки за сметка на други. "Разделяй и владей" - много стара стратегия, успешно упражнявана вече 60+ години...
Агим Чеку - не знам за теб, но аз нямам никакви доказателства, че е убивал деца. Не отричам, че го е правил, но и не го твърдя, просто защото НЯМА КАК ДА ЗНАМ. По въпроса дали е правилно освобождаването му и как аз го оценявам - сръбският съд го обвинява в нещо, за което няма доказателства. АКО имаше истинска, валидна ЕВРОПЕЙСКА заповед за арест, можеш да бъдеш сигурен, че Чеку щеше да бъде преданен на военния трибунал в Хага. Съдът в Сърбия няма универсална компетентност и затова по никакъв начин не обвързва българските съдилища, които нямат никакви доказателства освен неподкрепени с факти обвинения. Аз лично вярвам, че е убивал деца, НО за правото не са валидни "факти, които всички ги знаят". От юридическа гледна точка освобождаването му е правилно, колкото и да не ни се иска.
Не претендирам нито за изчерпателност, нито за стопроцентова оригиналност, защото в крайна сметка нашето мнение е дериват на много различни чужди мнения, колкото и да не ни се иска да го признаем.
Публикуване на коментар