БЪЛГАРИЯ, ЕВРОПА И ПРАВАТА НА ЧОВЕКА

В контекста на събитията от последната седмица, отново се сетих за един особено сериозен проблем, които много пъти съм си мислил, че ние в България имаме. Проблемът с това, как разбираме основните права на човека, доколко те са ефективно зачитани в ежедневието на българското общество, във функционирането на българската правна система, какви са ефективните гаранции за тяхното спазване, какви са санкциите в случаите, когато над тях се извършват посегателства.

І. Демокрация и права на човека

Начинът, по който в България се отнасяме към основните права на човека от доста време насам, ме кара да имам усещането, че някак възприемаме този основоположен елемент на демократичния правен ред като някакъв изкуствена, абстрактна, отвлечена декларация, която няма отношение към нашия реален живот, към отделните текущи правни отношения, които имаме в нашито ежедневие. Като че ли след като веднъж сме прогласили един кръг от добре звучащи правни текстове с приемането на Конституцията през 1991 г. и сме се присъединили към ЕКЗПЧ ние някак сме приключили темата със защитата на основните човешки права. Приели сме по презумпция, че оттам нататък те се зачитат в достатъчна степен поради простия факт на прогласяването им в Конституцията и на присъединяването ни към Конвенцията.

Подобно разбиране или липса на разбиране за основните човешки права обаче, показва дълбоко непознаване на същността и основните характеристики на основните права на човека като част от правната система на една демократична държава. Защото в една същинска демокрация, правата на човека не са просто поза или моментна декларация, а основоположен елемент на законността, за зачитането на които органите на публичната властта и особено съдебните органи следят постоянно.

В тази връзка, следва да се има предвид, че именно в едни от най-старите съвременни демокрации, свързани със самото възникване и утвърждаване на концепцията за основните човешки права, каквито са Франция, САЩ или Великобритания, в които уредбата на човешките права, действията за тяхното утвърждаване и ефективно зачитане има вече повече от два века история, зачитането на основните права остава и до днес един от приоритетните и най-важни въпроси н на обществения и на юридическия дебат.

Не трябва да се забравя също, че защитата на основните човешки права, моделът на правовата държава, с които те са свързани, стои в основата на европейското обединение. Чл. 6, 7 и 49 от ДЕС изрично извеждат зачитането на основните права като условие и консубстанциален елемент на принадлежността към Съюза. Предвиден е специален ред на политически и съдебен контрол относно тяхното зачитане от институциите на Съюза и от държавите-членки. В трайната съдебна практика на Съда на Европейските общности (върховният съдебен орган на ЕС), зачитането на основните права е издигнато и ревностно отстоявано като основен принцип на правото на ЕС. В редица случаи актове на общностните институции биват обявявани за недействителни именно въз основа на нарушаването на едно или друго основно човешко право.

ІІ. България и правата на човека

На този фон как изглежда българската реалност? Показателен е фактът, че България е един от „отличниците” по дела за нарушаване на основни човешки права на глава от населението пред Европейския съд по правата на човека. Сериозни критики идват и от страна на Европейската комисия. Проблемите в системата на вътрешни работи и правосъдие, високата степен на корупция, системното неразкриване на тежки престъпления и особено на показни умишлени убийства, говори за засягането на едно от основните права на всеки човек, което както правото на ЕС, така и ЕКЗПЧ, а и нашата Конституция гарантират – правото на справедлив съдебен процес и ефективни правни средства на защита.

Особено притеснение будят все по-често повтарящите се случаи на физическо насилие и засягане основните права на защита, които се упражняват над граждани от страна на органи на МВР. Подобна практика свидетелства за сериозен спад в нивото на защита на основните права и за появата на опасни симптоми на ерозия на правовата държава у нас. В тази връзка не могат да бъдат подминати също действията по следене на електронните комуникации и използването на интернет, незаконосъобразното използване на специални разузнавателни средства, както и случаите на несързмерно физическо въздействие от страна на органите на реда при различни граждански форми на протест.

Специален акцент следва да бъде поставен на случаят от 14 януари 2008 г., когато в резултат на неверен сигнал за взривно устройство, без да положи фактически каквито и да е усилия да убеди гражданите да се изтеглят от предполагаемо опасната зона, органите на полицията разгониха с груба сила демонстриращите граждани, упражниха физическо насилие над лица, които не са засегнали по какъвто и да е начин обществения ред , задържаха и изправиха пред съд по бързата процедура за дребно хулиганство много от тях. Това основателно постави въпроса, дали полицейската операция не беше осъществена с цел сплашване на гражданите, които участват или имат намерение да участват в протести и дали не представлява посегателство над основни права като правото на свобода на изразяването на мнение, свобода на събранията и манифестациите и др.

Много въпросителни стоят същи по отношение на смъртния случай в 4 РПУ в София на 14-15 януари 2008 г. Дадените към настоящия момент от страна на полицията обяснения са крайно неубедителни. Независимо дали Методи Маринов е бил участник в протестите или задържан по подозрения в извършване на престъпно деяние, настъпилата смърт в полицейския участък е сериозен проблем. Особено предвид на категоричните показания на други лица, които са се намирали по същото време в IV РПУ, че човекът многократно е молел да му бъде оказана медицинска помощ, а никой от полицейските служители не е обърнал внимание. В тази връзка, фактът че МВР размахва декларация, в която лицето заявява, че има здравословни проблеми, но се отказва от медицинска помощ, ни най-малко не може да има за последица освобождаване на съответните длъжностни лица от отговорност за случилото се. Напротив, това е утежняващо отговорността обстоятелство.

Само няколко дни след смъртта на Методи Маринов в IV РПУ, станаха обществено достояние още два случая, които поставят остро въпроса за това какви практики прилага МВР при задържането и разпита на лица и как те се вписват в императивната необходимост именно органите реда, повече от всички други в една демократична държава, да зачитат основните човешки права във всички свои действия. Императив, без който е цинично да се говори за зачитане на основните човешки права, за правова държава и европейска демокрация изобщо.

За какво става въпрос?

При операция на специални части на МВР в сряда 21 януари 2009 г., почива при неизяснени обстоятелства 29 годишният Пламен Куцаров. Според съобщението на МВР, той е бил задържан в сряда по обед по досъдебно производство за участие в група за отвличане. С него са проведени „оперативни беседи” и със съгласието на заподозрения той е подложен на полиграфско изследване (детектор на лъжата). След приключване на „беседите” в Института по психология на МВР, в колата по пътя към бившата ГДБОП обаче на Пламен Куцаров му става лошо, след което задържаният умира. В опит да обосноват естествения характер на настъпилата смърт, органите на реда разпространиха информация, че лицето било „признало, че употребява наркотици”. По-късно същия ден в столичния р-н „Люлин” е застрелян 44-годишния Йордан Цонков. Според изнесена в медиите информация, която фактически се потвърждава от Прокуратурата, между двата случая има определена връзка. Твърди се, че и двете лица са информатори на МВР и са свързани с провеждано разследване по случай на отвличане, жертвата на което, все още е в неизвестност. Оттам публично беше поставен и въпросът, дали смъртта на двамата е случайна и как тя се отнася към един от най-големите проблеми на МВР – връзките със структури на организираната престъпност?

Също тази седмица стана известен инцидентът с чешкия гражданин Никола Молчан, арестуван на 8 януари 2009 г. от полицаи от СДВР по подозрение в убийство. Самият арест е извършен по начин, чиято законосъобразност трудно може да бъде защитена. Непосредствено след задържането на Молчан, според информация изнесена от него и адвоката му, той е подложен на жесток побой в продължение на около пет часа. Насилието е упражнено от голям брой служители на МВР, някои от които с качулки, при извършване на издевателствата на смени. Молчан е ритан, удрян със стол, третиран с електрошок в областта на гениталиите, кръста и седалището, душен с чувал, заливан с вода. Въпреки настояванията на чешкия гражданин, защитник е допуснат до среща с него едва на следващия ден, независимо, че уведомен от приятелката на задържания за ареста, той се явява в СДВР два часа по-късно. Служителите на МВР отговарят на адвоката, че задържаният не е в сградата, докато междувременно вътре го инквизират вече втори час. Органите на реда правят също всичко възможно, за да отложат максимално във времето осъществяването на преглед от лекар. Медицинска експертиза е направена по нареждане на Съда едва четири дни по-късно. Независимо от това, резултатите от експертизата потвърждават упражняването на насилие, в това число е вероятното използване на електрошокови уреди.

* * *

Без да навлизаме в други области от работата на публичната власт, без да се поставя въпросът за това доколко е гарантирана свободата на информация в България, съществуват ли ефективни гаранции за зачитане правото на неприкосновенност на личния живот, дори само тези три примера от последните две седмици са достатъчно солиден аргумент, за да се замислим сериозно, какви са всъщност гаранциите за зачитане на основните човешки права у нас, какви тенденции характеризират развитието на правовата държава в България? Да бъде предизвикан открит обществен дебат по тези въпроси и да бъдат предприети резултатни действия от страна на органите на правосъдието по тези и други подобни случаи, е от жизнено значение за утвърждаването на България като общество на свобода и сигурност, както и за това България да има своето достойно място в Обединена Европа. В противен случай, рискуваме отново да бъдем подложени на тежки критики отвън, а вероятно при евентуалното задълбочаване на визираните проблеми и на определени санкционни мерки. Тогава може би, отново ще търсим врага с външен билет, докато относителността в прилагането на закона става все по-голяма, а пълонценната защита на правата на частните лица - все по-имагинерна.

Снимка: Аудиовизуална служба на Европейската комисия

ВЪПРОСИ, КОИТО ЧАКАТ ОТГОВОРИ!

Ето още едно мнение, при това на неслучайни юристи, относно незаконосъобразните действия на полицията от 14 януари 2008 г.

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=148061

Адвокат Михайл Екимджиев е един от най-опитните защитници, представлявал голям брой български граждани пред Европейския съд по правата на човека.

В мнението му, изказано за "Медиапул", ясно е посочено къде е проблемът в действията на МВР от миналата седмица - целенасочено допускане на ситуация, която позволява упражняването на сила спрямо гражданите, които протестират. Непропорционални действия, произволни арести, нарушаване основните права на защита на задържаните. Смъртен случай в РПУ, който очевидно някой се оптива да замете под килима...

На всички тези въпроси ръководството на МВР, правителството и Народното събрание трябва да дадат ясен отговор. България днес не е Сърбия на Милошевич, не е Беларус, не е Путинова Русия. Подобни действия на граница и дори отвъд границата на демокрацията няма да останат незабелязани в ЕС. Предвид на всички останали проблеми, които имаме в областта на правосъдието и вътрешните работи, последиците може да са повече от неблагоприятни - продължаване на мониторинга, задействане на предпазната клауза или дори прилагането на чл. 7 от ДЕС, който позволва мерки срещу една държава-членка, която засяга основните човешки права. А може би някой иска точно това, за да запази властта въпреки недоверието на 90 % от гражданите?

Има ли в България правова държава?

Събитията от тази седмица, трябва да накарат всеки човек, които иска да живее в демократична държава и да се ползва пълноценно с основните права, които като гражданин има да си зададе няколко въпроса. С особена острота тези въпроси трябва да бъдат зададени на ръководството на Министерството на вътрешните работи и на управлението, срещу което гражданите бяха излезли да протестират. Бих желал да споделя няколко от въпросите, които поне у мен породи всичко, което стана тази седмица:

1. Защо още в самото начало, на нейното пристигане или на първите провокативни действия, които тя извърши, не беше изолирана групата лумпени, които опорочиха протестите, а се изчака необходимото време, за да бъдат подложени на побой много мирни граждани?

2. Защо и кой допусна полицията да използва несъразмерна и непропорционална сила спрямо широк кръг манифестиращи, които протестираха по най-нормален начин, без да извършват каквито и да е действия на засягане на обществения ред?

3. Защо бяха масово задържани граждани, които не са извършвали каквато и да е форма на засягане на обществения ред и защо бяха държани те часове наред в РПУ, като много лица свидетелстват, че спрямо тях е упражнено физическо насилие и други действия на унижение и потъпкване на човешкото достойнство?

4. Защо се допуска служители на полицията да се държат по унизителен, дори хулигански начин с граждани? http://www.vbox7.com/play:9e5296f8

5. До какви резултати доведе проверката на сигнала за бомба, поставена в района на протеста, вследствие на който полицията получи формално основание да разпръсне демонстрацията? Ако сигналът е бил верен, къде е бомбата, какви данни има относно лицето/а, които са я поставили? Ако е подаден заблуждаващ сигнал, разкрити ли са лицето/ата, които са подали този сигнал и предприети ли са действия за тяхното санкциониране?

6. На какво основание бяха масово проверявани документите за самоличност на всички, които искаха да отидат на площада за протеста на 15 януари?

Особено притеснение буди изнесената от ДСБ и отделни граждани информация за обстоятелствата около смъртта на Методи Маринов в 4 РПУ на 14-15 януари 2009 г.

7. Стои въпросът, защо смъртта на това лице не беше оповестена до момента, в който народни представители реагираха по случая?

8. Въз основа на какви конкретни доказателствени елементи се твърди, че става въпрос за криминално проявено лице (съвсем друг въпрос е кого, по какъв ред и доколко правово МВР включва в масива на криминално проявените лица, кой защо и докога фигурира там!?!?).

9. Доколкото има твърдения, че лицето е арестувано по време и във връзка с протестите, и достоверността на тезата на полицията се поставя под въпрос, ще допусне ли МВР независима проверка относно обстоятелствата и основанията за задържането на Методи Маринов.

10. Доколкото има достатъчно хора, които свидетелстват, че лицето е молело за медицинска помощ по време на задържането, която не е получило, налице са всички необходими елементи, за да бъде открита проверка по случая от страна на Прокуратурата. Кога ще бъде разпоредена проверка, за да се прецени дали не са налице достатъчно основания за откриване на наказателно производство срещу съответните длъжностни лица?

Всички тези въпроси трябва да получат ясен и категоричен отговор от страна на ръководството на МВР, а някои от тях са от компетентността на Прокуратурата. Защото това, което се случи около протеста на 14 януари е силно смущаващо и поставя под въпрос оценката, че в България съществува пълноценна демокрация и ефективна правова държава.

Тези отговори са повече от необходими, защото са налице твърде много обстоятелства, които дават основание да се смята, че действията на полицията по време на протеста на 14 януари бяха груба злоупотреба с правомощията, които органите на реда имат.

Твърденията, че полицията е проявила „професионализъм” и е изпълнила законовите си задължения силно се разминават с това, което всъщност се случи пред Народното събрание, по околните улици, градинки и булеварди. Както за тези, които са непосредствени свидетели така и за всички, които са видели богатият видео материал по протеста и полицейската намеса, се поражда съмнението и дори убеждението, че по нареждане отгоре, полицията не се намеси в удачният момент, на удачното място, за да изолира лумпените ( доколко те са били случайно там е друг, доста интересен въпрос).

За съжаление, обстоятелствата, около намесата на органите на реда формират впечатление, че те предприеха действия едва, когато някой свише прецени, че вече е нагнетено достатъчно напрежение, за да бъде безпардонно разгонен протестът пред Народното събрание. Освен всичко друго, подходът, приложен на 14-ти странно съвпада със заплашителните изказванията на различни фигури от управлението, които целяха да „респектират” организаторите на протеста в дните пред 14-ти януари, защото могат да бъдат извикани на „отговорен диалог”…

Всичко изтъкнато дотук, поражда сериозни опасения, че органите на реда отново се използват за тясно политически цели, че се прави опит чрез сила и сплашване гражданите да бъдат отказани от основоположното за демокрацията право на протест. Да бъдат лишени от възможността да упражняват техните основни права, гарантирани от Конституцията, Европейската конвенция за защита правата на човека, правото на Европейския съюз.

Подобен подход може и да гарантира на управлението на БСП и ДПС, с любезното съдействие на НДСВ, още няколко месеца спокойствие. Той обаче окончателно дискредитира България в Европа и затвърждава впечатлението, че у нас всъщност властва един олигархичен, корумпиран псевдодемократичен модел, за когото демокрацията, правовата държава, правата на човека са просто една удобна фасада за времевия момент, в които се намираме.

Снимка: в. "Дневник"/Антон Попов

ЗА СОЦИАЛИЗМА И СВОБОДАТА…

Да си социалист (в оригинален прочит, а не в руска кавър версия , тъй като не там е родена тази идея), на първо място означава, да се бориш за свобода! За такава социална регулация, основана на солидарност и справедливост, която да позволи на всеки човек да бъде свободен, независимо от неговия социален произход, независимо от материалното състояние което има. ДА БЪДЕ РЕАЛНО И ФАКТИЧЕСКИ СВОБОДЕН!

С действията си от последните няколко дни, със сериозния принос на Михаил Миков, Георги Пирински, Татяна Дончева (поразително разминаващо се с всичките й претенции да бъде будната съвест на БСП изказване днес в Народното събрание!), а и с неоценимата помощ на Бойко Борисов ( каква ирония на съдбата...), БСП доказа, че съвсем не се е отдалечила от времето, когато властващата върхушка биеше хората и всяваше страх, за да контролира обществото, за да управлява държавата като бащиния, необезпокоявана, безалтернативно.

Къде останаха претенциите за промяна? Къде остана европейският социализъм? Или след като вече сме членове на ПЕС и Социнтерна, вече няма за какво да се морим?Какво толкова страшно има в това, че за пръв път от доста време насам сме свидетели на силна проява на гражданско участие, на ярка гражданска позиция, насочена към решаването на ключови за нашето общество проблеми? Нима не е вярно, че в България има повсеместна корупция? Нима не е факт, че политическото статукво доказа своята категорична неспособност да решава обществени проблеми, да движи обществото напред? Нима не е ясно като бял ден, че 9 от 10 българи отказват повече да се припознаят в това, което представлява днешната политическа система?

Отношението на управлението към протестите, елементарните милиционерски трикове с използваното присъствие на лумпени, опашатата история с бомбата, и особено, грубият побой над преобладаващата част мирно протестиращи, водят до логичния въпрос какво всъщност означават за днешната казионна левица свободата на личността и обществото, какво значение за нея има това основно право и ценност на европейското общество?

Това което се случи, дава основание да попитаме, дали всъщност за другарите партийци (партийци, а не социалисти, по особено точното самоопределение на един мазен кариерист, герой на новото партийно време в Пловдив, който сам многозначително казваше преди година-две – „Аз съм партиец, а не социалист!”) не се оказва, че основна ценност е властта, материалните облаги, свързани по български с нея, това да лапат от държавната баница или от баницата, до която държавата може да им осигури достъп?

Как по друг начин да си обясним, че когато усетиха, че недоволството от безвремието, в което не без тяхното ценно съдействие се потопихме, започва да приема конкретни форми и активен израз, че за пръв път от години насам, много млади хора проявяват активно отношение към проблемите на обществото, другарите на власт извадиха палките и щитовете, малко диверсия в ДС стил, две три агитки и една компания малоумни националисти и тръгнаха да бият, да плашат хората, да всяват страх.

Как е възможно Председателят на най-висшия демократичен орган (по силата на конституционната уредба поне) да излезе и да каже – участието в протести, не е граждански акт или нещо от сорта (Георги Пирински отпреди два-три дни)…Къде точно? В Северна Корея, Китай или Куба? А може би преди 20-на години в България? Какво да говорим за основните права, гарантирани от Конституцията, за Европейската конвенция за защита правата на човека, за демократичните принципи на ЕС…те очевидно са разбирани като изгодна поза, но не й като реална ценност, като абсолютен ангажимент.

Що се отнася до МВР, видя се, че органите на реда с особено усърдие могат да разгонват демонстранти. Ако със същото отдаване гарантираха законност, справедливост и сигурност в българското общество в останалите случаи на засягане на правния ред, в разкриването поръчкови мафиотски убийства например, сигурно щяхме да приемем, че това, което се случи вчера е въпрос на професионализъм. Уви…

В крайна сметка обаче, може би подобен тест на нашето общество е необходим. За да видим дали след две десетилетия промени, след като имахме възможността да получим досег до свободната част на Европа, достатъчно голяма част от българите са приели за своя истинска ценност и свое изконно право свободата. Засега е ясно едно, БСП не издържа изпитанието на промените. И за да има истинска европейска левица в България, трябва да се тръгне отначало, при ясна граница с времето, хората и зависимостите на несвободата.

снимка: Пламен Ташев/www.4CoolPics.com

Статуквото на посткомунизма трябва да бъде съборено

Аз съм човек с леви обществени и политически ценности и убеждения. В продължения на доста години участвах активно в различни форми на политическа дейност и в България, и на европейско ниво. Колкото и да е трудно това в български условия, не съм се отказал от тези свои убеждения и днес.

Всичко, което се случва в Българската социалистическа партия от края на ’90-те години и особено след 2005 година, ме накара да си дам сметка още преди близо две години, че без значение кой, къде и какво разправя, без значение в колко ПЕС-а и в колко Социнтерна ще членува, БСП реално, категорично и непоправимо е много далеч от ценностите, визията и поведението на европейската левица.

Нещо повече. Независимо от всичките претенции за промяна, обновление, новост, различност, БСП остава чисто и просто политически инструмент в ръцете на върхушката на комунистическия режим, останките от неговите репресивни служби, неговите бизнес издънки (доколкото хора с манталитет на комсомолски сектретар по ентусиазма на точки и квадратчета или на председател на социалитическо ТПК могат да правят нормален бизнес в пазарни условия…). И никакви рокерски изпълнения, чалга купони и подобни рекламни трикове не могат да променят това. Нито доброто владеене на западни обноски, маниери и езици...

В този контекст, управлението на Сергей Станишев от 2005 насам, или както един приятел много успешно го определи, управлението на БСП и ДПС, с любезното съдействие на НДСВ, бележи завършващата фаза на връщането на сцената на манталитета, практиките, фамилиите на късния комунизъм. Очевидно тези, които провалиха и самата комунистическа система, решиха, че вече са излъгали когото трябва и представлението може да приключи.

Проблемът обаче е, че тези достойни другари, отроците, които идват да ги наследят начело на държавата, конформизмът, меркантилизмът и посредствеността, които ги обслужват, не просто не са способни да решават проблемите на обществото, не просто не могат да го движат напред. Начинът, по който те разбират и упражняват публичната власт, задкулисните им игри, превръщането на злоупотребите и корупцията в същност и логика на политическия процес, всичко това предопределя България да бъде заден двор на Европа, поставя под въпрос мястото на страната ни в семейството на развитите европейски държави, обрича ни все така да се заблуждаваме, че живеем нормално, докато времето си минава и светът върви напред.

Оттук нататък, въпрос да носиш наистина социални и демократични ценности и убеждения, да държиш на елементарната справедливост, да обичаш България реално, а не само на маса, с подходящо мезе и чаша ракия, въпрос на човешко достойноство, въпрос на всичко това е да реагираш на проблемите, които виждаш, да не се примиряваш, да вложиш енергия и етнусиазъм от себе си, за да има в страната ни истинска промяна.

Поради тази логика аз лично подкрепям протестите срещу настоящото управление. Поради тази логика смятам, че за да има наистина европейска, демократична и социална перспектива за нашето общество, статуквото на посткомунизма трябва да бъде съборено.

Де го чукаш, де се пука???

Бях забравил, че и министър Масларова владее невероятната дарба да пръска поразителни умозрения, недвусмислено свидетелстващи за изключителен политически капацитет и доказани управленски качества. Докато четях „Капитал” и си пиех сутрешното кафе обаче, имах щастието да попадна на мъдрите й мисли, споделени за „Труд”:

„Част от работодателите преекспонират въпроса с очакваната безработица. Преди дни имах среща с бизнесмени от сферата на услугите. Казват ми - непрекъснато търсим персонал, но хората не искат да работят. (...) Мързи ги."

Да, с човешкия ресурс в много сектори у нас има проблем и то сериозен. С качеството на подготовката му, с наслоените с години навици на посредствена, немарлива и некачествена работа също. С производителността на труда, да не говорим. Защо обаче точно един министър на труда и социалната политика трябва да омаловажава задаващите се съкращения и социални проблеми и настъпващата криза (която според правителството доскоро нямаше как да засегне България), като акцентира на факта, че не се прави нищо за решаването на друг съществен проблем, отново в сектора, за който тя отговаря, отговорът на този въпрос леко ми бяга.

Догаждам в известна степен какво се е завъртяло в главата на Г-жа Масларова – „Е какво толкова ревете, че се задава криза? Ето сега, като започне да расте отново безработицата, ще може спокойно да избирате такива, дето не ги мързи да работят”. Безспорно! Ама някак хич не ми се струва нормална подобна логика за един министър на труда и социалната политика, особено когато се води „социалист”. А и чрез такава ремарка, госпожата всъщност сама акцентира върху неспособността й да реагира адекватно и на двата проблема.

Иначе, изглежда хората, които се грижат за публичния образ на социалния министър, са сравнително добри. Откакто Масларова отново е на власт, успяват да я предпазват от груби изцепки и големи скандали. Следва се стил на системно общо мълчане, нарушаван от планирани и медийно обезпечени появи по подходящи поводи - министър Масларова инспектира шивашки цех при минус 20 градуса, министър Масларова на мила среща с пенсионери в старчески дом във Враца, министър Масларова открива нов социален център в Стара Загора, министър Масларова отговаря на въпроси на граждани в сутрешния блок на „Нова”. Не им се отдава на PR-те само да я накарат да попромени стила на скъпите дрешки, изтънчени чепички, луксозните аксесоари и тежки бижута, тъй характерен за нея и тъй разминаващи се със социалистическите й претенции, а и с едната министерска заплата…

Ако не броим това, остават само случаите на срещи с неподходящи пенсионери или някое такова откровение, пропуснато при медийния brushing. Е няма как, природа...Пък и предвид на това, че Емел Етем май минава в нелегалност, няма само Сергей Станишев и Петър Димитров да ни създава настроение я.

Много плоско, Г-н Президент!

Като бъгларски гражданин, като един от тези, които сте рершили да поздравите на Нова година, махайки европейското знаме от мизансцена на Вашето слово, бих искал да Ви кажа едно - много плоско, Г-н Президент!

Какво точно искате да кажете с този "протоколен жест" и на кого точно искате да го кажете? На Европейския съюз? Да кажете, че след като не ни оставят на воля да живеем в политическо и обществено лицемерие, претендирайки че имаме ценности, от които сме на светлинни години всъщност, да си мърсуваме в кoпанката, да злоупотребяваме с нашите и с техните публични пари, и да живеем в под-развитие, водени от слабоинтелигентни и нискочели издънки на комунистическата номенклатура и репресивен апарат, ние ще им се разсърдим?

Или на нас, българските граждани? Да ни кажете, да се откажем от надеждата, че ЕС ще ни помогне да преодолеем тумора на корупцията, злоуптребите с публична власт и заблатяването на страната ни като феодално владение на няколко десетки "елитни фамилии" и още малко обслужваща ги посредственост и конформизъм?

А всъщност, може би става въпрос за някакъв знак към Людмил Стойков, Марио Николов, собственика на "Градус", Гергов, Тодор Батков и всички от жанра, че каквото и да направят европейските служби и правораздавателните органи на други държави-членки, в крайна сметка ще продължават да се позлват с благоволение свише, доходни сделки, ордени, медали и дори - официални позиции в публичния живот и политическата власт.

Може би следващата стъпка, е да започнем да играем сценки от рода на водевилите на братя Качински и Вацлав Клаус? България е земен рай и ЕС да си гледа работата, щом не ни оставя да си караме постарому? А оттам нататък? Присъдружна на дядя Путин псевдодемокрация? Нещо като Киргистан, Туркменистан, Таджикистан или Беларус?
Или по soft-вариант, нещо като Балканска Вененцуела?

Много тъжно и много плоско. Да се стигне дотам, да се играе с европейската перспектива и образ на България в името на родното изгнило политико-олигархично статукво, което 9 от 10 граждани отричат.

Всяко зло за добро, обаче, както е казал народът. Този протоколен жест, заедно с всички безумия, който се случват от няколко години насам, ще допринесат затова и последният човек с европейско и демократично мислене и ценности в България да се раздели окончателно с илюзиите, че е възможно от лоното на тоталитарния комунизъм да се роди европейска левица. No way!

Оттук нататък всеки, който претендира да е трезвомислещ, който има ляво мислене и ценности и споделя идеите на демокрацията, трябва да си даде сметка, че на лявото в България е необходимо ново начало, основано на ясна граница с комунизма, на нови хора, на нова форма, които по никакъв начин нямат нищо общо с времето преди 10-ти. Само така един ден може да имаме истинска европейска левица.


http://www.mediapool.bg/show/?storyid=147544&srcpos=5