Картината на българската политика...

Както обикновено напоследък се случва, на фона на милиционерско-PRските операции на повечето "независими" български медии, "Дневник" публикува един интересен анализ за логиката и тенденциите на развитие на българската политика. Особено точно в него е уловена логиката на поведение на партийната аристокрация на комунистическия режим, днес трансформирана в "нов" политически и бизнес елит...

http://evropa.dnevnik.bg/show/?storyid=503335

Защо този блог?

Каня се да пусна този блог отдавна, но все не ми остава време да го завърша както ми се иска. Днес най-накрая реших, че повече няма да се мотам и ще го пусна, дори незавършен.

Защо този блог?

Защото не ми е все едно какво става в обществото и особено в нашето, българското.

Защото въпреки всички доказателства в противна посока, които поднася реалността в България, продължавам да вярвам, че има смисъл да имаш интерес и отношение, към обществените процеси. Да споделяш това, което мислиш. Да търсиш общи решения на проблемите. Да отстояваш общи ценности. Да оставиш нещо след себе си, ценно за другите.

В продължение на близо 14 години поради тези си разбирания, участвах активно в обществени и политически дейности, свързани с левицата, първоначално воден от може би донякъде наивното убеждение, че БСП е това, което публично твърди. Впоследствие вярвайки в заявките за промяна на един или друг, надявайки се, че нещата някак си все ще се оправят...Реалността се оказа по-различна, доста разочароваща, недалеч от много от критиките, които години наред се отправят срещу българските социалисти...

За тези години обаче не съжалявам, защото те ме научиха на много. За българското общество, за политиката, за отношенията между хората, за мен самия. Защото през това време срещнах много истински личности, макар почти всички от тях статуквото в БСП целенасочено да игнорира, мачка и прогонва. Защото по този път срещнах някои от най-добрите ми приятели.

Днес, като повечето хора на моята възраст и аз съм се заровил в работата си, в справянето с абсурда, в който живеем, и се опитвам да се абстрахирам от всички ненормалности, които са се превърнали в правило в милата ни родина, като се изолирам в един кръг от приятели, които импонират на моята гледна точка и отношение към нещата.

И все пак, въпреки че вече от години не гледам новини, чета вестници по диагонала и не вярвам на нищо, което се каже официално, не ми се иска да се примяра с тази бъгларска обречена реалност. Знам, че в България има много интелегинтни и свестни хора, които също не харестват играта, такава каквато ни я играят вече 20 години. Които искат да живят в една нормална европейска държава, да бъдат реална част от Обединена Европа. Много такива хора има и в левицата, макар системата на БСП старателно да се лишава от тях.

И понеже, по природа съм достатъчно инатлив, не обичам да се предавам, а и не съм изгубил оптимизма си, смятам, че има смисъл да се плува срещу течението и да се търси начин, един или друг, колкото и труден да е той, да се влияе на това, което се случва в обществото. Да се търси изход от леталното състояние, в което е изпаднала левицата. Да не се примяраваме и вписваме в посткомунистическото статукво. Да не ставаме част от войнстващото тържество на конформизма и посредствеността, които разни герои на близкото и далечното минало, техните отроци и удобно обслужващият ги андрешковски тарикатлък ни налагат.

Освен всичко друго, България вече не е изолирана система. Едно от хубавите неща, които ни се случиха, донякъде въпреки самите нас, е влизането ни в ЕС. Далеч съм от мисълта, че с това е настъпил земният рай. И все пак, ние вече сме част (макар засега периферна) от една стабилна, развиваща се и перспективна общност. И имаме висчки шансове, с по-малко или повече въздействие отвън, да преодолеем или поне ограничим редица от проблемите, които ни дърпат надолу не от вчера.

Затова реших да пусна този блог. За да споделям това, което ме вълнува, за България, за лявото, за Европа. За да търся пресечна точка с хора, които имат виждания, сходни с моите. За да дам моя скромен принос, нашето общество да излезе от състоянието на плъзгане по течението, примирение и асоциализация, което го характеризира. И за да изразя убеждението си, че в България рано или късно може да има живо гражданско обещство, нормална европейска политика и реална европейска левица, въпреки цялата относителност на тези понятия.